Найти тему
Пламен Пасков

23 юни, днес и през вековете

Оглавление

Събития от тази дата, но в други времена и земи

1882 г. – Княз Александър Батенберг назначава служебно правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Соболев.

Леонид Николаевич Соболев е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877-1878 и български министър-председател от юни 1882 до септември 1883 година.
Леонид Николаевич Соболев е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877-1878 и български министър-председател от юни 1882 до септември 1883 година.
Соболев служи в генералния щаб на руската армия до 1882 година, когато е натоварен със задачата да подкрепи Режима на пълномощията в България.
На 23 юни същата година е назначен от княз
Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в правителство, съставено от руски офицери и чиновници и деятели на Консервативната партия. Води политика за трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия. За целта налага (през юни 1883) подписването на дълго отлаганата от предишните български правителства конвенция за окупационния дълг, постъпленията от който предвижда да отидат за създаване на руски училища в България, развитие на транспортните връзки по Дунав и засилване на руския черноморски флот.
Със същата цел настоява за прокарване на железопътна линия от София до Русе на държавни разноски, като се опитва (юли 1883) да заложи резервния фонд на
БНБ в Петербург като гаранция за проектирания заем за строежа.

1913 г. – Междусъюзническата война: Българската армия започва да търпи тежки неуспехи на фронта с Гърция, загубвайки Дойран; до средата на юли гръцката армия окупира последователно Кавала, Кукуш, Сяр, Неврокоп, Банско, Разлог, Ксанти, Дедеагач и Гюмюрджина.

Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

1959 г. – Осъденият по проекта Манхатън шпионин Клаус Фукс е освободен след само осем години престой в затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.

Клаус Фукс, пълно име Емил Юлиус Клаус Фукс (на немски: Emil Julius Klaus Fuchs); род. 29 декември 1911, Рюселсхайм, Германия – поч. 28 януари 1988, Източен Берлин) е германски физик, който е обвинен в доставянето на информация относно английските и американските разработки за създаване на атомна бомба на Съветския съюз.
Клаус Фукс, пълно име Емил Юлиус Клаус Фукс (на немски: Emil Julius Klaus Fuchs); род. 29 декември 1911, Рюселсхайм, Германия – поч. 28 януари 1988, Източен Берлин) е германски физик, който е обвинен в доставянето на информация относно английските и американските разработки за създаване на атомна бомба на Съветския съюз.
Фукс е член на Комунистическата партия на Германия и при идването на нацистите на власт през 1933 г. успява да избяга в Англия.
През 1937 г. защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи с научните си занимания в Единбург.

1961 г. – Студената война: Влиза в сила Антарктическия договор, въз основа на който цялата територия на Антарктида е обявена за свободна за изследване и е постигнато съгласие, че всяка държава може да построи там изследователска база.

Антарктическият договор и свързаните с него споразумения, наречени Антарктическа договорна система (накратко АДС), регулира международните отношения по отношение на Антарктида – единствения континент на Земята, който е без собствено население.
Антарктическият договор и свързаните с него споразумения, наречени Антарктическа договорна система (накратко АДС), регулира международните отношения по отношение на Антарктида – единствения континент на Земята, който е без собствено население.
За целите на договора Антарктика се определя като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът, влизащ в сила през 1961 г. и подписан от 49 страни, разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на този континент. Този договор е първото споразумение относно контрола на оръжията, установен по време на Студената война.

2004 г. – В Япония е разрешено клонирането на човешки ембриони за изследователски цели.
Нещо да ви светна? Замисляте ли се за значението на това разрешение, встъпило в сила още преди 15 години?

Родени

1872 г. – Иван Грозев, български писател, поет и драматург († 1957 г.)

Иван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.
Иван Грозев е български поет, драматург и литературен критик. Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.

1877 г. – Марин Чолаков, български революционер († ? г.)

Марин Добрев Чолаков, известен като Стефан или Шунков, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Марин Добрев Чолаков, известен като Стефан или Шунков, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Караманджуков пише за Чолаков:

...Марин Чолаков, мощна, нравствена и волева личност и един голям деятел, известен на западнотракийци под псевдонима Стефан Чолаков. Ако К. Антонов бе интелекта, Т. Дончева - чувството, то Марин Чолаков бе практическата воля, стълбът на движението в продължение на близо три години...
Марин Чолаков беше със среден ръст. Постоянно носеше гъста черна брада. По убеждение бе социалдемократ, а по характер тих, мълчалив, справелдлив, съвестен, безкористен, търпелив, настойчин и ревностен изпълнител на високата длъжност, на която доброволно се беше предал.
Ние смятаме, че едва ли има българско селище в Западна Тракия, което да не е било посетено от него. Той изпълни дълга си докрай и сега кара своите старини в родното си село при съдбата на всички честни и безукоризнени обществени дейци - в немотия и глад.

IN MEMORIAM

79 г. – Веспасиан, римски император (* 9 г.)

Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus) е римски император през периода 22 юни 69 до 24 август 79 г., издигнат от VIII Августовски легион. 
Веспасиан идва на власт след Годината на четиримата императори и основава Флавиевата династия (69 – 96 г.). През своя 10-годишен принципат умиротворява и стабилизира Римската империя. Той е най-известен като организатор на триумфа на своя син Тит през 71 г., както и с това че започва строителството на Колизея.
Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus) е римски император през периода 22 юни 69 до 24 август 79 г., издигнат от VIII Августовски легион. Веспасиан идва на власт след Годината на четиримата императори и основава Флавиевата династия (69 – 96 г.). През своя 10-годишен принципат умиротворява и стабилизира Римската империя. Той е най-известен като организатор на триумфа на своя син Тит през 71 г., както и с това че започва строителството на Колизея.

Винаги има смисъл да се изучава, познава, и разбира - как е работил Рим, и как е решавал големите имперски и държавни задачи. Защото и днес всичко е същото.

1928 г. – Иван Шишманов, български книжовник (* 1862 г.)

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.
Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.

___
Време за размисли, мисли и смисли...