In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
572 г. – Албоин, крал на лангобардите (* преди 526)
Любопитното е, че той е свързан и с българската история: съгласно Павел Дякон, книга 2, капител 26:
В битката за Павия 572 с Албоин участват и българи с техните крале.
1389 г. – Мурад I, османски султан (* 1319 г./1326)
Загива, както е известно, на Косово поле. Същото, което в момента е завладяно от шиптърите с помощта на англосаксонците.
1904 г. – Никола Каранджулов, български революционер (* ок. 1880)
Петър Ацев пише за него:
„Ничо Каранджулов беше един от най-интелигентните, упорит[и] и прям[и] във ВМОРО“.
През пролетта на 1903 година Борис Сарафов на път за Смилевския конгрес се среща с Каранджулов и го определя като „отличен човек, прекрасен ръководител“.
„Революционен лист“ пише:
„Организацията изгуби в негово лице една от своите най-добри сили... Ничо се отличаваше с редки качества: едро и силно телосложение, хубост, сериозен и внушителен поглед, остър и разсъдлив ум, обширна памет, бързо схващане, твърда воля, силна любов към поробеното население, искрено предан на освободителното дело, а също и искрен в приятелството.
Покрай многото работа по освободителното дело и учителствуването той винаги намираше възможност да се занимава усилено с литературата и науката: пише стихове, превежда романи от чужди езици на български и приготвя обемиста книга по астрономия. Той бе мил събеседник и приятен певец.“
Сходна характеристика дава на Каранджулов и Павел Шатев във „В Македония под робство“:
„Н. Каранджуловъ по натура и по характеръ бѣше много сериозенъ и суровъ човѣкъ. Той рѣдко се смѣеше и отъ погледътъ му се схващаше неговата строгость и сериозность.
Той, като рѫководитель, не толкова съ своята власть и авторитетъ се налагаше, отколкото съ своя характеръ и обноски, съ които респектираше не само всички селяни - работници въ организацията, съ които бѣше въ контактъ, а бѣше респектиралъ и даже дисциплиниралъ самитѣ граждани, които не се подаваха на революционна борба
1906 г. – Йованче Попантов, български революционер (* 1882)
Брат му, Христо Попантов го описва по следния начин:
„...имаше буен характер, не приличаше на останалите трима братя. Говорът му беше силен и налагащ се. Беше голям идеалист и пламенен патриот. Нашето спасение е – казваше, само в автономна Македония.
Смъртта му е възпята в народната песен „Църно му било пишано на Йованче Попандов“
1914 г. – Франц Фердинанд, ерцхерцог на Австрия (* 1863 г.)
Става широко известен след убийството му при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен повод за започване на Първата световна война.
1921 г. – Гьорче Петров, български революционер (* ок. 1865)
Симеон Радев, ученик на Петров в Битолската българска прогимназия, пише:
„Гьорче Петров ни беше преподавател по география, по български и по френски език. Той бе несъмнено между всички свои колеги най-силната личност...
Не беше добър преподавател. Френски сам не знаеше много и в българския език не бе можал да се отърве от прилепското си наречие.
Блед, дори жълтеникав, със студено лице и с очи, които като че ли проникваха в душите ни, и с някаква загадъчност, която вееше от него, ние не го обичахме.
Но уроците му по география ни привличаха. От тях ние добихме една идея за пределите на българското отечество. Той изтъкваше пред нас, и в тия моменти като че ли се разгорещяваше, неделимостта на Македония от българската цялост. В 1916 година го видях в Битоля.
Той се радваше, както всички нас, които вярвахме тогава, че България е обединена.
Гьорче Петров беше председател на Постоянната комисия в Битолския окръг, пост, несъмнено важен, но който не отговаряше нито на неговата амбиция – и ще добавя, – нито на неговите способности.
1930 г. – Борис Илиев, български революционер (* ок. 1882)
По време на Балканската война 1912-1913 Борис Илиев е войвода на партизанска чета № 30 на Македоно-одринското опълчение.
На 26 септември четата на Илиев нахлува в Горноджумайско и предприема мерки по организирането на местното българско население във въоръжени милиции. Сражава се при селата Сърбиново, Осеново и Градево.
В доклада си до Щаба на МОО пише:
„Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части"
1993 г. – Борис Христов, български оперен певец (* 1914 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли...