19 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1864 г. – В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски.
През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 година Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи. Там от март 1864 г. започва издаването на вестник „Бъдущност“.
Първият брой излиза на 8 март с.г. от печатницата на казанлъчанина Стефан Расидеску, както и останалите девет броя. В списването и редактирането им помагат Богдан Хашдеу и Димитър Великсин. Средствата за отпечатването на „Бъдущност“ са набавени от акционери измежду българските емигранти в Румъния със съдействието на румънското правителство на Михаил Когълничану.
Вестникът се разпространява в Александрия, Гюргево и други румънски градове, както и в българските земи, въпреки забраната на турските власти.
В „Бъдущност“ Раковски помества статии и коментари по българския църковен въпрос, насочени срещу усилията на Вселенската патриаршия да погърчи българите. Разобличава „мегали идеята“ и се застъпва за равноправие и единодействие на балканските народи в решаването на Източния въпрос. Подкрепя дейно реформените усилия на Когълничану и княз Александър Куза – изземването на църковните имоти, оземляването на румънските селяни и демократизирането на избирателния закон.
От самото начало издаването на „Бъдущност“ среща финансови затруднения и спънки от страна на Христо Георгиев, Георги Атанасович и други български богаташи в Румъния, които не споделят революционните убеждения на Раковски и подкрепата му за реформите на Куза.
Недостигът на средства води до спиране на вестника през май 1864 година.
След спирането на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „Бранител“ с цел създаване на българско-румънски съюз. Същевременно успява да довърши и през 1865 година да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.
1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Приключва първата Шипченска битка, в резултат на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на руската армия, под командването на генерал Йосиф Гурко, установява контрол над Шипченския проход
Шипченска битка от юли 1877 г. е първото сражение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 година. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.
1879 г. – Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти.
Забележете: Цариград, Белград, Букурещ...Някой да липсва от преките съседи? Да, само един: Атина.
1880 г. – Учреден е първият български медал За Освобождението 1877-1878 година.
Дата на учредяване: 19-ти/31-ви Юли 1880г.
Брой степени: една
Награждава се за: представители на българското Опълчение, воювали по време на Руско-турската война от 1877-1878г.
Форма и размери: Кръгла, 32мм в диаметър
Лента: Червена, с бяла ивица близо до двата края
Аверс: Коронованият вензел на Княз Александър I. В кръг наоколо са изписани имената на селищата, при които са се водили най-ожесточените битки на опълченците - ЕЗКИ-ЗАГРА, ШИПКА и ШЕЙНОВО, както и датата 19. ЮЛIЙ 1880.
Всяка една част от текста е разделена от съседните две посредством шестолъчи звезди.
Реверс: Следният текст: "НА ОПОЛЧЕНЦИТѢ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1877-1878", изписан на пет реда. Текстът е вписан в овален венец, съставен от дъбова (отляво) и лаврова (отдясно) клонки, завързани заедно в основата чрез лента.
1923 г. – В София е осветена румънската православна черква „Св. Троица“.
1923 г. – Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, ВМРО и правителството.
Конституционният блок е коалиция на Демократическата, Обединената народно-прогресивна и Радикалдемократическата партия. Той е образуван на 6 юли 1922 по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров, за да обедини усилията на основните партии от демократичната опозиция срещу управлението на Българския земеделски народен съюз.
Забележка: днешната частна политическа фирма "ВМРО" на "Краси-трите-тераси" няма нищо общо, освен откраднатото название и имоти на оная ВМРО на лютите и страшни комити и войводи.
1974 г. – Испанският лидер генерал Франко предава временно поради болест властта на одобрения за негов наследник принц Хуан Карлос.
Бащата на Хуан Карлос, дон Хуан, граф Барселонски, се отказва от короната в негова полза. Кралят е роден в Рим през 1938 г., където родителите му и дядо му живеят в изгнание, след като на 9 декември 1931 г. Испания става република.
През 1948 г. генерал Франсиско Франко извиква дон Хуан и поисква от него да му даде сина си да го отгледа и възпита като бъдещ крал на Испания. Същата година десетгодишният принц за първи път стъпва на испанска земя. Диктаторът обявява Испания за кралство, а Хуан Карлос за престолонаследник. Преди смъртта на Франко мнозина не гледат с много голямо уважение на младия принц. Франкистите го наричат „принцът идиот“ и се кълнат, че няма да позволят да се възкачи на престола.
