28 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи
1804 г. – Лудвиг Фойербах, германски философ († 1872 г.)
1820 г. – Фьодор Радецки, руски генерал († 1890 г.)
В навечерието на Руско-турската война е назначен за командир на VIII-ми армейски корпус на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на р. Дунав при Зимнич – Свищов в първия ден на руското настъпление (15/27 юни 1877). Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
Началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12/24 август и Шипченската битка през септември 1877 г.
Южният отряд преминава при сурови зимни условия Стара планина. Командва отряда в битката при Шейново. Разделен е на 3 колони: лява (на генерал-майор Николай Святополк-Мирски), централна (на генерал-лейтенант Фьодор Радецки) и дясна (на генерал-майор Михаил Скобелев). Нанася решително поражение на Централната турска армия на Вейсел паша (27 – 28 декември / 8 – 9 януари 1878). Пленени са над 22 000 османски войници.
За отличие на 29 декември / 10 януари 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата и награден с Орден „Свети Георги“ II ст.
1828 г. – Йосиф Гурко, руски генерал († 1901 г.)
За своя голям принос в Освобождението, Гурко е особено почитан в България, където редица населени места и улици носят неговото име.
Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Командир е на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение.
В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински). Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска ормия, командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр. Нова Загора, с. Джуранли (дн. Калитиново) и гр. Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.
През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен.
Назначен за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от от Орханийското поле.
Особено известно и важно за развоя на войната е преминаването на неговия отряд през Стара планина в сурови зимни условия, довело до освобождаването на София и на Пазарджик. В този преход Гурко дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените редници всички трудности – нощува на открито край огньовете и се задоволява със същите сухари, които имат като продоволствие и те. В отговор на недоволството от прехода сред своите подчинени командващи, Гурко заявява:
„Поставен съм над вас по волята на Господаря Император и само нему, на отечеството и историята дължа отчет за действията си. От вас изисквам безпрекословно подчинение и съм способен да заставя всички и всекиго да изпълнява точно, а не да критикува моите разпореждания. Моля всички да запомнят това много добре... Ако на големите е трудно, ще ги прибера в резерва, а напред ще тръгна с малките... “
Нанася последно поражение на Сюлейман паша в Битката при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната.
1877 г. – Васил Коларов, министър-председател на България († 1950 г.)
Васил Коларов изпълнява функциите на държавен глава на България от 15 септември 1946 г. – когато след гласуване на референдум от 8 септември същата година, действащата до този момент монархия е отменена и страната е обявена за Народна република България, до 9 декември на следващата година – когато е приета Димитровската конституция – влязла в сила от 6 декември 1947 г.
Той е министър-председател на България в 65-то (1949 – 1950) и 66-то (1950) правителства, председател на XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946) и на VI велико народно събрание (1946 – 1947).
1935 г. – Владимир Башев, български поет († 1967 г.)
„Никога няма да се нагледам на точния ход на стрелките, никога няма да се нарадвам на тяхната игра – така проста, така безинтересна и така величествена. Това, което наричахме епоха, съществува в потоци, в съзвездия от секунди, къси като дихание, годни да определят само един поглед към приятеля или звездите, едно посягане към машината или длетото. Безброй такива подробности бележат нашия неукротим порив към творчество, нашия стремеж да изпълваме с непреходни неща и най-малките подразделения на времето.“
1946 г. – Иванка Гръбчева, български режисьор († 2013 г.)
Когато става дума за творци като нея, най-добре за жизнения път на един такъв човек говори именно творческите му произведения: Един миг свобода (1969), Глутницата (1971), Деца играят вън (1973) — (с детето Димитър Ганев), Изпити по никое време (1974)(с Николай Теохаров), При никого (1974) — (със Стойчо Мазгалов), Хирурзи (1975) — (с Васил Михайлов), Войната на таралежите (1977) — телевизионен сериал (с Цветана Манева, детето Димитър Ганев и др.), Пришествие (1981), Най-тежкият грях (1982), Златната река (1983) — (с Джоко Росич, Игор Марковски и др.), 13-тата годеница на принца (1984) — (с Георги Парцалев, Георги Мамалев и др.), Ева на третия етаж (1987) — (с Марин Янев), Брачни шеги (1989), Разводи, разводи (1989), Карнавалът (1989), Жребият (1993) — (с Коста Цонев), Една калория нежност (2003)
Филмови сериали: Войната на таралежите – 5 еп. х 58 мин. (1979), В името на народа — 8 еп. х 58 мин. (1984) (с Ирен Кривошиева), Жребият – 7 еп. х 56 мин. (1996), Ваканцията на Лили 6 еп. х 56 мин (2006),
1954 г. – Уго Чавес, президент на Венецуела († 2013 г.)
