Събития от тази дата, но в други времена и земи
1648 г. – Богдан Хмелницки се обръща към Москва за присъединяване на Украйна към Русия.
Забележете само каква ярка и разнопосочна биография:
Богдан Хмелницки произхожда от рутенско семейство. Това са русините, най-западните руснаци, пръснати днес в Украйна, Унгария, Словакия, и даже в Сърбия. Учи в йезуитско училище в Лвов, след което се впуска в политиката и военното дело.
През 20-те години на 17 век се сражава с чигиринските и донските казаци в Южна Украйна срещу турците и татарите от Османската империя и Кримското ханство.
През 1632 г. и 1637 г. участва в казашките бунтове срещу полската власт.
През 1645 г. е поканен от кардинал Джулио Мазарини (същият, от "20 години по-късно" на Ал.Дюма-баща)заедно с два полка казаци да помогне на Франция във войната с Испания. Благодарение на уменията му Дюнкерк пада само за два дни.
И в крайна сметка стига (разбира се) до Русия. От XVII век до днес все така - примък-отмък, лашкани от силите на тежките геополитически ветрове.
1815 г. – В Битката при Ватерлоо Наполеон I претърпява поражение, което довежда до неговата повторна и окончателна абдикация от френския престол.
Всъщност, тази битка е трамплинът, който изстрелва фамилията (по-скоро - клана Ротшилд към регионалните британски, а след това и към световните банкерски и управленчески висини. И отново за тази битка можете да прочетете във вид на роман от Александър Дюма - "Граф Монте Кристо".
1854 г. – Георги Раковски напуска тайно Цариград и начело на чета се отправя към Стара планина.
През юни 1854 година Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си.
Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.
Това е и част от разочарованието му от Русия, което ще се натрупва и намери израз в по-късното му произведение Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите (1861).
2001 г. – Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов, като лидер на СДС, заради тежката изборна загуба.
Чакалите започват да се изяждат помежду им, когато хранителната база намалява. Вътревидовата борба между тях е точно толкова безмилостна, колкото и междувидовата. Кирияк-стефчовците воюват с кирияк-стефчовците като всеки роб и всеки слуга помежду си за благоволението на господаря и за трохите от трапезата му.
Родени
1332 г. – Йоан V Палеолог, византийски император († 1391 г.)
1882 г. – Георги Димитров, български политик († 1949 г.)
...Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска" България Светите братя Кирил и Методий създадоха и разпространиха древнобългарската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.
Можете да ругаете паметта на Георги Димитров колкото си искате, основателно или не, е въпрос на гледна точка. Но намерете един, само един, макар и един български парламентарно-представен политик, от 1990 до наши дни, който да се е осмелил да произнесе и напише такива слова, с такъв дух, и в такъв смисъл, не само пред Хитлер, Гьоринг, в Берлин, на съдебен процес, а дори и от "българския" "Парламент", или пред камери. Намерете един.
Защото аз се сещам (дотук поне) наистина само за един парламентарно-представен, който никога досега не е бил допускан до властта, да говори такива неща на колонизаторите в прав текст. Няма да подсказвам. Намерете го сами.
912 г. – Мустафа Шарков, български духовник, деец от Дружба Родина († ? г.)
"По произход и народност ние сме българи, по религия-мохамедани"
„Страдах от неразбранщината и от мохамедани, и от християни, и от атеисти...“
Това е един от най-великите българи на 20 век, един от най-големите, и може би най-родолюбивия, раждан през този век в Родопа планина. Подобно на Махатма Ганди, и на българите-възрожденци 170-200 години преди него, той чрез просвета, слово, мисъл, дух, знание пробива мътната, лепкава и гъста черна пелена на глупостта, заблудите, лъжите, с които са оплетени неговите сънародници от всички религии в България тогава (и днес). И, разбира се, страда. Това е цената. Винаги е била такава.
IN MEMORIAM
741 г. – Лъв III, византийски император (* ок. 675 г.)
Същият този източноримски император, при който е обсадата от арабите на Маслама, и който е спасен от българския владетел Тервел (Св.Тривелий) с цената и със силата на българското оръжие. Всъщност, спасена е цяла християнска Европа, която днес високомерно се гаври и подиграва с нас.
1913 г. – Христо Батанджиев, български революционер (* неизв.)
1923 г. – Христо Смирненски, български поет (* 1898 г.)
Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи
Туше Делииванов, близък техен роднина
„Първи май“:
Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!
1934 г. – Панайот Бърнев, български военен деец (* 1859 г.)
1944 г. – Виолета Якова, деец на РМС (* 1912 г.)
От 1942 година активно се включва в бойните групи на БКП. Участва в подривни акции, сред които политическите убийства на генерал Христо Луков, на полковник Пантев и други.
От юни 1943 година е партизанка последователно в Партизанска бригада „Чавдар“ (София), Трънския отряд и при югославските партизани. През март 1944 година е прехвърлена като ремсов организатор в Радомирско. След престрелка с полицията е заловена в с. Кондофрей и след зверски изтезания убита на 18 юни 1944 година.
2000 г. – Антон Горчев, български актьор (* 1939 г.)
Умира в мизерия през 2000 година, като през последните 10 години от живота си се препитава с каране на такси, продаване на цветя и други. Човекът, който изигра незабравимите и легендарни Караиван от "Козият рог", Димо от "Татул", Емил Боев от "Голямата скука", Иван Кондарев от "Иван Кондарев", Тодор Комнин от Сватбите на Йоан Асен, ролите му от Време разделно, и още десетки български филми. Демонокрацията, а по-точно: колониалният капитализъм, са така: смазват символите на периода, през който народ и творци са имали суверенитет, самочувствие, достойнство, увереност, и независимост за мястото си под слънцето. А Антон Горчев беше точно такъв: един от стотиците, от хилядите премазани и унизени символи и свидетели на това време, аз което е забранено даже да се помни с добро: 1944-1989.
___
Време за размисли, мисли и смисли...