28 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1923 г. – Найчо Цанов, български политик (* 1857 г.)
След Освобождението става деец на Либералната партия. Обявява се против извършения през 1881 г. от княз Александър Батенберг държавен преврат и установения от него „режим на пълномощията“. След премахването на режима през 1883 г. в продължение на около 1 година издава вестник „Свобода“. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г.
Изявен противник на режима на Стамболов.
През 1891 г. се кандидатира в обща листа с Димитър Благоев във Видин и е избран за народен представител, но властта анулира изборите. След падането на Стамболов през 1894 г. става активен деец на крилото (начело с Петко Каравелов) в Либералната партия. През 1894 – 1898 г. Цанов издава вестник „Народен лист“.
В началото на ХХ век оглавява лявото крило (известно като „млади демократи“) в групата на каравелистите, преименувала се в Демократическа партия през 1896 г. През 1903 г. младите демократи се отделят от демократите, а през 1905 г. основават новата Радикалдемократическа партия, начело на която застава Цанов.
Найчо Цанов се противопоставя на личния режим на Фердинанд. Официално се обявява срещу участието на България в Първата световна война, но по-скоро желае намеса на страната на Антантата.
1928 г. – Пандо Струмишки, български революционер (* 1898 г.)
Пандо Струмишки е роден в 1898 година в Струмица, Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва III прогизамниален клас. Става нелегален в 1920 година, след като убива сръбски полицай. Четник е при Георги Въндев и Димитър Димашев, а след това става войвода в Струмишко. Загива в местността Юндола в Родопите в междуособните борби във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров. Участва в протогеровистката експедиция към Петрички окръг, заловен е и е убит от четата на Георги Настев
1980 г. – Димо Казасов, български политик (* 1886 г.)
Деветоюнски преврат и „Звено“
Взема участие в Деветоюнския преврат от 1923 година. След него става министър на железниците, пощите и телеграфите (1923-1924) в правителството на Александър Цанков от квотата на БРСДП (ш.с.). От 1924 до 1928 г. е председател на Съюза на българските журналисти. През 1926 г. е изключен от БРСДП (ш.с.) и създава нова партия – Социалдемократическа федерация. През 1927 г. я напуска. В периода 1926–1927 г. е главен редактор на органа на Социалдемократическата федерация в. „Напред“.
Политическият кръг „Звено“ е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци, начело с Димо Казасов. Социалната база на „Звено“ е ограничена, членовете ѝ достигат до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи).
През есента на 1930 година Казасов, като редактор на списание „Звено“, играе активна роля в разкриването на Шпионската афера, демонстрираща нерегламентирано взаимодействие между ВМРО и командването на армията. Той пише поредица от 36 статии, в които остро критикува военния министър генерал Никола Бакърджиев и командването, обвинявайки ги в тежки нарушения на закона и вътрешните процедури в армията. В отговор вестникът на ВМРО „Свобода или смърт“ обвинява „Звено“, че получава „стотици милиони динари“ от сърбите и пише, че мястото му е „в дъното на Искъра“.
По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър Кимон Георгиев.
С активното участие на армията привържениците на „Звено“ извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта. Казасов смята, че няма нищо общо с преврата, тъй като по традиция предварително се е скарал със съратниците си около Кимон Георгиев още през януари. Това не му пречи да поеме поста пълномощен министър в Белград, където престоява близо две години (1934-1936).
Издава списание „Звено“ (1 януари 1928 – 20 май 1934) и вестник „Изгрев“ (1 януари 1932 – 30 май 1934). Те са издания на политически кръг „Звено“.
Председател на Комитета за защита и амнистия на политическите борци (1936-1944).
2004 г. – Франсис Крик, британски физик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
От 1947 до 1949 работи в лабораторията „Стренджуейз“, благодарение на стипендия от Медицинския научен съвет, а през 1949 постъпва в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж. Там през 1951 пристига Джеймс Уотсън и двамата започват да работят заедно върху структурата на ДНК. През 1953 г. публикуват своя двойно-верижен спирален модел на структурата на ДНК. Тяхното откритие се основава не само на брилянтната им интуиция и прекрасното им допълване като учени и умове, но и на кристалографскитерентгеноструктурни изследвания на Розалинд Франклин и Морис Уилкинс. Крик, Уотсън и Уилкинс получават за откритието си Нобелова награда за физиология или медицина през 1962 г. (междувременно Франклин умира през 1958 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли...