28 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1330 г. – В Битката при Велбъжд цар Михаил III Шишман търпи поражение от сръбската войска. Начело на 300 каталани, Стефан Душан разгромява царската татарска гвардия, а Михаил Шишман умира три дни по-късно (31 юли 1330) от раните си и в плен.
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Източноримската империя, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов шурей Стефан Дечански.
За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на Иван Асен II) опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България западните ѝ територии, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с ромейския император Андроник III Палеолог. Според повечето предположения, крайната цел е била пълното унищожение на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Източноримската империя. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на Влашко, Молдова и черните яси.
На 19 юни 1330 г. българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур, но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили татарските наемници. Андроник III навлиза в Македония, завземайки четири малки крепости (Дебрица, Добрун, Габаларион и Сидерокастрон) и се установява на лагер край Битоля изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От София българската войска се отправя към крепостта Земен и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане, където в църквата „Св. Георги“ се помолил за мир, се разполага на стан в околностите на Велбъжд.
Повечето изследователи приемат, че войските на двамата владетели са били с приблизително равна численост. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3000 „скити“ (татари, яси, алани и власи). Стефан Дечански имал на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани от известната каталанска компания (испански наемници от областта Каталония).
Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както не го прави и ловешкият деспот Иван Александър. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. Войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане, днес в Северна Македония. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на Търновското царство на Балканския полуостров.
1913 г. – Сключен е Букурещкия мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.
Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония.
Съгласно договора Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта.
За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на Първата световна война се присъединява към Централните сили, за да потърси реванш от Сърбия.
По преценка на Едуард Грей (британски външен министър през 1905 – 1916)
„всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше“
Букурещката конференция започва на 17 юли. В това време военните действия продължават, защото Сърбия и Гърция настояват за уговаряне на мирните условия преди огънят да бъде прекратен. Успешният отпор на българите край Кресненския пролом обаче склонява Гърция на примирие (18 юли). На 21 юли е постигнато споразумение за новата граница между България и Румъния, но усилията на българските дипломати да спечелят румънска подкрепа срещу сърби и гърци остават безуспешни.
Българо-сръбските и българо-гръцките гранични въпроси са уредени до 24 юли. Първоначално Пашич предлага за граница река Струма. Това предложение не е прието, но българите са принудени да се откажат от Щип, Радовиш и Кочани, които владеят до войната. Венизелос поисква цялото егейско крайбрежие до село Макри (няколко километра западно от Дедеагач), но под натиска на останалите участници в конференцията намалява претенциите си. Русия и Австро-Унгария се намесват в полза на България в преговорите за Кавала, но Венизелос си издейства подкрепа от други две велики европейски сили – Франция и Германия. В крайна сметка българските делегати отстъпват Кавала под заплахата на Майореску, че румънските войски ще окупират София.
1914 г. – Първата световна война: Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, което е начало на войната.
В началото на 20 век, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, дотогава под управлението на Османската империя и предизвиква т.нар. Босненска криза, която по-късно има като последица Сараевския атентат, станал повод за избухването на Първата световна война.
През 1914 г. Австро-Унгария влиза в състава на блока на Централните сили. Тя има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия.
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта – южен Балкански, Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната.
1942 г. – Втората световна война: Съветският ръководител Сталин подписва известния Указ №227, съгласно който всяко отстъпление от позицията се наказва с разстрел.
Заповедта разпорежда във всеки фронт да бъдат създадени от един до три наказателни батальона (на руски: штрафбат от штрафной батальон), съставени от средни и старши командири и политически работници, които са нарушили дисциплината от страх и психическа неустойчивост. Тези отряди трябва да бъдат изпращани на най-трудните участъци от фронта, „за да им се даде възможност да изкупят с кръв престъпленията си срещу Родината“.
Заповядва се създаването във всяка армия на три до пет добре въоръжени заградителни отряда (на руски: заградотряд от заградительный отряд) за разстрел на всички, които отстъпват.
Заповядва се създаването във всяка армия от пет до десет (в зависимост от обстановката) наказателни роти (на руски: штрафная рота), в които се насочват редовите бойци и младшите командири, нарушили военната дисциплина поради страхливост или психическа неустойчивост. Тези роти се разполагат на най-трудните участъци на фронта, „за да им се даде възможност да изкупят с кръв престъпленията си срещу Родината“.
Военните съвети на фронтовете и командващите фронтове следва незабавно да свалят от длъжност и да изпращат в Ставката (върховното командване на Червената армия) съдене от военен съд всички командири на армии, допуснали подчинените им войски да отстъпват без заповед от фронтовото командване. Военните съвети и командващите армии по същия ред незабавно да свалят от длъжност и да отправят на военен съд провинилите се в отстъпление командири и комисари на корпуси и дивизии. Командирите и комисарите на корпуси и дивизии по същия ред свалят от длъжност, отнемат всички ордени и медали и изпращат на военен съд провинилите се в страхливост командири и комисари на полкове и батальони.
И двете мерки са цитирани в уводната част като успешно използвани от германците по време на тяхното зимно отстъпление.
Никой командир няма право да отстъпва без заповед. Нарушителите подлежат на преследване от военен трибунал.
Между другото...същата заповед, но още от 1941, има издадена и в сила в германската армия.
1943 г. – Втората световна война: В рамките на Операция Гомора Британската авиация извършва масирана бомбардировка над Хамбург, по време на която загиват 42 000 цивилни граждани.
Големият пристанищен град Хамбург, Германия е бомбардиран многократно от Кралските военновъздушни сили и военновъздушните сили на САЩ по време на Втората световна война. По време на атаките през юли 1943 г. избухва огромен пожар, който причинява смъртта на десетки хиляди души, най-вече цивилни.
Битката за Хамбург, носеща кодовото название операция Гомора, е серия от въздушни нападения срещу Хамбург извършени в края на юли 1943 г. от Кралските военновъздушни сили. В този момент това е най-тежката бомбардировка в историята на въздушните бойни действия. По-късно е наречена германската Хирошима от британските власти.
Операцията е първоначално изготвена от британския министър-председател Уинстън Чърчил с помощта на фелмаршала от кралските военновъздушни сили Артър Бомбардировачът Харис (известен с фразата насочена към германците:
Посяха вятър, а ще жънат вихрушка.).
Представлява съгласувани действия на Кралските военновъздушни сили, Канадските кралски военновъздушни сили и военновъздушните сили на САЩ, чиято цел е да осигурят непрекъснати бомбардировки над града в продължение на осем дни и седем нощи. Американците извършват дневните нападения, а британците нощните.
На 27 май Харис подписва нарежданията за начало на операцията – заповед за бомбардировка №173.
През нощта на 27 юли, скоро след полунощ, 739 самолета вземат участие в бомбардировката на Хамбург. Няколко фактора допринасят за последвалите огромни разрушения: необичайно сухото и топло време, концентрацията на нападението срещу един район и невъзможността на пожарникарите да достигнат основните огнища. Високоексплозивните бомби, известни като Бисквитки, използвани в началните етапи на бомбардировката им попречват да достигнат до центъра от периферията на града, където работят по разчистване на разрушенията понесени на 24 юли. В резултат на това се образува огнена буря (на немски: Feuersturm), ветрове достигащи скорост от 240 км/ч и температура от 800 °C. Асфалтът се запалва, а хората в близките противовъздушни скривалища умират от високата температура. Изгорени са около 21 км2 от града. По-голяма част от хората (около 40000) загинали по време на операция Гомора, умират през тази нощ.
През нощта на 29 юли Хамбург е атакуван отново от повече от 700 самолета. На 3 август е извършено последното нападение част от операция Гомора.
По време на операция Гомора умират над 50000 души, а още един милион остават бездомни. Използвани са приблизително 3000 самолета, хвърлени са над 9000 тона бомби и са унищожени 250000 къщи. Никоя от следващите цели на Съюзниците не е бомбардирана като Хамбург.
1986 г. – Михаил Горбачов обявява началото на изтеглянето на съветските войски от Афганистан.
Тежка тема с вече добре известен край. Производството на опиумен мак в Афганистан само за първите 5 години след сияйната американска демонокрация се увеличи над 9 пъти. Нищо лично, само бизнес...И то такъв бизнес... Всъщност, не, разбира се. не само бизнес. геополитиката преди всичко.
___
Време за размисли, мисли и смисли...