7 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1345 г. – Момчил Войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието (загинал в битка) (* ?)
![Севастократор Момчил или Момчил войвода, Момчил юнак (на латински: Momchil; на гръцки: Μομ[ι]τζίλος или Μομιτζίλας; в гръцките източници се среща и като Мимитил.), е български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия, живял през 14 век. Воин с внушителна физика, който е водил самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите по това време и е загинал геройски на бойното поле срещу турските нашественици.](https://avatars.dzeninfra.ru/get-zen_doc/1219682/pub_5d2183de6a438100ae5862d3_5d21e1b3334f5500ade28096/scale_1200)
Битката при Буруград (Перитор) става на 7 юли 1345 между българите и турско-ромейски сили близо до днешното село Арбаджикьой – столицата на българския феодал Момчил в Беломорска Тракия. Резултатът е османско-византийска победа. Полесражението е при крепостта Буругад (Перитор) на езерото Порто Лагос при село Арбаджикьой.
От 1341 година турските наемници на претендента за византийският трон Йоан Кантакузин се бият срещу подкрепяния му от България опонент Йоан V Палеолог и започват да нападат българските селища в Тракия и Източните Родопи. След като управителя на Родопите и Егейския район Момчил не получава помощ нито от българският цар Иван Александър, нито от византийците, започва да се бори сам срещу мюсюлманските нашественици.
През 1344 година севастократор Момчил побеждава турците и успява да изгори корабите им в пристанището Порто Лагос.
На следващата година турците отново тръгват срещу Момчил със своята армия под командването на Умур бег, която действа заедно с византийската на император Йоан Кантакузин.
На 7 юли 1345 строеният пред стените на Буруград отряд на Момчил ( 5000 пехотинци, 300 конници) е атакуван е от многочислени турски предни сили (над 20000 турци, ромеи – неуточнен брой), които отблъскват българите и убедени, че са победили, се пръскат да мародерстват в околността.
Когато пристигат главните сили водени от императора и Умур бег те изненадани виждат пред себе си строена в пълен боен ред уж разбитата българска войска и са принудени също да се строят за бой.
В центъра са елитните турски и ромейски части, командвани лично от императора, дясното крило от леко въоръжени турци командва Умур бег, а на лявото са лековъоръжените византийци.
Противно на очакванията атаката започва не огромната турско-ромейска армия, а войните на Момчил. Те удрят с голяма енергия центъра и се врязват в противниковата войска, но подавляващото числено превъзходство си казва думата и дълбоко ешалонираните редове на противника макар да се огъват, не са пробити и устояват на удара. Те на свой ред се опитват да настъпят, но сега българите твърдо и дълго устояват на техния многочислен натиск.
Сражението е продължително и много ожесточено, дълго не е ясно кой ще надделее, постепенно обаче българите са изтласкани в към стените на Буруград където не могат да водят бой в конен строй. Момчил пръв слиза от коня и както винаги лично повежда поредната атака като се хвърля пеша извадил меча си срещу приближаващия противник, изумлението и възхищението на турци и ромеи от храбростта и силата му остава записано в стиховете „Деянията на Умур паша“ на Енвери и хрониката на Кантакузин.
Боят е ожесточен и никой от българите не мисли да отстъпва пред пълчищата турци и византийци, но Момчил пада в боя и това окончателно решава изхода му. Дори врагът му императора споделя в писанията си, че плакал над посеченото му тяло оплаквайки непоколебимия му дух и изключителната му личност. Той заповядва жената на Момчил ескортирана от Райко и българите да бъде пропусната свободно със всичките си скъпоценности до границата с Търновското царство, откъдето явно тя е родом.
1882 г. – Михаил Скобелев, руски генерал (* 1843 г.)
1923 г. – Таската Серски, български революционер (* ок. 1880 г.)
В 1902 година е четник на Гоце Делчев. В 1902 година заедно с Гоце Делчев пренася от Свободна България голямо количество оръжие за ВМОРО. Участва в сражението на 21 април 1903 г. при село Баница, в което загива Гоце.
По-късно е четник на Яне Сандански. След Илинденското въстание, в началото на 1904 година е избран за околийски войвода на Серската революционна околия и член на Серския революционен комитет. Четата му е от 28 души четници, предимно дезертьори от Българската армия. Подвойводи са му Костадин Янчев, Димитър Терзийски и Димитър от Горно Броди.
Взема участие в Младотурската революция и става активист на Народната федеративна партия – в 1910 г. е избран за член на Централното ръководство на партията. Участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев, Тодор Паница, Чудомир Кантарджиев, при детронирането на Абдул Хамид II. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите. През Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 15 щипска дружина. След освобождението на Сяр през 1912 година е назначен за негов кмет.
След войните в София е член на Временното представителство на бившата ВМОРО. Убит е от член на десницата във ВМРО в 1923 година, на операционната маса в Александровската болница при операция от професор Александър Станишев.
1928 г. – Атанас Гоцев, български революционер (* ок. 1903 г.)
Роден е в 1902 година в кукушкото село Мутулово, тогава в Османската империя, днес Метаксохори, Гърция. Става деец на ВМРО след възстановяването на организацията след Първата световна война. В 1924 година е заловен от сръбските власти и прекарва една година в скопския затвор. След освобождението си е четник в Радовишко и Струмишко. Става приближен на генерал Александър Протогеров и негов личен телохранител. Убит е заедно с генерал Протогеров на 7 юли 1928 година от привърженици на крилото на Иван Михайлов.
1930 г. – Артър Конан Дойл, британски писател (* 1859 г.)
Удостоен е с почетното звание „рицар-бакалавър“, от което носи благородническата титла сър. Той е известен най-вече като създател на образа на детектива Шерлок Холмс и неговия помощник доктор Уотсън, но също така и като автор на научнофантастични разкази, исторически романи, пиеси и поезия.
Конан Дойл спомага и за популяризиране на мистерията на кораба „Мария Селесте“. От 1910-те до края на живота си е привърженик и активен пропагандист на спиритуализма.
2014 г. – Едуард Шеварднадзе, съветски и грузински политик (* 1928 г.)
Шеварднадзе е министър на външните работи на Грузия през ноември и декември 1991 след като е заемал същия пост в СССР от 2 юли 1985 до 20 декември 1990. Той е съветски и грузински дипломат и политик, първи секретар на Комунистическата партия на Грузия (29 септември 1972 - 6 юли 1985).
Той е човекът, който на среща между Начо Папазов и Костадин Чакъров в Бояна през април 1990 година на въпроса на двамата български комунисти: "Как вие, СССР и изобщо Политбюро на КПСС гледа на това вилнеене на САЩ и САЩ-агентите в България" отговаря: "Ребята, с тези въпроси отивате при посолството на САЩ. Те вече отговарят за вас, не ние".
Всъщност, Шевернадзе е един от най-главните действащи лица и пръв помощник и идеен съавтор на "перестройката" и на екипа от внедрени предатели в обкръжението на Горбачов. По странна (а всъщност - съвсем нормална) ирония на съдбата, независимо от безусловното му преминаване, предлагане, и продаване и предаване на всичко, което геополитическия противник поиска от него и в качеството му на СССР пръв дипломат и политик, и на президент на Грузия, в един момент, когато решиха, че срокът му на годност е изтекъл, англосаксонските му господари просто го смениха, при това, без никакви обезболяващи - чрез "цветна революция": т.нар. Розова революция, протекла от 21 до 23 ноември 2003 г.
При което дойде на власт кой? Помните ли? Да, правилно: ето кой "лидер на опозицията":
Sic transit gloria mundi
____
Време за размисли, мисли и смисли...