Масово побратимяване с руснаците в Първата световна война

Масово побратимяване между българи и руснаци в Първата световна война. Това е бил основният аргумент на Цар Борис III да убеди Хитлер, че български части не е разумно да се пращат да воюват срещу Червената армия. Известна е репликата му - "Ако изпратя българска армия срещу русите, та те ще преминат на тяхна страна заедно с духовата музика". (Благодаря на Цветан Цонев за информацията)

Първата от многото риятелски срещи е била февруари 1917 в участъка на Сборната дивизия. Разговаряли, разменяли цигари. Срещата била наблюдавана от позициите на 217-а германска дивизия и немското командване известява ген.Кантарджиев, който знаейки настроенията в дивизията издал заповеди по чувствата и обноските спрямо руснаците. Главнокомандващият ген.Жеков налага строги мерки. Въпреки тях и строгостта на Военнонаказателния закон срещите и побратимяванията не прекъсват. В рапорт по повод тези отношения се казва, че „българските войници обичат русите и към пленените хранят симпатии и при случай споделят с тях оскъдния си залък хляб“. (вижте го в линка на „Военноисторически сборник“ от 2008 г.)

Заедно празнуват Коледа на фронта. Прегръщат се и си честитят празника. Вадят от торбите кой каквото е донесъл. Офицерите са стъписани, но войниците и тях ги въвеждат в склада, където от празни сандъци са направени импровизирани маси, а други служат за столове. Нашите вадят ракия, а руснаците - водка, и взаимно се черпят. В полунощ полковите свещеници отслужват литургия. Писват гайди и българите са хващат на хоро. След това под звуците на хармониката руснаците пеят и играят частушки. В паузите се вдигат тостове и всички пожелават войната да свърши по-скоро. (линк на в-к 168 часа)
По време на войната в Русия избухват 2 революции, армията е разложена, масово дезертират или се предават в плен. Десетки хиляди руснаци намират убежище в България от войните и революциите в Русия.

Руски войници в плен на българската армия.