Найти тему
Пламен Пасков

3 юли, родени

3 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи

1855 г. – Петър Груев, български висш военен, генерал († 1942 г.)

Роден е на 3 юли 1855 г. в с. Чемлеккьой, Бесарабия в семейството на българи, преселници от Пиротско. Учи в гимназията на гр. Николаев. Ориентира се към военното поприще и през 1884 г. завършва Второ Kонстантиновско военно училище и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург.
Роден е на 3 юли 1855 г. в с. Чемлеккьой, Бесарабия в семейството на българи, преселници от Пиротско. Учи в гимназията на гр. Николаев. Ориентира се към военното поприще и през 1884 г. завършва Второ Kонстантиновско военно училище и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург.

Петър Груев участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като ротен командир в XIV-ти стрелкови батальон от елитната IV-та стрелкова бригада под командването на генерал-майор Адам Цвецински). Бие се храбро в и оцелява в битките при Уфлани, при Стара Загора и под връх Шипка.
Награден е с Орден „Свети Станислав“ III ст. (1878).

След Освобождението служи в Българската армия. На 7 октомври 1878 е назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк. През 1885 г. по време на Сръбско-българската война е командир на II-ри артилерийски полк и на резерва на Сливнишката позиция. Участва в овладяването на Пирот. В края на войната е командир на III-та пехотна дивизия.
Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.

Началник на Военното училище в София през периода 1885 – 1886. Майор Петър Груев е сред главните организатори на преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг. След контрапреврата същата година е арестуван за кратко, а след това емигрира в Румъния. Влиза в Тайния комитет на офицерите-емигранти и взема участие в бунта на офицерите-русофили в Силистра. След неуспеха на начинанието Груев емигрира в Русия.

Служи в Генералния щаб на Руската императорска армия, достигайки звание генерал-лейтенант. През 1925 г. му е присвоено званието генерал-лейтенант на Червената армия.

1923 г. – Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)

Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992—1996).
Йордан Малиновски е изтъкнат български физикохимик, академик на Българска академия на науките и неин председател (1992—1996).

1924 г. – Славчо Чернишев, български писател († 2000 г.)

Роден е в град Попово на 3 юли 1924 г. В периода 1945-1951 година учи в Софийския университет „Славянска филология“ и „Философия“. От 1945 година е коректор в издателство „Наркоиздат“. На следващата година става уредник на списание „Жената днес“ и вестник „Стожер“. Между 1952 и 1953 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“. 
Първото си стихотворение публикува през 1941 година. По негов сценарий е направен филмът „Вятърната мелница“.
Роден е в град Попово на 3 юли 1924 г. В периода 1945-1951 година учи в Софийския университет „Славянска филология“ и „Философия“. От 1945 година е коректор в издателство „Наркоиздат“. На следващата година става уредник на списание „Жената днес“ и вестник „Стожер“. Между 1952 и 1953 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“. Първото си стихотворение публикува през 1941 година. По негов сценарий е направен филмът „Вятърната мелница“.
„Земя и небе“ (1952)
„Поема за летеца“ (1954)
„Зад синия далечен океан“ (1955)
„Неспокойно сърце“ (1955)
„Вятърната мелница“ (1957)
„Морето“ (1957)
„Капитан Леванти“ (1960 г.)
„Созополски разкази“ (1963)
„Стихове“ (1965)
„Ветрове, пясъци и звезди“ (1966)
„Стихотворения“ (1966)
„Отвъд хоризонта“ (1968)
„Корабни дневници“ (1972)
„Лунните острови“ (1980)

1932 г. – Стефан Гецов, български актьор († 1996 г.)

Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.
Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.

1933 г. – Александър Фол, български историк († 2006 г.)

Александър Николаев Фол е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология, той е близък с Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета.
Александър Николаев Фол е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология, той е близък с Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета.

Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките.
Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на
Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г.

През 60-те години Алксандър Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова. Той съдейства на начинанията на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.

1937 г. – Невена Симеонова, българска актриса († 2013 г.)

Невена Симеонова е българска актриса, родена на 3 юли 1937 г. в София. Омъжена е за Наум Шопов, от когото има две деца - Христо Шопов и Лиза Шопова.
Невена Симеонова е българска актриса, родена на 3 юли 1937 г. в София. Омъжена е за Наум Шопов, от когото има две деца - Христо Шопов и Лиза Шопова.

1948 г. – Йордан Костурков, български писател и преводач

Йордан Йорданов Костурков е български белетрист, есеист, преводач и университетски преподавател по английска и американска литература. Автор е на книги с литературоведски изследвания, студии, статии, очерци, романи, разкази и новели. Доктор по филология.
Йордан Йорданов Костурков е български белетрист, есеист, преводач и университетски преподавател по английска и американска литература. Автор е на книги с литературоведски изследвания, студии, статии, очерци, романи, разкази и новели. Доктор по филология.

1961 г. – Албена Бакрачева, български учен и преводач

Проф. д.ф.н. Албена Бакрачева е български филолог и преводач на художествена литература.
Проф. д.ф.н. Албена Бакрачева е български филолог и преводач на художествена литература.

___
Време за размисли, мисли и смисли...