15 юли, In memoriam

15 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи

1015 г. – Владимир I, велик княз на Киевска Рус (* ок. 958)

Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988. Повечето сведения за живота на княз Владимир Велики идват от по-късни хроники, писани от автори, свързани с църквата.

1877 г. – Цачо Шишков, български доброволец (* 1837 г.)

Паметник в гр. Ловеч на улица „Цачо Шишков“ с надпис: „От тук геройски е защитавал града от черкезите и е бил убит съгражданинът Цачо Ст. Шишков на 15 юлий 1877 г. Вечна му памет“

1892 г. – Светослав Миларов-Сапунов, български писател (* 1850 г.)

Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, Яни Руселиев, Стоян Г. Моллов, Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр. Христов, Димитър Душанов, Спас Кожухаров, Райчев

1904 г. – Антон Чехов, руски писатели (* 1860 г.)

Антон Павлович Чехов (на руски: Анто́н Па́влович Че́хов) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

1907 г. – Трендафил Думбалаков, български военен и революционер (* 1889 г.)

Трендафил Атанасов Думбалаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

1932 г. – Илия Димитриев, български военен деец (* 1855 г.)

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Илия Панайотов Димитриев е български офицер (генерал-майор).

Запазени са няколко ръкописа на Илия Димитриев

• "Общ обзор на театъра на военните действия предполагаем в Североизточната част на Княжеството"
• "Изследване на долината на р. Голяма Камчия"
• "Укрепване на Разградската позиция"
• "Укрепване на Шуменската позиция"
• "Укрепване на Добричката позиция"
• "Изследване на шосетата в театъра на военните действия"
• "Историческая задача по оборонь Балканского хребета", Ст. Петербург, 1883 г.*

1933 г. – Климент Бояджиев, български офицер (* 1861 г.)

Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант). По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия. През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия.

1982 г. – Карло Луканов, български политик (* 1897 г.)

Карло Тодоров Луканов е български юрист и политик от БКП. Той е заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи на България от 11 август 1956 до 27 ноември 1962 г. Син е на Тодор Луканов и баща на Андрей Луканов – също активни дейци на БКП.

___
Време за размисли, мисли и смисли