18 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1868 г. – Спиро Джеров, български революционер (* 1834 г.)
Спиро Джеров е роден в град Битоля, Македония около 1834 - 1836 година. Принадлежи към голям род. Внук е на обесения от турците водач на въстанието в Битолско в 1822 година Спиридон Джеров и брат на генерал Климент Джеров. Учи в гръцко училище, а по-късно пътува до Цариград, Смирна, Египет.
В 1862 година участва в гръцката конспирация за въстание в Битолско на Леонидас Вулгарис. След предателство на владиката Венедикт Пелагонийски, заверата е разкрита през май 1862 година, Джеров е заловен и лежи в затвор до декември 1866 година.
След като излиза от затвора, заедно със Стоян Везенков се опитва да организира антитурско движение в Крушевско.
Участва в Критското въстание (1866-1869).
През 1867 година се включва във Втората българска легия в Белград. След разпускането ѝ се включва в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в която е назначен за член на военния съвет.
Загива вероятно в последното сражение на четата на 18 юли 1868 година на връх Бузлуджа.
Спиро Джеров е братовчед на революционера и деец на ВМОРО Лука Джеров.
Журналистът Петър Карчев, живял в Русе и познавал добре Никола Обретенов предава разказа на Обретенов за Джеров:
„Такъв един, близък до сърцето му образ беше тоя на Спиро Джеров от Битоля. Според характеристиката на Обретенов Джеров бил мълчалив, но безгранично безстрашен младеж, безумно предан на Караджата. Известен бил между хъшовете като Македонски. Безкрайно честен като човек, той бил готов в името на делото и по заповед на Караджата да извърши и престъпление. Готовността му да се самопожертвува, за да помогне на изпадналия в беда другар, му е създавала всеобща обич.
1868 г. – Хаджи Димитър, български революционер и четнически войвода (* 1840 г.)
На 21 май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 г. четата преминава Дунава и се отправя към Котленския Балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души, ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския Балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова кория в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой, като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени.
На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) в Шипченска планина става последното сражение на четата. Някои историци считат, че в тази битка е убит и Хаджи Димитър. След Освобождението, предполагаемите негови кости и тези на убитите четници, са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа:
„(...) Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит.“
За края на Хаджи Димитър във вестник „Курие д'Ориан“ от 18 юли 1868 г. е писано:
„И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа (...)
Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук (...)“.
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници:
„Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът – пише З. Стоянов, – комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут – сабли, левове и буквите: Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на месец август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. – Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.
За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в. „Курие д'Ориан“ вж. и в. „Дунав“ No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано:
„Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша (...)
Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур (...)“.
Според някои изследователи обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен епископ Гервасий Левкийски (по-късно сливенски митрополит). Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани до църквата в кв. „Клуцохор“ в Сливен.
През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в Окръжния исторически музей в Сливен.
Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите „Археологически и исторически изследвания“ (Търново,1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил „зле наранен при Бузлуджа“. В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията – Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е участвал в четата. Това обаче не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката при Дебел дял, Габровско. Войводата Кръстьо Асенов (1877 – 1903) е племенник на Хаджи Димитър.
През 2016 година „Списание 8“ организира антропологическо изследване на костите, които се съхраняват в Регионалния исторически музей в Сливен и за които е имало предположение, че са на Хаджи Димитър. В няколко последователни броя излизат статии по въпроса. Крайното решение на специалисти е, че костите, пазени в музея в Сливен, не са на Хаджи Димитър, тъй като те не отговарят на ръста и възрастта му.
Христо Ботев издава и разпространява „Календарь за година 1875“, който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него. Под ограничителната рамка пише: „Цената му е 1/2 франгъ“ и „Издателъ Хр. Ботйовь“. Календарът е поместен като особена ценност в неговите „Съчинения“, издадени в София през 1907 г. под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева. В този календар, поетът и революционер изрично е изписал срещу датата 5 август (по Юлианския календар) / 17 август (по Григорианския календар): „Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь“ (изписано е с главни букви).
1895 г. – Стефан Стамболов, министър-председател на България (* 1854 г.)
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен бившият министър-председател и водач на опозицията в България от група македонски дейци. Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група македонстващи българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.
1977 г. – Георги Брадистилов, български математик (* 1904 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли