14 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1789 Г. – ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ: ЖИТЕЛИТЕ НА ПАРИЖ ПРЕВЗЕМАТ БАСТИЛИЯТА И ОСВОБОЖДАВАТ СЕДЕМ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАТВОРНИЦИ, С КОЕТО ЗАПОЧВА ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ.
Превземането на Бастилията (на френски: Prise de la Bastille, среща се и като Щурм на Бастилията, Обсада на Бастилията) в Париж е на 14 юли 1789.
Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ (Le Bastille), показва обхвата на кралската власт.
По времето на щурма в нея има само седем затворници, но този ден е важен за Френската революция и икона на Френската република. Денят на щурма, 14 юли (Le quatorze juillet), е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията (Fête de la Fédération). На английски се използва наименованието „Ден на Бастилията“ (Bastille Day).
1877 Г. – В ЦЪРКВАТА „СВ.В.М.ГЕОРГИ“, СЕЛО ЛЮБЕНОВА МАХАЛА Е ИЗВЪРШЕНО ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КЛАНЕТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ – 1013 НАМИРАТ СМЪРТТА СИ В ЦЪРКОВНИЯ ДВОР И В САМАТА ЦЪРКВА.
По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2000 българи, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане“ и наричано накратко – „Втори Батак“.
Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създаденият лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му. Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/, отива лично при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора, и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2000 души. На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква.
В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците смазват останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото.
Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията, констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити.
1913 Г. – МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА: ЗАПОЧВА БИТКАТА ЗА КРЕСНЕНСКИЯ ПРОЛОМ (ДО 18 ЮЛИ).
Битката за Кресненския пролом се състои на 14 – 18 юли 1913 г. между гърци и българи.
Битката за Кресненския пролом се състои на 14 – 18 юли 1913 г. между гърци и българи. Това е последното голямо сражение от Междусъюзническата война, опит на 2-ра и 4-та българска армия да обкръжат главните гръцки сили в теснините по средното поречие на Струма. Постигнатите успехи, макар и частични, водят до преустановяване на гръцкото настъпление към София и сключване на примирие, което слага край на войната и предотвратява погърчване на Пиринския край.
Действия по горноджумайското направление.
Бой на кота 1378
Настъплението на Самоковския и Западнородопския отряд започва още на 13 – 14 юли, но се развива бавно през труднопроходимия терен. В това време на левия бряг на Струма гърците напредват към Горна Джумая. Така на 14 юли се стига до боеве при Ораново, Церово и Огняр махала. Опрени на кота 1378 (в югозападните покрайнини на Рила), части от 3-та Балканска дивизия дават отпор на 6-та гръцка дивизия, но флангът им е атакуван откъм Предела от 7-ма дивизия (командвана от полковник Наполеон Сотилис). По нареждане на генерал Иванов, през нощта срещу 15 юли българите се оттеглят северно от Горна Джумая. Артилерията им, разположена по дъбравските височини, не допуска противника да влезе в града.
Гърците прекратяват настъплението, за да прехвърлят войски към фланговете си, застрашени от българите на Предела и във Влахина. Генерал Кутинчев (заменил Иванов в командването на 2-ра армия) се възползва от това, преминава в контранастъпление на 17 юли и достига отново кота 1378.
Настъпление на левия български фланг.
Бой на Предела
На 16 юли Западнородопският отряд и една колона от Самоковския (33 пехотен полк) завземат Мехомия, разгромяват гръцкия ариергард, оставен в района, и завземат Предела, излизайки във фланг и тил на гърците пред Горна Джумая. На следващия ден Сотилис развръща дивизията си срещу Делов и го принуждава да отстъпи на 2 км източно от прохода. В този момент закъснелите части на Самоковския отряд (4 и 34 пехотен полк) се появяват на хребета Арисваница, на север от Предела, и спират гръцкото контранастъпление. Боят продължава безрезултатно до примирието на 18 юли следобед. В него отрядите на Делов и Сираков губят повече от 1000 убити и ранени. Настъплението им към Струма е парализирано.
