Събития от тази дата, но в други времена и земи
1815 г. – Състои се последната военна победа на Наполеон Бонапарт – при Лигни.
1913 г. – Започва Междусъюзническата война
1940 г. – Втората световна война: Маршал Анри Филип Петен става министър-председател във Вишистка Франция.
Тоест, Франция де факто е на страната на хитлеристка Германия. Как става така, че в края на войната Франция е записана като съ-победител заедно с Великобритания, САЩ, СССР, а България, която е воювала и загубила повече жертви, и е унищожила повече хитлеристи, отколкото Франция, не е много ясно. От гледна точка на историческата фактология, логика и справедливост не е ясно. Иначе си е очевидно.
Режимът на Виши (или Режим Виши), официално Френска държава (на френски: État français), наричана и Вишистка Франция, е френска марионетна държава през периода 1940 – 1944 г. по време на окупацията на Франция от Нацистка Германия през Втората световна война. Името идва от седалището на правителството в курортния град Виши.
1958 г. – Имре Нодь, Пал Малетер и други водачи на Унгарското въстание от 1956 г. са екзекутирани.
Всъщност, става дума за първият донякъде успешен опит за политическа дестабилизация на геополитическия противник по класическата технология "цветна революция", започнала (разбира се) със "студентски вълнения", точно така, както ще повторят и през 1968 година с Шарл дьо Гол във Франция, и след това в още десетки страни по света. Този опит тогава е потушен от СССР грубиянски, но ефективно, по-хрушчовски. Позицията на СССР е разбираема - под Сталинград са смлени цели унгарски полкове, и по време на ВСВ унгарците воюват до последно като съюзници на Хитлер. Нямало е как да ги оставят да излезнат от тази "зона на влияние".
1977 г. – Леонид Брежнев е избран за държавен глава на СССР и по този начин поема цялата власт в държавата.
Това време съвпада с най-силните години за България.
1981 г. – НС преизбира за държавен глава Тодор Живков;
край на управлението на Станко Тодоров като министър-председател на България (от 7 юли 1971 г.) и начало на мандата на Гриша Филипов на тази длъжност (продължил до 21 март 1986 г.).
1989 г. – Екзекутираният през 1956 г. министър-председател на Унгария Имре Нодь е препогребан с високи почести.
Нодь става министър-председател отново по време на антисъветската революция през 1956 г. На 31 октомври той обявява, че Унгария се оттегля от Варшавския договор и на 1 ноември се обръща към Обединените нации и по-точно към САЩ и Великобритания да признаят Унгария за независима. След потушаването на бунта от съветските войски Нодь се скрива в Югославското посолство.
Забележете - ясно е указано чии заповеди е изпълнявал и за кого е работил: "САЩ и Великобритания". От тях е очаквал да признаят (неговата марионетна) Унгария за "независима".
След което се крие къде? В югославското посолство. Там, където на бележката на Чърчил от Ядта беше записано "50:50%": влияние на "Русия"-"съюзници" (САЩ +Великобритания). Тоест, нищо необичайно и необяснимо. Цветна революция. Потушена и овладяна.
2006 г. – Италианската полиция задържа престолонаследникът на италианския трон Виктор Емануил Савойски, в обвинение за „пране на пари“.
Този Виктор Савойски е много близък кръвен роднина на Симеон Сакс-Кобург-Готски.
Родени
1868 г. – Иван Табаков, български военен деец († 1925 г.)
Иван Тодоров Табаков е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-и конен полк, 4-аконна бригада, 2-ра конна бригада и 2-ра конна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918) и инспектор на кавалерията до 1920 година.
1925 г. – Георги Парцалев, български актьор († 1989 г.)
1937 г. – Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България
Това е едно от все още живите и самоходни доказателства за "мъдростта" на населението ни, което наивно повярва, че ще го оправят за 800 дни, опирайки се само на простичкото заклинание "вервайте ми".
1967 г. – София Кузева, българска актриса
IN MEMORIAM
1876 г. – Тодор Каблешков, български революционер (* 1851 г.)
Автор на прочутото кърваво писмо от въстанието в Копривщица:
Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков
Други цитати:
" Да се унищожат модите и всичко що е европейско и да се заместват с домашно. "
„Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа.“
1890 г. – Коста Паница, български офицер (* 1857 г.)
1913 г. – Иван Метев, български инженер (* 1889 г.)
Иван Метев е първият български дипломиран текстилен инженер.
1921 г. – Марко Балабанов, български политик (* 1837 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли...