2 юли, родени

2 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи

419 г. – Валентиниан III, римски император († 455 г.)

Флавий Плацидий Валентиниан (на латински: Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година. Валентиниан III е син на Констанций III, съуправител на император Хонорий. Майка му е Гала Плацидия, сестра на Хонорий. Роден е през 419 година. През 425 г., след смъртта на чичо си Хонорий и поражението на узурпатора Йоан, малолетният Валентиниан е провъзгласен за император на Западната империя, от братовчед си, Теодосий II, император на Източната империя.

Интересното е следното:

Вместо Валентиниан III държавата управляват майка му Гала Плацидия (до 437 г.) и военният магистър Аеций, който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. През 426/7, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу вестготите, които нападат Арелат в Южна Галия, през 428 и 431/2 г. побеждава и франките в Северозападна Галия. С помощта на хунски наемници той успява да разгроми кралството на бургундите, в два похода през 435 и 436 г. (тези събития дават по-късно историческата основа на средновековната сага Песен за Нибелунгите).

Става дума за същия Флавий Аеций, който дава най-големия бой на Атила, и спира разпространението на хунската империя в битката на Каталунските полета.

През 439-440 г. Аеций усмирява келтите в Арморика, потушава въстанието на багаудите в Галия, сключва мир с вестготите и разбива отново франките при река Сома, след което празнува триумф в Рим. В 443 г. е споразумян мир с бургундите, които получават земи като федерати в Секвания и стават част от римската армия, а в 444 г. алани са заселени в различни части на римска Галия.

1860 г. – Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)

Иван Желязков Бобев е български офицер (подпоручик), герой от Сръбско-българската война (1885).

Иван Бобев е роден на 2 юли 1860 г. в село Саръгьол, Тулчанско. През 1883 г. завършва Военното училище в София (четвърти випуск), произведен е в чин подпоручик и зачислен в 23-та пехотна силистренска дружина.

През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на 11-та рота от 5-ти Дунавски пехотен полк при Битката при Сливница. Участва в боя при Врабча състоял се 3 ноември. При атаката на Три уши, състояла се на 7 ноември, достига с ротата си втората чука, където пада убит.

Погребан е до стената на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ град Сливница, днес двор на началното училище, заедно с капитан Васил Данаджиев.

1879 г. – Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)

Тодор Николов Паница с псевдоними Димитър Арнаудов и Müller е български революционер, деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в Македония и Одринско, боец и инициатор за създаването на ВМРО (обединена). Той е племенник на българския военен и революционер Коста Паница.

1886 г. – Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)

Михаил Йовов Йовов е български офицер (генерал-майор), началник на щаба на армията в периода от 18 май 1934 до 19 май 1934, министър на народното просвещене в периода от 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936, министър на железниците, пощите и телеграфите в периода от 23 октомври 1936 г. до 14 ноември 1938 г.

1940 г. – Георги Иванов, български космонавт

Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.).

Да, именно така: БЪЛГАРСКИ, и КОСМОНАВТ!
Лошата, ужасната социалистическа България изпрати 2 българи в Космоса (и успешно ги върна), а хубавата, сияйна, политически правоверна атланто-ориентирана и евроценностна демонократическа капиталистическа България изпрати 2.5 милиона българи немили-недраги, хъшове в чужбина. И вместо да намери как да ги върне, готви нови бройлерни партиди за плащането на колониалното девширме - кръвният данък към колонизаторите.

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая - Иванов, поема управлението на мисията.

Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.

___
Време за размисли, мисли и смисли...