Битува илюзия - че и без това в момента имало държавен монопол над социалните функции образование, здравеопазване, пенсионни и други. И, че, разбира се, именно поради това те били скапани и неработещи.
Истината обаче е различна, и според мен поне очевидна: В момента няма ДЪРЖАВЕН монопол над това, което разглеждаме.
Или, по-точно, ако ще говорим за наистина държавен монопол над предмета на обсъждането, то той не е на БЪЛГАРСКАТА държава. Защото такава от 30, всъщност, от 25 години няма. По простата причина, че колонията не е държава, а външно-подчинена територия с население, подчинена на друга държава.
И другата държава (колонизатора) е иззела функциите за вземането на решенията - какви да са правилата на съществуване, вкл. и предмета на обсъждането, и естествено взема тези решения в своя, а не в полза на туземците в колонията. Което неизбежно създава у доста заблудени хора илюзията, че държавата е лош стопанин, и че (по определение) предоставя (само) нискокачествени социални "услуги". А всъщност държавата в случая не е виновна за тази своя немощ за отговорно обезпечаване на социалните функции по простата причина, че наша държава, която да е отговорна, подконтролна, и заинтересована да осигурява тези социални функции в наша полза на най-високо ниво просто няма.
Колонията, напомням, нито е държава на туземците, нито е наша държава. Паразитът никога няма грижата за благоденствието на гостоприемника. Нито има цел и отговорност за осигуряването на добруването му. Максимумът, който ще си направи труда паразита, е да маскира и да направи незабележимо паразитирането си за гостоприемника - например има прилепи вампири и пиявици, които в слюнката си имат обезболяващ анестезиращ елемент, за да не го боли гостооприемника, когато смучат кръвта му. А в нашия случай ни внушават лъжи и мантри така, че ние по определение сами да предпочитаме и вярваме, че частното (обслужващо чуждите корпорации на паразита-колонизатор) е по-добро от нашето държавно, и именно затова, уж в полза на нашето добруване и високото качество това частно е по-скъпо.
Защо така?
Много просто - поради иззетото и забранено право да вземаш полезни и разумни решения в своя полза, на своя територия, известно под името суверенитет.
Няма вариант при равни други условия (финансово-нормативни) частна болница да е в състояние да осигури по-високо качество на медицината от многопрофилната държавна болница с държавни бюджети, държавно кредитиране и финансиране, и спазваща държавно осигурени стандарти и правила на труд и организация на обслужване на пациентите. Същото е и с образованието, и с пенсионните фондове.
Когато обаче ги направиш частни, и ги финансираш и обграждаш със заведомо различна нормативна база, и създаваш двойни стандарти за условията им на съществуване и функциониране, тогава частното, паразитирайки на поваленото държавно, изглежда по-лъскаво, по-привлекателно и, разбира се, е по-скъпо от държавното. Но не заради разлика в качеството, а заради разликата в целеполагането - частното има за цел извличане на максимална печалба, а държавното - осигуряване на социална функция.