15 юли, родени

15 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи

1854 г. – Васил Радославов, министър-председател на България († 1929 г.)

Васил Христов Радославов е български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Един от най-яростните русофоби в българския управленски апарат на следосвобожденска България, Стига дотам, че сменя календара, с мотив: "не искам моите българи да празнуват Коледа и Великден по едно и също време с руските мужици"

1864 г. – Стоян Топузов, български военен деец († 1913 г.)

Военнослужещи от българския гарнизон в Самоков начело с подполковник Топузов на визита на турския гарнизон в „Мехомия“ през юли 1908 г.

Стоян Димитров (понякога Димитриев)Топузов е български офицер (полковник), командир 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк по време на Сръбско-българската (1885) и командир на 10-и пехотен родопски полк през Балканската война (1912 – 1913).

По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Топузов командва 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк, с която взема участие в боевете при Колуница, Брезник, Суковския мост, както и в Пиротското сражение. Служи в тринадесети пехотен полк.
През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията, но по-късно възстановен на служба.
През Балканската война (1912 – 1913) полковник Топузов командва 10-и пехотен родопски полк. По време на боевете при Кумдере Топузов е тежко ранен и умира от раните си.

1887 г. – Кирил Шиваров, скулптор и архитект († 1938 г.)

Кирил Шиваров е български скулптор и архитект.

От 1928 г. Шиваров живее в София. От този период са много от най-известните му творби:

• Статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет;
• Лъвската фигура на паметника на връх Шипка;
• Фонтанът със сирените в Морската градина в град Варна;
• Паметникът на хан Аспарух на Аспаруховия вал;
• Скулптурите, украсяващи сградите на БНБ, Народния театър “Иван Вазов", Софийската градска библиотека, Съдебната палата, Министерството на благоустройството и др.

1901 г. – Кирил Дрангов, български революционер († 1946 г.)

Кирил Борисов Дрангов е български революционер, виден деец на Вътрешната македонска революционна организация. Известен е с псевдоними като Борисов, Камен, Методи, Страхил

Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател. Прекъсва на няколко пъти следването си поради болест и революционната си дейност. Посещава лекции в Гренобъл и Инсбрук. Завършва през 1928 година. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година, като на 12 септември застрелва Алеко Василев, а в последвалата престрелка са убити още Георги Атанасов и други техни приближени.
На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. Дрангов ръководи убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година.
На Осмия конгрес на ВМРО от 1932 година е избран за резервен член на Централния комитет.
След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО е въдворен в Лом. Освободен е през 1936 година само за да бъде въдворен отново на следната година в Севлиево, а през октомври 1938 година в Борисовград.
След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.

1930 г. – Александър Пиндиков, български културен деятел

Александър Пиндиков е български културен деятел и политик, почетен жител на град Елена.

Роден е в Елена и произхожда от стари еленски родове. По бащина линия родовият му корен е от книжовниците поп Дойно Граматик и сина му поп Андрей Робовски, а по линия на майка му – от Иларион Макариополски и Никола Михайловски. Родителите му са учители.
Средното си образование завършва в родния си град, а висшето – руска филология – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1953 г.
До 1966 г. учителства в гр. Банкя. След това последователно работи в Съюза на българските писатели, Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а от 1975 г. след закриването на този комитет – в Комитета за култура до пенсионирането си през 1991 г. В периода 1976-1978 г. е заместник-директор на Българския културен център във Варшава.
От юни 1978 г. е главен редактор на изданията на Националния научно-информационен център по културата. От началото на 1984 г. до март 1991 г. е директор и главен редактор на Издателския център „Култура“ на Министерството на културата.