Найти в Дзене
Пламен Пасков

24 юни, днес и през вековете

Оглавление

Събития от тази дата, но в други времена и земи

217 г. – Втора пуническа война: Състои се Битката при Тразименското езеро, в която картагенците, ръководени от Ханибал, организират една от най-големите и успешни засади във военната история и разгромяват римляните.

Териториите на Картаген и Римската република преди войната – 218 пр.н.е.
Териториите на Картаген и Римската република преди войната – 218 пр.н.е.
Битката при Тразименското езеро (24 юни 217 г. пр.н.е. – април от Юлианският календар) е сражение от Втората пуническа война между картагенците, ръководени от Ханибал и римляните, водени от консул Гай Фламиний. Битката е една от най-големите и най-успешни засади във военната история.
Битката при Тразименското езеро (24 юни 217 г. пр.н.е. – април от Юлианският календар) е сражение от Втората пуническа война между картагенците, ръководени от Ханибал и римляните, водени от консул Гай Фламиний. Битката е една от най-големите и най-успешни засади във военната история.
Ханибал с пръстените на римските конници, паднали при Кана (френска скулптура от началото на XVIII век)
Ханибал с пръстените на римските конници, паднали при Кана (френска скулптура от началото на XVIII век)

Днешният "Рим" също не е толкова непобедим, колкото изглежда. Въпрос на правилен "Ханибал".

1717 г. – В Лондон, Англия, е създадена първата Велика масонска ложа.
Дето се казва, без коментар.

1812 г. – Наполеонови войни: Великата армия на Наполеон пресича река Неман и започва нашествие в Русия.
"Великата армия" (тогавашното евро-НАТО) е такава само до този момент. След битката при Бородино и изгарянето на Москва тогавашното евро-НАТО завършва безславно пътя си с руски войски в столиците на нападателите.

Битката при Бородино. Картина на Луи Лежен.
Битката при Бородино. Картина на Луи Лежен.

1941 г. – Втора световна война: Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България.
Днес за това е прието да се говори в България само с отрицателен знак. Партизаните не били идейни бойци, а обикновени разбойници, вдигнали оръжие срещу държавата. И това, че тези хора са били идейни, саможертвени, и са воювали за идея за по-добър и справедлив свят, се прескача, премълчава, и даже забранява. Това, че за отрязана партизанска глава са се изплащали официално по 50,000 лв, че са разстрелвани деца (
ястребинчетата) от официална тогавашна българска войска, преките наследници на които са не само по върховете на бългаската политика, но и вече са в Евро-парламента, също се премълчава.
Народ, който не смее да си спомня своята собствена история от преди 30-50-70 години, няма как да има очи да види и разбере настоящето си, и да провиди и пожелае бъдещето си. Той е осъден да бъде население, на което е забранено да стане отново народ.
Интересното е, че СМРАД-картината за това партизанско движение в България в днешна Русия е практически неизвестно, поради упорито разпространяваното клише "българи-предатели" "братушките" са воювали срещу нас в двете световни войни". Неизтребими клишета, подгрявани от лошото образование, изобилната глупост на жертвите на рускоезичните СМРАД, и не на последно място - с активните подсказки и даже указания на днешната руска колониална администрация, вкл. и на Администрацията на Президента.

1945 г. – На Червения площад в Москва се провежда Парад на победата под командването на Георгий Жуков, при който се хвърлят пленените германски бойни знамена.
Това е
първият парад на победата (именно на тази дата, а не на 9 май, както е сега традиционно), за който в самата днешна Русия знаят много малко, или почти нищо. Не знаят, например, че на този парад в състава на командването на III Украински фронт е българският (!) генерал Владимир Стойчев.

Наш генеральский вклад в Великой победе. Бессмертный полк в Болгарии. Братья по оружию... И когда в следующий раз кто-то пикнет "болгары-предатели, воевали против нас в 2 мировых войнах на стороне наших врагов", покажите ему, демагогу, неучу, вредителю и сотруднику #Госдепа в отделе #СМРАД вот эти фотографии, и спросите - это генералиссимус #Сталин такой дурак, чтобы допустить ЕДИНСТВЕННОГО иностранного генерала (крайний справа) на Параде победы, вместе с советскими генералами?
Более того: он его наградил!
Командующий 1-й Болгарской Армией генерал-лейтенант (в последствии генерал-полковник) Владимир Стойчев является кавалером советских полководческих орденов
#Суворова и #Кутузова 1-й степени. Единственный иностранный генерал который прошел в парадном строю на Параде Победы в составе советской колонны войск 3-го Украинского фронта!
В ходе войны участвовал во многих сражениях, в том числе и во взятии Вены. Дошли до Клагенфурта. Этим своим участием
#Болгария "сэкономила" (взяла на себя) 37,000 убитых и в несколько раз больше раненых советских солдат. Спасли мужского население одного немаленького города #СССР своими жертвами.

Родени

1854 г. – Лука Касъров, български лексикограф († 1916 г.)

Лука Иванов Касъ̀ров е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф.[1] Създател е на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник".
Лука Иванов Касъ̀ров е първият български енциклопедист, лексикограф, просветен деец и библиограф.[1] Създател е на първата българска енциклопедия "Енциклопедически речник".

1855 г. – Кръстю Маринов, български военен деец († 1927 г.)

Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.
Кръстю Маринов (Празов) Маринов е опълченец-поборник, български офицер, генерал-майор.

1878 г. – Захари Караогланов, български химик († 1943 г.)

Захари Величков Караогла̀нов е български химик неорганик и университетски преподавател, професор. Той е основоположник на аналитичната химия в България и ректор на Софийския университет през 1922 – 1923 и 1932 – 1933 г.
Захари Величков Караогла̀нов е български химик неорганик и университетски преподавател, професор. Той е основоположник на аналитичната химия в България и ректор на Софийския университет през 1922 – 1923 и 1932 – 1933 г.

1887 г. – Иван Аговски, български публицист († 1925 г.)

Иван Серафимов Аговски е български просветен деец, публицист и комунистически деец.През 1921 година емигрира в България, където от 8 март 1923 година издава вестник „Съветска Македония“. Арестуван е и убит в София през 1925 година.
Иван Серафимов Аговски е български просветен деец, публицист и комунистически деец.През 1921 година емигрира в България, където от 8 март 1923 година издава вестник „Съветска Македония“. Арестуван е и убит в София през 1925 година.

IN MEMORIAM

1241 г. – Иван Асен II, цар на България (* неизв.)
Цар, останал в българската исторяи не само с величието на самата България, разширявана, отстоявана, защитавана, и уважавана заради него, но и с благородството и милосърдието си към победените войници.

Цар Иван Асен II, фреска в Зографски манастир
Цар Иван Асен II, фреска в Зографски манастир
Битката при Клокотница. Художник: Васил Горанов
Битката при Клокотница. Художник: Васил Горанов
Битката при Клокотница. Цар Иван Асен II кара да набучат нарушения мирен договор с Теодор Комнин и да го покажат на войската. Художник: Васил Горанов.
Битката при Клокотница. Цар Иван Асен II кара да набучат нарушения мирен договор с Теодор Комнин и да го покажат на войската. Художник: Васил Горанов.
Битката при Клокотница. Цар Иван Асен II кара да набучат нарушения мирен договор с Теодор Комнин и да го покажат на войската. Художник: Васил Горанов.
Битката при Клокотница. Цар Иван Асен II кара да набучат нарушения мирен договор с Теодор Комнин и да го покажат на войската. Художник: Васил Горанов.
Битката при Клокотница. Художник: Васил Горанов
Битката при Клокотница. Художник: Васил Горанов
Битката при Клокотница. План на битката.
Битката при Клокотница. План на битката.
България при цар Иван Асен II
България при цар Иван Асен II

Голямата победа на българските войски е ознаменувана с възпоменателен надпис върху паметна мраморна колона, поставена в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново, който гласи:

В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри.
И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка [албанска] и сръбска;
а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.
Колонта на цар Иван Асен II във Велико Търново, с възпоменателен надпис.
Колонта на цар Иван Асен II във Велико Търново, с възпоменателен надпис.

1827 г. – Димитраки Хаджитошев, български политически деец (* 1780 г.)

1842 г. – Антим V Константинополски, цариградски патриарх (* неизв.)

1876 г. – Тодор Кирков, български революционер (* 1847 г.)

Тодор Стоянов Кирков (Войводата) е български националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876)
Тодор Стоянов Кирков (Войводата) е български националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876)

1893 г. – Жельо войвода, български революционер (* 1820 г.)

Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878)
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер. Участник в Руско-турската война (1877-1878)

Празници

Ден на свети Йоан Кръстител (Рождение)

Св. Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята. 
В исляма Йоан Кръстител е смятан за един от пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му – Яхия.
Св. Йоан Кръстител (старобългарски: Іоаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята. В исляма Йоан Кръстител е смятан за един от пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му – Яхия.

Еньовден (народен празник)

Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. 
На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. 
В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. 
Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. 
На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки. 
(В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). 
Задължителен е обичаят за масово къпане.
Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки. (В списъкът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“). Задължителен е обичаят за масово къпане.

___
Време за размисли, мисли и смисли...