Събития от тази дата, но в други времена и земи
1269 г. – кралят на Франция Луи IX постановява всички евреи, които не носят отличителния знак Звездата на Давид да заплащат глоба.
Интересно - защо ли? Дали е вписан в списъка с днешните антисемити? Или антиционисти? И дали от него е гледала кралица Изабела I Кастилска, която през 1492 г. дава срок от 1 месец на всички евреи да напуснат пределите на кралството и под страх от смъртно наказание?
Забележете: за французите той е "Свети". Светец, значи. И освен това е син на Бланш Кастилска. Кастилия е днешна Испания - над 70-80% от територията и, с малки временни епизодични изключения. Значи, Свети луи е бил на път да обедини Фрнция и Кастилия (Испания) в единна империя, която би могла да бъде смъртна присъда за Англия. Това прекрасно се е разбирало на Албиона, и именно поради тези съображения се обуславят историческите събития от следващите съдбоносни 4-5 века.
1829 г. – Руско-турската война (1828 – 1829): Руските войски завладяват Силистра.
Войната е изключително тежка за България, и със сложни и нееднозначни последици за българското население на Лудогорието и Тракия най-вече. Измъчените и тормозените от османските власти българи се включват ентусиазирано като въоръжени опълченци на страната на русите, но след края на войната са разоръжени, и им е забранено да вдигат или продължават вече вдигнатите въстания.
След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигане на въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. По този повод се приписват на генерал Иван Дибич-Забалкански известните думи:
„Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“
Веднага след сключването на договора руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия. На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднение в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.
1862 г. – Конгресът на САЩ премахва робството в САЩ.
...но не съвсем... Расовата сегрегация си продължава на институциално ниво в много щати фактически до средата на XX век.
1868 г. – по настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) във връзка с убийството на княз Михайло Обренович III.
1912 г. – в САЩ е приет със закон 8-часовия работен ден.
Това не е поради добра воля на работодателите. Целият край на XIX и началото на XX се тресат от организирани и люти класово-синдикални борби между индустриалните и други работници и работодатели.
1919 г. – Мустафа Кемал Ататюрк открива турския Национален конгрес в Анкара, който отхвърля решенията на Версайския договор, засягащи съдбата на Турция.
Баща му Али Ръза ефенди е по произход от западномакедонското село Коджаджик. Майка му Зюбейде ханъм произхожда от торбешко семейство от Голо Бърдо.
1953 г. – Световният съвет на мира награждава посмъртно с „Почетна награда на мира“ български поет Никола Вапцаров.
1986 г. – министър-председателят Георги Атанасов съставя ново правителство на България.
Последният министър-председател на последната България, която все още беше държава. Държава с пълното значение и съдържание на тази дума.
1990 г. – започват преговори на МВФ с българското правителство, ръководено от Димитър Попов.
Това е началото на края. И с регистрацията на противоконституционната партия ДПС, и с налагането на колониалния формат чрез т.н. "дълбока институционализация".
"За Бога, братя, не купувайте!"
Родени
1919 г. – Богомил Райнов, български писател († 2007 г.)
Романи и повести
„Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран
„Пътища за никъде“, повест, екранизирана
„Умирай само в краен случай“, екранизиран (1978)
„Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), екранизиран
„Господин Никой“ (1967, 1971, 1974), екранизиран
„Денят не си личи по заранта“,
„Голямата скука“ (1971, 1974), екранизиран
„Бразилска мелодия“, екранизиран
„Един наивник на средна възраст“ (1975), екранизиран (1976)
„Реквием за една мръсница“ (1975), екранизиран (1976)
„Тайфуни с нежни имена“ (1977), екранизиран
„Третият път“ (1977)
„Черните лебеди“ (1977), екранизиран
„Само за мъже“ (1977, 2003)
„Денят не си личи по заранта“ (1981), екранизиран
„Не ме разсмивай“ (1983, 1989)
„Тихият кът“ (1999)
„Ченге втора употреба“ (2000)
„Цветовете на болката“ (2004)
„Тайната“ (2005)
„Магичен фенер“ (2005)
„Тютюневият човек“
IN MEMORIAM
1867 г. – Максимилиан I, император на Мексико (* 1832 г.)
Един представител на Хабсбургите с изключително интересна, но за сметка на това мрачна съдба. Приема предложението да стане император на страна и в континент, където никога в живота си не е бил, не знае нито как изглежда, нито какво става там, но се съгласява, отива и...загива. Според някои - безславно, а според други - достойно. Въпрос на гледна точка.
По време на гражданската война в Мексико той е заловен от републиканските сили на Бенито Хуарес и е екзекутиран като изменник в Керетаро, на 19 юни 1867 г.
Бенито Пабло Хуарес Гарсия (забележете) упорито отказва да приеме каквито и да е искания и настоявания на каквито и да е короновани особи и аристократи от Европа и региона да помилва император Максимилиан и да изпълни смъртната му присъда. Самият Хуарес е сапотек и единственият чистокръвен индианец, заемал поста президент на Мексико. Национален герой. Според мен - заслужено.
1884 г. – Едуард Тотлебен, руски генерал (* 1818 г.)
Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен.
Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд.
На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: „Не аз победих Осман, а гладът“.
Сега, разбира се, от психо-десния сектор дейно разпръскват вонята, че Русия е започнала 12-тата си поред руско-турска война, последната за 349 години войни с Османската империя, струвала им 144 сражения с една-единствена цел: заробването, а не Освобождението на България. Има и ткива професии: предател на Родината си, отцеругател, майце-продвец...И тези професии също си имат своите отличници.
В средата на такъв колониален диктат е забранено да си спомняш, пишеш и да бъдеш признателен на тези руски войници, офицери и генерали, обединени от волята на император Александър II, Цар-Освободител.
1911 г. – Иван Касабов, български революционер (* 1837 г.)
1943 г. – Георги Кандиларов, български просветен деец (* 1851 г.)
1944 г. – Стоян Едрев, военен деец на БРП(к), публицист и партизанин (* 1915 г.)
На 19 юни 1944 г. участва в акция за превземането на с. Беглеж. В състава на атакуваща фронтално щурмова група е тежко ранен. Предсмъртните му мъки са прекратени от бойните му другари по негова молба. Последните му думи са: „Поздрав на другарите... Борете се и освободете България“.
Празници
България – Празник на войските за ядрена, химическа и биологическа защита
България – Ден на дарителя и Празник на Националния музей „Земята и хората“ – На този ден през 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители. Наречен е Ден на дарителя, тъй като музеят дължи съществуването си на хората, предоставили личните си колекции и вложили средства и труд за неговото изграждане и обогатяване
___
Време за размисли, мисли и смисли...