Настъпление на десния български фланг.
Боеве при Беяз тепе и Занога
Групата на Диков преминава Брегалница южно от Панчарево на 15 юли и превзема (с Втора пехотна тракийска дивизия и 1-ва бригада от Трета дивизия) Беяз тепе, а вечерта на същия ден достига Пехчево, прекъсвайки един от основните пътища за отстъпление на противника, проникнал на север от Кресненския пролом.
Атаката на връх Занога е отбита, при което 27 пехотен полк губи близо 900 души. Настъплението на Шеста пехотна дивизия е спряно под връх Руен заради насрещното настъпление на гърците (групата на Мосхопулос).
През следващите два дни българите продължават настъплението по южните сплонове на Влахина, отбранявани от дивизиите на Дамянос. На 17 юли преди разсъмване те успяват да превземат Занога, но уморените войници отказват да продължат настъплението към Кресна. Генерал Савов прехвърля за целта още една бригада от сръбския фронт, но ден по-късно огънят е прекратен.
За три дни боеве дясното българско крило успява да напредне с 15 до 18 км.
Действия по царевоселското направление.
Боеве при Видрен и Лешка
Настъплението на дясната българска групировка е отслабено значително от опасността самата тя да попадне в обкръжение, докато напредва към южния изход на Кресненския пролом. Опасността иде от групата на генерал Мосхопулос (II и IV дивизия), която от 15 до 17 юли щурмува в участъка между Струма и централните склонове на Влахина (върховете Лешка и Хасан паша) с намерението да се съедини със сърбите при Царево село.
За да помогне на групата на Диков, на 15 юли генерал Иванов хвърля най-боеспособната си част – 29 пехотен полк, срещу връх Видрен, но атаката се проваля. Полкът отстъпва с големи загуби и в безредие към Лагодаш, без да бъде преследван. Така между деснофланговите части на 2-ра и левофланговите на 4-та българска армия се отваря пробив, от който опитва да се възползва Мосхопулос.
По преценка на командващия съединените армии отстъплението от Видрен прави положението на 65 пехотен полк (от 6-та Бдинска дивизия) край Дубочица „критическо“. Полкът губи 470 души, но удържа фронта и предотвратява проникване на гърците към Царево село от изток. По същото време (16 – 17 юли) от запад към Царево село настъпват части от 3-та сръбска армия, но са спрени при Гърляни от българската 7-ма Рилска дивизия.
На 17 юли реорганизираният и усилен десен фланг на 2-ра българска армия минава отново в настъпление от Лагодаш, нанася поражение на гърците при махалата Чаир и достига Лешко и Падеж, заздравявайки връзката с 4-та армия.
Докато настъплението към София се развива успешно, гръцкият крал Константинос отклонява румънското посредничество за примирие. В разгара на битката за Кресна обаче той изпраща телеграма до Елевтериос Венизелос, в която заявява, че гръцката армия е достигнала „пределите на физическата и моралната издръжливост“, и иска от министър-председателя да издейства незабавно прекратяване на огъня. Примирието, договорено в Букурещ, настъпва в ранния следобед на 18 юли.
Оценка за изхода на битката
Кресненската битка е определяна както като „отбранителна победа“ на българите, така и като успех за гърците. Авторитети в българската и световната историография смятат, че в момента, когато настъпва примирието, обкръжаването на гръцката армия е въпрос на ден-два.
1933 Г. – ГЛАЙХШАЛТУНГ: В ГЕРМАНИЯ СА ЗАБРАНЕНИ ВСИЧКИ ОПОЗИЦИОННИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, ОСВЕН НАЦИСТКАТА ПАРТИЯ.
Глайхшалтунг (на немски: Gleichschaltung) е термин, който е използван от националсоциалистите в Германия за контрола над социалните и политическите процеси.
