1897 г. – Евлоги Георгиев, български предприемач (* 1819 г.)
1916 г. – Христо Македонски, български революционер и войвода (* 1835 г.)
Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 – 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867 – 1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.
По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В битката при Вишоград е убит Георги Чернев, знаменосец на Стефан Караджа, след което Македонски поема знамето. След разбиването им край връх Бузлуджа, Македонски с още двама четници (Пенчо Стоянов и Илия Николов) успяват да избегнат турските потерии и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилски Манастир и Мелник към Атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. На пролетта 1869 години, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.
След срещата им Браила Христо Ботев пише за него в едно свое писмо
„Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърбът.
В Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на чета от 200 български доброволци. Знаме на тази чета е същото това знаме на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази.
То е било ушито през 1866 г., в Браила от Султана Русева. Пазено като рядка светиня, през 1925 г. то било предадено от дъщерите на Хр. Македонски – Тица и Екатерина на Министерството на войната. Днес това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.
Христо Македонски умира в Русе в 1916 година.
1931 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец (* 1868 г.)
На 20 юли 1902 година пише писмо на Стефан Дедов, който по това време издава „Балкански гласник“ в Белград, в което се казва:
„Отдавна, брате, проповядвам, да оставим настрана какво [е] християнското население в Турско по народност, а да погледнем на неговите мъки и страдания. Защо да гледаме на него като на българско или сръбско, а да не погледнем като на християнско, или общославянско и да се заловим тогава с общи сили да му помогнем и да го оттървем от турските насилия и зверства? Тая идея е твърде симпатична и аз не мога да не се радвам, че ти пръв се решаваш да я пропагандираш в Сърбия, макар с риск на големи неприятности...“
На 26 юни 1903 година обаче записва в дневника си следното:
„Македонската революция е българска революция. Тя е продължение на оная, що се почна през 1876 г. Целта ѝ беше да се освободи българския народ. Понеже не се освободи изцяло, тя продължава оттогава до днес, когато узря окончателно в Македония, разви се и взе големи размери.
Сега въпрос е: като такава трябва ли да я подхване българския народ отсам Рила, да я подкрепи, за да се изкара делото до край? - трябва. Ако тукашните българи не сторят това, ще извършат измяна спрямо своя народ: македонците се борят и страдат като българи, а не като македонци.
1994 г. – Андрей Малчев, български шахматист (* 1915 г.)