Първи президентски мандат 1998 – 2001
Чавес печели президентските избори на 6 декември 1998 с най-голям процент гласоподаватели (56,2 %), с платформа, насочена срещу корупцията и бедността и осъждане на двете големи партии, които са доминирали венецуелската политика от 1958.
С избирането на Чавес започват стремителни социални и икономически промени във Венецуела. Традиционно белокожите групи са държали икономическата и политическата власт над този богат на нефт регион. Всичките пет телевизионни мрежи и повечето главни вестници са срещу него, но за едно малцинство от медиите се счита, че го поддържат. Чавес обвинява опозиционната медия, че се подчинява на интереси, които са срещу него, докато медиите го винят, че заплашва журналистите с изказванията си и праща банди да прилагат физическо насилие срещу тях. Венецуелското бизнес общество, представено от Венецуелската федерция на търговски камари (Fedecámaras) застава срещу Чавес и неговата политика и най-голямата работническа федерация се присъединява към тях.
Чавес стартира бързи поземлени и образователни реформи като път за промяна на границите между елита на страната и масите, от които 80 % от населението живее в бедност. Скоро след поемането на управлението например президентът обръща част от своя президентски дворец в гимназия за бездомни деца – ход, за който неговите критици казват, че е съгласие с неговия дневен ред. Той също така създава широки програми за имунизиране и хранително обезпечаване на децата, каквито на практика не са съществували при предишните президенти. Тези програми биват критикувани като неефикасни и непълни от опозиционни фигури, но са широко приветствани и одобрявани сред неговите поддръжници – потърпевшите от програмите. „Големият бизнес“, който не е плащал данъци дотогава, сега е принуден да го прави. По време на този процес страната става дълбоко поляризирана в политическо отношение, тъй като Чавес – описващ сам себе си като „Робин Худ“ – се опитва да създаде идеалния икономически баланс като преразглежда имотното състояние и по-конкретно като взема от богатите и разпределя между бедните.
Скоро след като идва на власт на 2 февруари 1999 Чавес започва серия от скоростни промени във венецуелското правителство. Организира серия от референдуми – първият за пренаписване на венецуелската конституция. Вторият избира делегати за ново Конституционно събрание различно от законодателното, за да извърши пренаписването. Широката популярност на Чавес позволява на поддръжниците му да спечелят 120 от 131 парламентарни места.
През август 1999 събранието установява „извънредна комисия по съдилищата“ с правото да премахва съдии без да се консултира с други части от правителството. В същия месец събранието обявява „извънредно положение в съдилищата“. Създадена е седемчленна комисия, която да изпълнява конгресни функции, включително и законодателни. Конституционното събрание разпуска Конгреса. В обръщение по националното радио, цитирано в „Ню-Йорк таймс“, Чавес предупреждава венецуелците да не се подвеждат по призивите на опозиционните говорители, отбелязвайки, че
„ако трябва ще се намесим във всеки полицейски участък във всяка община, защото няма да позволим метежи и хаос. Вече има ред във Венецуела.“
През декември 2000 има други избори – за местна власт. Заедно с тях Чавес провежда референдум за разпускане на венецуелските работнически организации. Той се опитва да обедини всички венецуелски работнически синдикати в създадените от държавата Боливарски работнически отряди.
През ноември 2001 Чавес изнася 49 закона. Един от най-спорните е Ley de Tierras („Поземленият закон“), който създава план "Замора" за да осъществи поземлена реформа във венецуелското земеделие: облагане на неизползвани площи, отчуждаване на неизползвани частни земи (с компенсация) и даване на наследствени, но непродаваеми права на малки фермери и фермерски колективи. Някои от най-богатите хора във Венецуела притежават огромни ранчо или имения, които обикновено са неизползвани. Докато фермерите и бедните трябва да използват малко собственост за да преживяват. Fedecámaras силно се противопоставя на 49-те закона и призовава за генерален бизнес-удар на 10 декември 2001.
Втори президентски мандат 2001 – 2007
2002: Опит за преврат срещу Чавес
Чавес е предаден и арестуван на 12 април 2002. След като командирът на армията Лукас Ринкон Ромеро обявява на нацията, че Чавес се е оттеглил, президентът на Fedecámaras Педро Кармона е издигнат от военните (по-конкретно „Junta Militar“) като временен президент. Това събитие създава широкоразрастаща се поддръжка за Чавес, която е потъпкана от столичната полиция. Призив от пленарната зала на венецуелския Върховен трибунал на правосъдието оправдава генералите отговорни за обявения преврат като постановява, че събитието не е преврат, а „вакуум във властта“, който е генериран от обявяването на оттеглянето на Чавес. Според вестта за ареста, Чавес е задържан във Форт Тюна. Неконституционните действия на Педро Кармона, разкритието за заблудата на военните и натискът на цивилното население карат същите тези военни да го премахнат и да върнат властта на Чавес. Ключова роля в освобождаването му изиграват армейските командоси; самият Чавес навремето е бил един от тях.
Чавес вярва, че администрацията на Буш и ЦРУ са организирали преврата. През септември 2003 той отказва да пътува до Съединените щати под предлог, че е получил разузнавателна информация, че американското правителство подготвя опит за убийство срещу него.
На 23 ноември 2004 по време на посещението си в Испания той обвинява бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, че е поддържал преврата заедно със САЩ. Настоящият министър на отбраната на Испания Мигел Ахел Моратиньос потвърждава това в бюлетин през ноември 2004. Членовете на отхвърлената партия на Аснар Народна партия отхвърлят тези обвинения и искат от премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро да ги оттегли.
Документи на ЦРУ, оповестени през ноември 2004 показват, че администрацията на Буш е знаела, че предстои преврат във Венецуела, противно на дотогавашните твърдения на щатските власти. Обаче няма доказателство за директна поддръжка на преврата от страна на ЦРУ.
На 18 ноември 2004 водещият държавен прокурор на Венецуела Данило Андерсън е убит тъкмо преди да започне плануваното разследване срещу 400 души, участвали в организирането на преврата.
2002: Стачката
За два месеца от 2 декември 2002 правителството на Чавес е изправено пред стачка от страна на крупния бизнес, воден от нефтената индустрия.
Като следствие, Венецуела спира да изнася дневния размер от 2 800 000 барела нефт и производни и започва да търси начини за внос за вътрешна употреба.
Чавес се бори със стачката като уволнява около 18 000 работещи в сферата на нефтодобива и възстановява продукцията в рамките на международните договорености.
2004: Международни отношения
В отговор на преврата срещу президента на Хаити Жан-Бертранд Аристид през февруари 2004, извършен с помощта на САЩ, Чавес нарича американския президент Джордж Буш pendejo (на испански: „льохман“) и заплашва да спре всички доставки на нефт за Съединените щати, ако предприемат още действия срещу страната.
Нефтената политика на Чавес и публичната му подкрепа за Куба обуславят лошите му отношения със САЩ. Чавес демонстрира близки отношения с Фидел Кастро като Венецуела става един от основните източници на финансиране на кубинското правителство след разпадането на Съветския съюз. Венецуела доставя 53 000 барела нефт на ден в замяна на услугите на стотици лекари, учители и други професионалисти, което довежда до съживяване на кубинската икономика и подобряване на здравеопазването и образованието във Венецуела. (BBC)
Той също е първият демократично избран президент, който посещава Саддам Хюсеин от 1991 – 11 август 2000. Чавес силно се възпротивява срещу инвазията в Ирак.
2004: Движение за отстраняване на Чавес с референдум
През август 2003 опозиционните лидери започват процес на отзоваване на Чавес – процедура, позволена във Венецуела с конституцията на Чавес от 1999. Поради нередности в процедурата по събиране на подписи опозицията събира втори път 3 милиона подписа, за да свика референдум.
Вотът по отзоваване е на 15 август 2004. Рекорден брой гласоподаватели се явяват и изборният ден се удължава до повече от 8 часа. 59,25 % от гласоподавателите са срещу отзоваването и за оставане на Чавес на власт.
Наблюдателите на изборите от центъра „Картър“ и секретарят на Организацията на американските държави генерал Цезар Гавирия признават резултатите от изборния референдум. Правейки забележки на опозиционните фигури, които предявяват обвинения за „огромни измами“ в гласуването, Картър призовава всички венецуелци да приемат гласуването. „Сега е отговорност на всички венецуелци да приемат резултатите и да работят заедно за бъдещето“ – казва Картър.
Месец по-късно обаче, Картър обявява, че по време на референдума е имало различни нередности и резултатите не са напълно доверителни. Появяват се също спекулации с венецуелските закони в опит за обявяване на резултатите за невалидни. Все пак победата на Чавес на този референдум се счита от международната общественост за признание от страна на собствения му народ.
2004: Опозицията отвръща на удара?
През май 2004 венецуелската армия залавя 126 колумбийци близо до именията на лидери на опозицията, част от които са заподозрени за членове на паравоенни формирования, участващи в подготовката на нов преврат, тъй като носят униформи на венецуелската армия и оръжие. Част от тях са селяни, жени и деца, наети да работят във венецуелските имения и предадени по-късно. Тези, за които се доказва, че не са замесени в опит за преврат, биват бързо освободени от властите и върнати в Колумбия.
Между аргументите на опозицията стои твърдението, че подобна малка група не може да направи нищо на добре защитения президентски дворец. От своя страна правителството предполага наличието на други подобни групи достигащи общ брой от около 3000 души.
През юни 2004 организацията „Командос F4“ обявява, че е подготвена да нападне кубинското правителство. По-късно бившият капитан от венецуелската армия Едуардо Гарсия твърди, че е получил помощ от организацията „Командос F4“, за да организира насилие срещу правителството на Чавес. Според телевизионния журналист Ранди Алонсо правителството на САЩ е похарчило 36 милиона долара за поддръжка на такива паравоенни формирования. Правителството на САЩ и венецуелската опозиция, разбира се, отричат тези обвинения.
2005: Стабилност за демокрацията
Куриозът на годината по отношение на Чавес е изказването на известния американски евангелист Пат Робъртсън, че би било по-евтино ЦРУ да убие Чавес, вместо да го сваля (не)демократично. По-късно Робъртсън се извини за изявлението си.
През декември 2005 във Венецуела се провеждат избори за парламент, срещу които международните наблюдатели нямат възражения. Коалиционните партии, стоящи зад Чавес, печелят всички места в парламента при положение, че трите основни опозиционни партии официално се оттеглят от изборите. Въпреки това избирателната активност от около 25 процента е по-висока от тази на предишните парламентарни избори. През тази година венецуелската икономика отбелязва ръст от 9,4 % при положение, че ръстът в петролната индустрия е едва 1,2 %, което освен другото говори за нарастващата стабилност на икономиката и растяща независимост по отношение на основния природен ресурс на страната.
2006: Нови предизвикателства
Външната политика на Венецуела се определя от отрицателното отношение на правителството към политиката на САЩ по света и по-конкретно в Близкия изток. Чавес прави обиколка в Евразия, по време на която остро се изказва срещу САЩ и подкрепя страните като Иран и Сирия, които официално са обявени от САЩ за терористични държави. В същото време Венецуела се готви за отбрана като прави сделки за закупуване на руски самолети и автомати „Калашников“ след като военните промишлености под опеката на САЩ отказват да поддържат американската военна техника, с която страната разполага. Чавес се намесва и във вътрешната политика на държави от региона като открито подкрепя неуспешната кандидатура на Оянта Умала за президент на Перу.
На 20 септември Чавес изнася театрална реч пред Общото събрание на ООН, в която обявява Джордж Буш за въплъщение на Сатаната и препоръчва книгата на Ноам Чомски Хегемония или оцеляване.
В края на годината се провеждат избори за президент, на които се състезават 28 кандидати. Общо 82 организации подкрепят някого от кандидатите; Чавес е подкрепян от 24 от тях. Уго Чавес печели убедително с около 75 % от гласовете.
___
Време за размисли, мисли и смисли...