На практика глайхшалтунг е насилствено въвличане в нацистката идеология, политика, управление, за да се справи с плурализма и индивидуализма.
Всъщност, днес е същото. Само че съвременният Глайхшалтунг е иззет от Държавния департамент на САЩ, и подчинените им СМРАД и НПО. те следят за правоверноста както на васалите, така и на колониите и подмандатните територии. Единствените, които го правят възможно, са скотоподобното население, не подчинените народи.
1941 Г. – ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ИЗПОЛЗВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЛЕГЕНДАРНИТЕ РАКЕТНИ УСТАНОВКИ КАТЮША.
БМ-13 „Катюша“ е съветска реактивна система за залпов огън (РСЗО) от периода на Втората световна война. С галеното име Катюша, дадено от редовите войници, през този период са известни всички съветски бойни машини от подобен тип (БМ-8, БМ-13, БМ-31); това име остава и след войната като нарицателно за реактивните системи за залпов огън. Най-известна от съветските „Катюши“ от Втората световна война е БМ-13.
1948 Г. – ЛИДЕРЪТ НА ИТАЛИАНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПАЛМИРО ТОЛИАТИ ПРОСТРЕЛЯН И РАНЕН БЛИЗО ДО ИТАЛИАНСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Палмиро Микеле Никола Толиати (на италиански: Palmiro Michele Nicola Togliatti) е италиански политик комунист.
Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на Италианската комунистическа партия – най-многобройната партия в страната и най-голямата компартия в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на Коминтерна).
Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).
1987 Г. – В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕ СЪЗДАВАТ СВОБОДНИ БЕЗМИТНИ ЗОНИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА СТОПАНСКАТА ИНИЦИАТИВА.
Това е за напомняне на забравилите и за корекция на дезинформацията, отровила жертвите на СМРАД и колониалната дерационализация. Накратко: в "ужасния, страшен, мракобесен соц" имаше разрешена, регламентирана частна инициатива, позволяваща на хората да си изработват 2-3 годишни заплати допълнително, някои дори и повече, със собствения си труд, гарантирано и защитено от държавата като изкупуване и продаване на външни в това число пазари.
1992 Г. – ОСНОВАН Е БЪЛГАРСКИЯТ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ.
Българският хелзинкски комитет (БХК) е (анти)българска неправителствена организация за защита на правата
(всъщност - на привилегиите на избрани малцинства)
на човека – политически, малцинствени, граждански, културни и социални, с акцент върху отстояване на правата на малцинствата и най-уязвимите групи в обществото, достъпа до информация, проблеми на системата за наказателно производство.
Сред целите на организацията са:
да насърчава "уважение" и защита за правата на човека,
(в превод: на привилегиите на подбрани хора, с цел ерозия на държавността и за сметка на титулния народ)
да лобира за законодателни промени за привеждане на "българското" законодателство в съответствие с международните стандарти, да поощрява обществен дебат по правозащитни проблеми и да популяризира правозащитната идея сред широката общественост.
Накратко, инструментът на американския данъкоплатец, Държавния департамент, и подчинени и сродни на тях структури и интереси и внедрен и задействан непосредствено, буквално на следващия ден след приемането на новата Конституция, която прави управлението на България не просто колониално подчинено, с външно управление, но и незаконно чисто в юридическия смисъл на думата: преклузивният срок изтича на 13.07.1992, след което поправки, допълнения и изменения са невъзможни. Живеем в юридическо беззаконие. Буквално. В това число и с помощта на БХК. Но най-вече с решаващото съдействие на населението, особено скотоподобната му част, за сметка и във вреда на народа.
2016 Г. – НАВРЪХ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА ФРАНЦИЯ В НИЦА Е ИЗВЪРШЕН АТЕНТАТ, ПРИ КОЙТО ЗАГИВАТ 84 ДУШИ.
Подробности: тук:
___
Време за размисли, мисли и смисли...