Крал Хуан Карлос получава блестящо образование: завършил е колежа „Сан Исидро“ в Мадрид, Военноморския колеж и Висшата военна академия в Сарагоса, икономика, финанси и право в Мадрид. В общуването испанският крал печели хората с непринудени обноски, остроумие и скромност.
Хуан Карлос заема престола два дни след смъртта на Франко, на 22 ноември 1975 г.
1989 г. – Полският парламент избира генерал Войчех Ярузелски за президент на страната.
По време на Втората световна война Ярузелски прави несполучлив опит да се включи в полската армия, формирана в СССР, на генерал Владислав Андерс. Завършва офицерско училище и е изпратен да воюва на фронта в състава на 2-ра пехотна дивизия, където достига до длъжността помощник началник-щаб на полк и участва в най-големите битки на полската армия.
След края на войната Ярузелски участва като таен агент в борбата срещу нелегалната антикомунистическа опозиция в Полша през периода 1945 – 1947 г. През това време той започва да следва във Висшето пехотно училище и завършва Академията на Генералния щаб.
През периода 1947 – 1957 г. Ярузелски прави бърза офицерска кариера, ставайки най-младия генерал на Полша през 1956 г. Работи като преподавател по тактика и щабна служба, началник на военни училища и пр., а през периода 1957 – 1960 г. е командир на 12-та мотострелкова дивизия в Шчечин.
Неговата политическа кариера започва през 1960 г., когато е назначен за началник на Главното политическо управление на Полската армия, а през 1965 г. става началник на Генералния щаб.
От 1968 до 1983 г. Войчех Ярузелски е министър на народната отбрана на Полша. През времето, когато е начело на армията, нейни подразделения взимат участие е потушаването на Пражката пролет (1968) и на работническите бунтове в самата Полша през 1970 г.
Ярузелски постъпва в Полската обединена работническа партия (ПОРП) през 1947 г., от 1964 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК) на ПОРП, през 1970 – 1971 г. е кандидат-член на Политбюро, а от 1971 г. до закриването на партията – член на Политбюро на ЦК на ПОРП.
На 18 октомври 1981 г. е избран за първи секретар на ЦК на мястото на сваления Едвард Герек.
През периода 1961 – 1989 г. Ярузелски е депутат в Сейма на Полша.
През 1981 г. е избран за министър-председател, през 1983 г. става главнокомандващ Полската армия, а на 6 ноември 1985 г. е избран от Сейма за председател на Държавния съвет, отказвайки да приеме званието маршал на Полша.
През 1980-те години Ярузелски предприема редица стопански и институционални реформи, в т.ч. включвайки в Държавния съвет представители на опозицията. Той става главния вдъхновител за провеждане на кръгла маса с опозицията, макар да не участва в нейните заседания.
През периода 1990 – 1991 г. е президент на Република Полша. По време на мандата си Ярузелски не се възползва от високите правомощия на президентската институция и проявява разбиране при въвеждането на новите икономически и политически реалности от правителството на Тадеуш Мазовецки.
Въпрос: защо Войчех Ярузелски не е постъпил по-твърдо и не е отстоял безкомпромисно Полша през и след обявеното военно положение от 1981?
Лично мнение (хипотеза): защото вече е имал достатъчно по количество и достоверност оперативна информация, че на съветското ръководство не може да се разчита и покварата и деградацията в КГБ, СВР и в КПСС вече са твърде напреднали.
Основания?
По това време вече Леонид Брежнев е починал, и изборът на неговите наследници, останали на поста си по 1-2 години е бил ясен знак, че СССР няма намерение да върви по избрания и развивания с десетилетия модел. Без твърдата и надеждна подкрепа на СССР Полша, която е под изключително силното влияние на Ватикана и на миналата и бъдеща контактна зона с Германия няма как да има силите да се опълчи пълноценно.
Мога и да греша, разбира се. Вече е трудно да се провери - няма как да го питаме.
___
Време за размисли, мисли и смисли