Събития от тази дата, но в други времена и земи
1098 г. – Рицарите от Първия кръстоносен поход разбиват селджукския военачалник Карбука при Антиохия.
През май 1098 г. Карбука, атабегът на Мосул, приближава Антиохия с голяма армия, за да прекрати обсадата. В този момент Боемунд подкупва един от пазачите на стените и на 2 юни 1098 година кръстоносците влизат в града, избивайки повечето му жители.
Няколко дни по-късно пристига Карбука и обсажда доскорошните обсадители. Положението на кръстоносците е тежко, но един поклонник – Пиер Бертелеми от Прованс обявява, че е имал видение за откриването на Светото копие в града, което предвещава победа на християните.
На 28 юни кръстоносците излизат извън града и разгромяват мюсюлманската армия, разстроена от враждата между Карбука и Дукак, емира на Дамаск.
1858 г. – В Болград, Бесарабия е създадена първата българска гимназия от Възраждането – Болградската гимназия
1903 г. – Провежда се Конгресът на ВМОРО (Одрински окръг) на Петрова нива – „Странджанското Оборище“
Конгресът на Петрова нива е конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се на 28 и 29 юни 1903 година.
Пак повтарям - онази (истинската) ВМОРО, както и ВМРО малко по-късно, нямат нищо общо, освен откраднатото название, подпис, печат, и право над имоти с днешната частна политическа фирма, собственост на "Краси-трите-тераси".
1914 г. – Австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата жена са убити в Сараево от сръбския националист Гаврило Принцип, което дава повод за началото на Първата световна война.
Гимназистът Неделко Габринович първи хвърля по кортежа бомба, която убива един шофьор и ранява няколко човека. Терористът е заловен на място. Височайшият австриец посещава градската ратуша и се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата.
Шофьорът на ерцхерцога по погрешка завива в странична уличка и забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход, като при това с бавната си скорост превръща Франц Фердинад в леснодостъпна мишена.
По странно съвпадение наблизо се намирал Гаврило Принцип, който незабавно излиза на улицата, изважда приготвения револвер и стреля два пъти – в ерцхерцога и жена му. И двете рани се оказали фатални и жертвите починали само за няколко минути
1919 г. – Подписан е Версайския договор, който официално слага край на Първата световна война.
Тоест, договорът за край на ПСВ е подписан на същата дата, на която е извършен атентатът, послужил като повод за същата тази война. Случайности, разбира се. Също както са "случайности" фактите, че Великобритания и САЩ от подписалите са наршували същия този договор, докарвайки Адолф Шикългрубер на власт, и помпейки го с финансови и други стероиди в грубо нарушение на този договор.
1921 г. – В кралството на сърби, хървати и словенци е приета Видовденската конституция.
Каква хубава дата, и какво хубаво название: Видовден...тогава е бил на 28 юни, 1921. Сега...сега го чакаме, други работим за появата му, а трети само го отбелязват в календара...или не го забелязват...
Между другото, политическият субект "Кралство на сърби, хървати и словенци", чиито правоприемник беше Югославия, не съществува от над 25 години. А именно този политически субект през 1919 е подписвал Ньойския договор, в резултат на което България губи в тяхна полза Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско.
Днес обаче такъв политически субект, както и негов правоприемник, който тогава е подписвал този договор, няма. Ако бяхме суверенна държава (или когато си я отвоюваме), не е ли редно (и време вече) да поставим въпроса пред международните прависти: когато единият от субектите, подписали даден договор, прекрати съществуването си, не следва ли да се върне положението към състоянието от преди този договор поради липса на отсрещна политчиески субектна страна?
Може и друго - да се обединим в голяма Балканска федерация, и тогава всички териториални спорове стават решени, понеже всичко е на всички.
1942 г. – Втора световна война: Нацистка Германия започва стратегическа лятна офанзива срещу Съветския съюз, под кодовото име Операция Блау.
Целите и фазите на операцията са зададени с Директива № 41 на Адолф Шикългрубер от 5 април същата година.
През първата фаза, наречена по-късно „Блау I“, войски от състава на група армии „Юг“ (впоследствие разделена на групи армии „А“ и „Б“) трябва да извършат пробив в съветските линии от района южно от град Орел към Воронеж.
Във втората фаза („Блау II“) войските, завзели Воронеж, следва да се спуснат на юг по течението на река Дон и да се срещнат с войските, които ще настъпят от района на Харков.
През третата фаза („Блау III“ или „Клаузевиц“) настъплението на юг–югоизток по Дон трябва да продължи, паралелно с офанзива от линията на река Миус, докато двете настъпващи групировки се съединят в района на Сталинград.
И точно там, при Сталинград, се чупи целият модел за войната на Германия и Адолф. Чупи се всичко. Там се обръща целият ход на войната и Германия чрез загубата и пленяването на фелдмаршал Фридрих Паулус губи войната, губи всичко. Останалото е само неизбежно причинно-обусловено следствие.
1948 г. – Югославската комунистическа партия е изключена от Коминформбюро.
Питайте днешните гласовити и кресливи кремълски пропагандисти от федералните руски канали - защо. Няма да ви кажат. Едно, защото не знаят, и второ - даже и да знаят, днешната повеля е "сърбите са добрите, българите са лошите!"
1956 г. – В Познан (Полша) започва антикомунистически бунт, известен като Познанският юни, който продължава 3 дни; потушен е с участие на 10 000 войници и полицаи, и 400 танка, при което загиват над 60 души, стотици са ранени.
Това е класическа външно-управляема "цветна революция", но от най-ранните. Точно такава, започнала уж като социално недоволство, ще бъде използвана, но през 1968 година, за да бъде свален един друг неудобен на англосаксонските банкстери държавник: генерал Шарл дьо Гол. И признаците и "белите нишки" се виждат с невъоръжено око: Към лозунгите с обществено и икономическо съдържание: „Искаме увеличение на заплатите“, „Искаме да живеем като хора“, „Искаме хляб“, „Край на нормите“, „Гладни сме“, открито са добавени (забележете!) антикомунистически и антиправителствени: „Край на експлоатацията на трудовия народ“, „Червената буржоазия вън“, „Ние искаме свобода“, „Болшевизмът вън“, „Край на комунизма“, „Искаме свободни избори под контрола на ООН“.
И за да няма неясноти, изскачат и "моментите на истината": „Да живее Миколайчик“. Става дума не за кой да е, а за Станислав Миколайчик
Миколайчик е полският министър-председател в изгнание, след смъртта на В.Сикорски. След 1945 се завръща в Полша, но след загубата от Полската комунистическа партия на изборите на 17 октомври 1947 г., той се обръща към (разбира се!) посолството на САЩ, за да му помогне да напусне страната.
Получава съгласието на посланика и (как иначе!) помощта на британския повереник.
На 20 октомври камион на английско посолство предава лидера на Полската селска партия в Гдин и на 21 октомври по море Миколайчик напуска Полша, пристига в Лондон,а от там в САЩ. Там, до смъртта си, е активен член на Полския национален демократичен комитет.
Точно този човек е част от лозунгите, приготвени, разписани, и изкрещявани на тези митинги и "протести".
Разбира се, за да е пълна картината, се чуват и антируски и антисъветски възгласи: „Руснаците вън“, „Московците вън“, „Руснаците вън, искаме наистина свободна Полша“.
Тоест, това си е пряка заявка за промяна на следвоенното устройство на света. Заявката е съвсем навреме, защото преди 3 години си е отишъл отровен Сталин (силният човек го няма вече), а Хрушчов правилно е преценен като троцкист, с бедни мисловни и постни морални възможности, със скромно дори за времето си образование и стртегически възможности. Бий, когато геополитическия ти противник е слаб. Е, бият, но слабостта се оказва недостатъчна, и силата на противника не е преценена вярно. Опитът е потушен, за да бъде продължен - в други години, в други страни, но по същия начин, по същия сценарий. докато накрая през 1989-1990 стане успешен за повечето от атакуваните с тази технология.
1969 г. – Стоунуолските бунтове в Ню Йорк бележат начало на съвременните гей-права движения; празник на ЛГБТ.
Стоунуолските бунтове (Stonewall riots) (също Christopher Street Day; CSD или само Стоунуол) са серия от яростни сблъсъци между хора от ЛГБТ общността и нюйоркски полицаи, които започват на 28 юни 1969 година и продължават няколко дни.
Както вече вероятно разбирате, дехуманизацията (разчовечването, трансхуманизма), която върви в пакет с англосаксонската колонизация, не е от вчера. И когато някой ви каже, че иска у нас да е като на Запад, да знаете, че в този букет от фалшиви пластмасови изкуствени цветя винаги има задължително и съвсем истински ей такива тръни, с яки отровни шипове.
1989 г. – По случай 600-годишнината от Битката при Косово поле сръбският политик Слободан Милошевич изнася речта на Газиместан на мястото на битката.
Ние сме пред битка и в битка. Те не са въоръжени, но това не бива да се изключва.
"Светът се управлява не от правителства и армии, а от символи и знаци", както е казал премъдрият Конфуций. Точно същото това Косово поле стана отново ножът, забит в сърцето на православните Балкани и баже в православното сърце на Балканите: Косово и Метохия, с нашите над 200 храма, скита, манастири, параклиси, и други обредни места.
1991 г. – Съветът за икономическа взаимопомощ е разпуснат.
Разпуснат от кого обаче? От същите, които го създадоха, и управляваха: от СССР/Русия. За което незнайно защо днес съгласно федералните руски пропагандисти са им виновни страните от Източна Европа, а не самата Русия.
Празници
Видовден, православен религиозен празник, а също така народен празник в Западна България, Западните покрайнини и Сърбия
___
Време за размисли, мисли и смисли...