10 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
138 г. – Адриан, римски император (* 76 г.)
Той е един от т.нар. „Петима добри императори“ от Нерво-Антониновата династия.
Подобно на Траян, Адриан развива мащабна строителна дейност. През 120 г. той преустроява Пантеона в Рим, най-запазената сграда от времето на Римската империя, създаден по времето на Марк Агрипа и Октавиан Август. По време на неговото управление е построен Храмът на Траян в Рим и Храмът на Зевс Олимпийски в Атина. Забележителни постройки, запазени и до днес, са неговият личен мавзолей, вилата му в Тибур, както и валът в Британия.
Адриан основава и застроява град Адрианопол (дн. Одрин) в Тракия, кръстен на него самия.
518 г. – Анастасий I (Византийска империя), източно-римски император (* ок. 420)
Роден в Драч, Анастасий произхожда от знатна фамилия. Той е консул през 492, 497 и 507 г. Управлява под името Анастасий I. Наречен е Dicorus (гр. Δίκορος) заради различния цвят на очите му – кафяво и синьо.
Балканските провинции са заплашвани от българите, които нахлуват няколко пъти в Тракия (през 493, 499 и 502 г.).
През 512 г. е изградена стабилна стена, която предпазва Константинопол от зачестилите нападения на българи, хуни, и други нроди.
От 513 г. Анастасий трябва да води дълга гражданска война с наместника на Мизия и Скития – magister militum Виталиан, който имал амбицията да стане император с помощта на варварски наемници. Виталиан се възползва от непопулярността на императора-еретик и се обявява в подкрепа на ортодоксалното християнство, с което привлича поддръжници сред народа.
През 514/515 г. с помощта на кутригурите узурпаторът опустошава Тракия и стига чак до столицата, където е отблъснат от имперските войски. Въпреки това, бунтовниците все още представляват заплаха, поради което императорът е принуден да направи някои териториални и парични отстъпки, с които фактически признава независимостта на Виталиан в Мизия. Въстанието не е потушено дори след края на Анастасиевото управление.
1945 г. – Пенчо Семов, български индустриалец (* 1873 г.)
Пенчо Иванов Семов е известен габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Наричан е „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите“.
___
Време за размисли, мисли и смисли...