15 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1240 г. – Състоява се Битката при Нева, в която новгородската армия, водена от Александър Невски, нанася тежко поражение на шведските сили.
Невската битка между Новгородската феолдална република и Швеция при река Нева близо до с. Уст-Ижора на 15 юли 1240 г. води до победа за русите, с която отблъскват шведското нахлуване, вероятно целящо да завземе устието на Нева и гр. Ладога, които са отправна точка на най-важния търговски път от варягите към гърците, който е под контрола на Новгород над сто години. Княз Александър Ярославич получава името „Невски“ за победата си над шведите.
1895 г. – Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и 3 дни по-късно умира от раните си.
Крайно противоречива фигура, с нееднозначно значение за българската история и България. Това не е първият опит за неговото убийство, но е най-успешният. Не е случайно, че се опитват да го убият именно македонстващите. Има защо, и те имат своит сериозни мотиви за това.
И след отстраняването му от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране.
На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство.
Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.
Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.
Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
Причините за убийството му са много, но една от главните от тях (тази, заради която са наети именно македонстващи) е че е предавал на турския султан македонските комити и войводи в Македония. Те5, естествено, са били залавяни от османската власт там, и са получавали възможно най-тежките наказания. Друга причина е, че е искал отново да "възсъедини" България с Османската империя в единна обща българо-османска империя. Как си го е представял, аз не знам. И сега има такива "мечтатели", които искат България да стане САЩ-щат. Това не са празни приказки, преговорите за това от негова страна със султан Абул Хамид наистина са правени.
1966 г. – Подписва се Българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електрическа централа в Народна република България.
Към април 2018 г. в света работят общо 450 ядрени реактора в 192 електроцентрали от 31 държави. Общата им мощност е 393 721 MW. В момента се строят 55 нови енергоблока, а 166 са вече закрити.
Това никак не е маловажно. В оная България, през "ужасния, страшен и мракобесен соц" "лошият окупатор - СССР" строеше у нас енергийни мощности, заедно летяхме в Космоса, осигуряваше ни технологии, суровини, пазари, оръжие, и обща защита и гаранции за всичко това.
В днешна демонократическа България, горд член на сияйния ЕС-НАТО, прегърнала с ръце и крака евроатлантическите ценности, плаща цената за тези безценности, като си унищожава не само индустрията, но и това, което би могло даже и теоретически да я възроди - енергетиката. Връзката енергетика-индустрия-поминък-благополучие-суверенитет е пряка. Просто е, но явно не за чак толкова прости хора.
Защо? Защото така е правоверно и полит-коректно - да съучастваме в самоубийството и ограбването ни по особено унизителен начин. Главно поради собствената си глупост, скудоумното си население, и съкратения народ. Напомням - народ и население са различни по смисъл и съдържание думи в българския език. и това никак не е случайно.
2010 г. – Аржентина става първата държава в Латинска Америка, която официално разрешава еднополовите бракове.
Какво да кажа...Don't cry for me, Argentina...Содомо-гоморианците ще настъпват, и ще печелят територии и човекоподобни за сатанинските си идеи само докато хората им го позволяват, и нямат нищо против еволюционната си деградация. Скоро и в България.
"Скоро" ли казах? Пак сгреших. Вече!