Събития от тази дата, но в други времена и земи
217 г. – Втора пуническа война: Състои се Битката при Тразименското езеро, в която картагенците, ръководени от Ханибал, организират една от най-големите и успешни засади във военната история и разгромяват римляните.
Днешният "Рим" също не е толкова непобедим, колкото изглежда. Въпрос на правилен "Ханибал".
1717 г. – В Лондон, Англия, е създадена първата Велика масонска ложа.
Дето се казва, без коментар.
1812 г. – Наполеонови войни: Великата армия на Наполеон пресича река Неман и започва нашествие в Русия.
"Великата армия" (тогавашното евро-НАТО) е такава само до този момент. След битката при Бородино и изгарянето на Москва тогавашното евро-НАТО завършва безславно пътя си с руски войски в столиците на нападателите.
1941 г. – Втора световна война: Централният комитет на Българската работническа партия взема решение за създаването на Партизанско движение в България.
Днес за това е прието да се говори в България само с отрицателен знак. Партизаните не били идейни бойци, а обикновени разбойници, вдигнали оръжие срещу държавата. И това, че тези хора са били идейни, саможертвени, и са воювали за идея за по-добър и справедлив свят, се прескача, премълчава, и даже забранява. Това, че за отрязана партизанска глава са се изплащали официално по 50,000 лв, че са разстрелвани деца (ястребинчетата) от официална тогавашна българска войска, преките наследници на които са не само по върховете на бългаската политика, но и вече са в Евро-парламента, също се премълчава.
Народ, който не смее да си спомня своята собствена история от преди 30-50-70 години, няма как да има очи да види и разбере настоящето си, и да провиди и пожелае бъдещето си. Той е осъден да бъде население, на което е забранено да стане отново народ.
Интересното е, че СМРАД-картината за това партизанско движение в България в днешна Русия е практически неизвестно, поради упорито разпространяваното клише "българи-предатели" "братушките" са воювали срещу нас в двете световни войни". Неизтребими клишета, подгрявани от лошото образование, изобилната глупост на жертвите на рускоезичните СМРАД, и не на последно място - с активните подсказки и даже указания на днешната руска колониална администрация, вкл. и на Администрацията на Президента.
1945 г. – На Червения площад в Москва се провежда Парад на победата под командването на Георгий Жуков, при който се хвърлят пленените германски бойни знамена.
Това е първият парад на победата (именно на тази дата, а не на 9 май, както е сега традиционно), за който в самата днешна Русия знаят много малко, или почти нищо. Не знаят, например, че на този парад в състава на командването на III Украински фронт е българският (!) генерал Владимир Стойчев.
Наш генеральский вклад в Великой победе. Бессмертный полк в Болгарии. Братья по оружию... И когда в следующий раз кто-то пикнет "болгары-предатели, воевали против нас в 2 мировых войнах на стороне наших врагов", покажите ему, демагогу, неучу, вредителю и сотруднику #Госдепа в отделе #СМРАД вот эти фотографии, и спросите - это генералиссимус #Сталин такой дурак, чтобы допустить ЕДИНСТВЕННОГО иностранного генерала (крайний справа) на Параде победы, вместе с советскими генералами?
Более того: он его наградил!
Командующий 1-й Болгарской Армией генерал-лейтенант (в последствии генерал-полковник) Владимир Стойчев является кавалером советских полководческих орденов #Суворова и #Кутузова 1-й степени. Единственный иностранный генерал который прошел в парадном строю на Параде Победы в составе советской колонны войск 3-го Украинского фронта!
В ходе войны участвовал во многих сражениях, в том числе и во взятии Вены. Дошли до Клагенфурта. Этим своим участием #Болгария "сэкономила" (взяла на себя) 37,000 убитых и в несколько раз больше раненых советских солдат. Спасли мужского население одного немаленького города #СССР своими жертвами.
Родени
1854 г. – Лука Касъров, български лексикограф († 1916 г.)
1855 г. – Кръстю Маринов, български военен деец († 1927 г.)
1878 г. – Захари Караогланов, български химик († 1943 г.)
1887 г. – Иван Аговски, български публицист († 1925 г.)
IN MEMORIAM
1241 г. – Иван Асен II, цар на България (* неизв.)
Цар, останал в българската исторяи не само с величието на самата България, разширявана, отстоявана, защитавана, и уважавана заради него, но и с благородството и милосърдието си към победените войници.
Голямата победа на българските войски е ознаменувана с възпоменателен надпис върху паметна мраморна колона, поставена в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново, който гласи:
„В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри.
И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка [албанска] и сръбска;
а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.
1827 г. – Димитраки Хаджитошев, български политически деец (* 1780 г.)
1842 г. – Антим V Константинополски, цариградски патриарх (* неизв.)
1876 г. – Тодор Кирков, български революционер (* 1847 г.)
1893 г. – Жельо войвода, български революционер (* 1820 г.)
Празници
Ден на свети Йоан Кръстител (Рождение)
Еньовден (народен празник)
___
Време за размисли, мисли и смисли...