22 юни, днес и през вековете

Събития от тази дата, но в други времена и земи

168 г. пр.н.е. – Битка при Пидна: Римляните предвождани от Луций Емилий Павел Македоник побеждават и залавят македонския цар Персей, с което приключва Третата македонска война.

Персей се предава на Паулус. Живопис на Жан-Франсоа Пиер Пейрон от 1802 г. Музей на изящните изкуства , Будапеща .

Това не е последното сражение между двете страни, но тази битка „пречупва гръбнака“ на македонската сила.
Персей бяга с някои свои привърженици и 6000 таланта злато, но по-късно се предава на Павел и окован във вериги участва при триумфа му в Рим (след завръщането му в Рим, сенатът в чест на победата награждава Луций Емилий Павел с прозвището „Македоник“).
След триумфа Персей е хвърлен в затвора в Алба на Лаго Фучино, където умира след няколко години.

813 г. – Битка при Версиникия: Българската войска, водена от Крум побеждава армията на Източно-римската империя край дн. село Маломирово (Ямболско).

Битката при Версиникия, представена в миниатюра от Манасиевата летопис

Битката при Версиникия е битка между българи и ромеи, състояла се на 22 юни 813 г. В нея българският владетел Крум печели пълна победа над ромейските сили, командвани от император Михаил I Рангаве, и завладява Тракия.
Версиникия е крепост при с. Мелница, а българския боен лагер тогава и където на следващата 814 г. почива Крум Страшни е при днешното елховско село Маломирово.

1675 г. – Кралят на Англия Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки меридианът, който минава над обсерваторията за нулев (това става международна норма едва в края на 19 век).

Чарлз II (1630 – 1685 г.) е крал на Англия и Ирландия от династията Стюарт от Реставрацията (1660) до смъртта си през 1685 и на Шотландия от 1649 г. до 1651 г. и от Реставрацията до смъртта си.

1933 г. – С декрет на канцлера на Германия Адолф Алоис Шикългрубер са забранени опозиционните политически партии.
А през 2019 година Бойко Борисов направи същото, но в духа на времето - ликвидира партийната субсидия, с което неутрализира политическите си противници. БСП не е в сметката и в списъка на "противниците", защото те се различават от ГЕРБ само по фотографиите на водачите си, а иначе са си доказано във времето единосъщностни и единородни - кирияк-стефчовци на служба у "Султана".

1940 г. – Втора световна война: Франция е принудена да подпише второ Компиенско примирие с Нацистка Германия.

Подписването на примирието във влака до Компиен, 22 юни 1940 г. Генерал Кайтел (ляво) и френската делегация (дясно) с генерал Хюнцигер.

Иначе Франция е записана в "победителите", заедно със СССР, САЩ и Великобритания. Ирония, или гавра, въпрос на вкус и гледна точка.

1941 г. – Втора световна война: Нацистка Германия напада СССР в Операция Барбароса.

Операция Барбароса (на немски: Unternehmen Barbarossa) е кодово име, избрано от германското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г, с което започва Германо-съветската война.

През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Адолф Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция Барбароса.
Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията, минаваща от Архангелск до Астрахан на Волга. Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици.
На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история.

1960 г. – Настъпва разривът между СССР и Китай, след като Никита Хрушчов нарича публично Мао Дзъдун „сталинист“.

Никѝта Сергѐевич Хрушчо̀в е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин.

1981 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „Адаптация“.

„Адаптация“ е български 3 сериен игрален филм (драма) от 1979 година на режисьора Въло Радев, по сценарий на Райна Томова и Въло Радев. Оператор е Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Митко Щерев. Художник на постановката е Петър Горанов.

Родени

1898 г. – Ерих Мария Ремарк, немски писател († 1970 г.)

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

1924 г. – Александър Янков, български юрист и дипломат, професор по международно право

Александър Янков, с пълно име Александър Димов Янков (по последни официални публикации) или Александър Янков Димов (по предишни официални публикации), е български юрист (специализация: международно право), учен (член-кореспондент на БАН, професор, доктор), дипломат (посланик), политик от Българската комунистическа партия.

IN MEMORIAM

1959 г. – Стоян Кантуров, български революционер (* 1884 г.)

Стоян Иванов Кантуров с псевдоним Горки[1] е български революционер и политик, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

1996 г. – Недялка Керанова, българска народна певеца (* 1941 г.)

Недялка Керанова е известна българска народна певица от Тракийската фолклорна област. Считана за една от най-големите народни певици.

2001 г. – Лика Янко, българска художничка (* 1932 г.)

Лика Янко е българска художничка, дъщеря на преселници от Албания.

2012 г. – Георги Бакалов, български историк (* 1943 г.)

Проф. д-р Георги Петров Бакалов е български историк, работещ в областта на средновековната балканска история.

___
Време за размисли, мисли и смисли...