10 юни, днес и през вековете

Събития от тази дата, но в други времена и земи

1190 г. – Трети кръстоносен поход: Германският крал и император на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса се удавя при прекосяването на река Салеф в Мала Азия.

Третият кръстоносен поход (1189 – 1192) е военна кампания от края на XII век, подета от страна на европейските владетели и целяща повторно завладяване на Светите земи и Йерусалим, след като тези територии падат под атаките на обединената арабска армия на кюрдския пълководец Саладин.

Обърнете внимание: този кръстоносен поход минава през земите на България. Превод: грабят и убиват и у нас. Какво тогава могат да очакват от нас и от Калоян при Одрин?

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (на немски: Friedrich I Barbarossa) е херцог на Швабия от 1147 до 1152 г. (като Фридрих III), римски крал от 1152 г. до 1190 г. и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г.

1793 г. – Столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон.
На български имаме пословица: "Пременил се Илия - погледнал се - пак в тия!"

1809 г. – Папа Пий VII отлъчва Наполеон I Бонапарт от църквата, след като френската армия окупира Италия и обявява папската област за френска територия.

Пий VII (на латински: Pius VII) е католически папа от 14 март 1800 до 20 август 1823. Светското име, с което е роден, е граф Грегорио Барнаба Николо Мариа Луиджи Киарамонти.

И не, това не е майтап. Това е ОРЪЖИЕ, с което папите не просто са управлявали империята на Карл Велики, но и са държали в шах и подчинение цяла католическа Европа. Защото короните дава само един: римският папа. Само той узаконява Божията власт на земята, не (само) силата на оръжието на този или онзи владетел или узурпатор.

1871 г. – В Браила, Румъния, излиза първият брой на вестник Дума на българските емигранти, издаван от Христо Ботев.
Ние може да имаме пословицата, че "Дума дупка не прави", но тази дума, и тези думи на този Христо Ботйов са клатили цяла империя, плиснала се на 3 континента. Защото всяка война е първо война на умовете, и за умовете на хората.
Мото на вестника е „Истината е свята, свободата е мила!“. В брой първи в статията си Ботев призовава да се води едновременно борба за национална и социална свобода и възлага надежда на българската емиграция, която трябва да се готви „за нови удари“.
В четири от известните пет броя на вестника, са отпечатани 16 статии на Ботев – „Наместо програма“, „Народът вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Решен ли е църковният въпрос“, стихотворенията „До либето ми“, „Дялба“, „На прощаване“, „Хайдути“, „Елегия“, „Борба“ и „Пристанала“.

1926 г. – Обществото на народите взема решение за отпускане на Бежански заем на България.

Бежанският заем е външен заем, взет от правителството на Царство България, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926 след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите (ОН).

Какво означава това ли?
Ами първо, че е имало български бежанци. Истински бежанци. И МНОГО! Над 250,000! И второ - че са били толкова много, че България не е могла да се справи сама с това, въпреки, че това са НАШИ сънародници, и е била ПРИНУДЕНА да търси заем, който е бил РАЗРЕШЕН. И това е, още веднъж: СЛЕД ВСВ, през 1926 година, след Ньойския мирен договор, който смазва България.

1940 г. – Втора световна война: Италия обявява война на Франция и Великобритания.
Какво прави България ли?
Ами обявява война освен на изброените, още и на САЩ! "Видяла жабата, че подковават бика, и тя вдигнала крак". Ама по-късно, не чак веднага, разбира се.

1940 г. – Втора световна война: Германските сили, под командването на Ервин Ромел, достигат протока Ла Манш.
Фелдмаршал Ромел е невероятен и безупречен военно-началник. Но в Африка, въпреки всички победи на бойното поле ще бъде принуден да капитулира заради липса на тилово снабдяване. Армията не е само оръжие и войници. Без тил и най-добрите войници и военна техника са обречени.

1940 г. – Втора световна война: Канада обявявава война на Италия.
Канада, да напомня още веднъж, е Великобритания. Ако вюваш с Англия, получаваш Острова, Канада, Нова Зеландия, а по това време - и Индия, и още много други колонии срещу тебе.

1940 г. – Втора световна война: Норвегия капитулира пред германските сили.
Няма защо. А и няма и как.

1942 г. – Втора световна война: Нацистите изгарят чешкото селце Лидице, в отговор на убийството на Райнхард Хайдрих.
Нищо лично. Просто по логиката на недочовеците и свръх-човеците (според тях) това е правилният баланс.

1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Цейлон (Шри Ланка).
Тогава, през 1962 година - да. Имаше република, имаше "народна", и имаше това, което се нарича "суверенитет".
Сега днешните марионетки, които не знаят Индира Ганди мъж ли е, или жена, и смятат, че Пекин е във Виетнам, ако има кажат да произнесат столицата на Шри Ланка, няма да могат да стигнат до средата и. Пробвайте - казва се Шри Джаяварданапура Коте.

1964 г. – Създаден е Шуменския университет, първоначално като Висш педагогически институт – филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сега се закриват училища, детски градини, болници, но...да, все още се откриват "университети", дето и за техникуми не стават. И има защо. Би трябвало да се досещате.

1990 г. – Провежда се първият тур на първите "свободни и демократични" парламентарни избори в България, след тоталитарния период в страната, с които се избират депутати за 7 Велико народно събрание.
Началото на края, в който агонизираме и днес. Но причината е все още там, където беше и тогава - в народа, който е значително по-малко и по-слаб от населението. А пред глупостта на населението и системно управляваното му обезумяване и умопомрачение трябва системна сила, която все още не е в ръцете на народа.

1999 г. – Косовската война: НАТО преустановява въздушните удари, след като Слободан Милошевич се съгласява да изтегли сръбските войски от Косово.
НАТО = САЩ. А Слободан си го убиха в Хага. Умря като герой на своя народ. Той поне беше наясно и без илюзиии за демонокрацията, и за колонизацията, и за това, което все още виси на сградата на Парлама-Ментата: "Съединението прави силата".

Родени

1873 г. – Никола Лулчев, български революционер († ? г.)

1873 г. – Павел Генадиев, български общественик († 1959 г.)

1879 г. – Александър Кисьов, български военен деец († 1964 г.)

1922 г. – Кирил Дженев, български хореограф († 2006 г.)

1923 г. – Робърт Максуел, британски медиен магнат († 1991 г.)

1926 г. – Асен Гаврилов, български балетист и хореограф († 2006 г.)

1929 г. – Коста Цонев, български актьор и политик († 2012 г.)

IN MEMORIAM

323 пр.н.е. – Александър Велики (* 356 пр.н.е.)

38 г. – Друзила, римска матрона (* 16 г.)

1190 г. – Фридрих I Барбароса, император на Свещената римска империя (* ок. 1122).

1901 г. – Иван Чичовски, български общественик (* ? г.)

1918 г. – Кочо Лютата, български хайдутин и революционер (* 1836 г.)

1926 г. – Антони Гауди, испански архитект (* 1852 г.)

2001 г. – Джоко Радивоевич, български скулптор (* 1927 г.)

2004 г. – Николай Колев – Мичмана, български спортен коментатор (* 1932 г.)

2008 г. – Любен Дилов, български писател (* 1927 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли...