- Случвало ли ви се е, че когато отивате да хапнете в ресторант - Вас ви оценяват и оглеждат? В други случаи - дори биха направили всичко възможно за да не ви допуснат да хапнете?
- Осветявала ли ви е светлината на скенер, точно на входа на ресторанта и то без да има никакви уреди?
Забелязали ли сте, че сервитьора или хостесата, Ви оценяват с първата крачка (понякога и само намерение за такава), още на прага на ресторанта.
- Но първото нещо именно, това той и прави.
- Първото впечатление е много важно. Като правило, в (пред) ресторанта имате само три секунди, да покажете себе си "в целия си блясък".
- Красиво момиче - хостес със сладка усмивка, в най-добрата си рокля, в поза "покорство" - с ръце, вдигнати с дланите нагоре, прави ви стъпка назад, посрещне и приветстване. Все едно казва: "Искате ли ме?...в смисъл, менютата.."
- Минаващите покрай Вас сервитьори с целия си вид показват, че те са щастливи, че сте преминали прага на ресторанта. "Здравейте"... (произнесено жизнерадостно)! "Добре дошли в нашия ресторант!"
- А ето и бармана, който безкрайно търка все същата чаша. Той нищо не казва, но поздравява цялата си харизма. Намалява силата на триене на чашата, повдига клепачи, леко кимва. Разбирате, че тук е уютно.
- Истината е, че само за около три секунди, персоналът и по конкретно сервитьорите, могат да оценят и поставят на рафта, различните типове клиенти - тези, които са богати, и другите, които са бедни, тези дето са склонни да оставят бакшиш и другите, които биха се измъчвали хапвайки (знаейки, че трябва да плащат, или плащайки точно с банкова карта, все едно са в супермаркет, и за да платят точно толкова за колкото са консумирали, та ако може и проблем да създадат за да получат намаление или почерпка).
- Персоналът на един ресторант може да предцени дали общуването ще бъде приятно или ще има трудности в комуникацията.
- Сервитьорите са такива. Хора-калкулатори. Хора-скенери.
- Те са като материални оценители - могат да разберат от пръв поглед цената на вашите вещи. Дали на масата ще бъде поставен телефон със счупен дисплей, дали пък ще има два телефона от които единият е служебен, има ли кутия с цигари (което тютюнопушене изяжда много от бюджета на клиента, и рефлектира върху намалена консумация и намален размер на бакшиша). Сервитьорите могат да се кажат за Вас много от пръв поглед. Но няма да го кажат. Джентълмени са.
- Все пак клиенти имащи уважение към ресторантът в който влизат (показвайки го с облеклото си, уважението към персонала и оставяйки бакшиш) и другите - посещавайки ресторанта само с цел да напълнят коремите си с храна - посещават два различни ресторанта, макар да се намират в един и същи. Клиентите от първия тип - ще получат обслужване на добро ниво, включващо посрещане, комуникация, вежливо изпращане, а другите типажи ще получат обслужване от много ниско ниво - тъй както животновъд храни своите прасенца (прасенца напълнили своите шкембенца). Вторите дори рискуват да им бъде съсипан деня или вечерта, дори само по начина на отсервиране на чиниите - отнасяйки се към тях все едно към селскостопански добитък - натрупнане на чиния в чиния, прехвърляне на храна от една порция в друга и резки движения придружени от тежки въздишания, хлопане на чинии, чаши, и при изпращането да няма на кого да кажат довиждане. Довиждане за което не са си платили.
- Това е природата на хората. За да се избегне стреса от неизвестното, човек трябва да се придържа към неписаните закони. И тогава, това вече нещо, непознато се превръща в етикиран типаж. С него вече може да се работи, с по-малко стрес.
Пример: Типизирайки дадена клиентка като дебела, гладна, нервна - с етикет "дебелата свиня" - на сервиращия храна е ясно, че тази клиентка, дори да е част от голяма компания - трябва много бързо да и се даде нещо да яде или да дъвче. Иначе свинския глад в нея и нервността и може да се рефлектира на хората с нея или около нея. Комуникацията с такива типажи трябва да е нулева - за разговор, а да е на ниво в което само и се подава храна възможно най-близо до мястото и.
- Това не е нито лошо, добро. Това е просто рутина. Лошо е, когато това не крие. Лошо е, когато Ви показват, че не са щастливи. Лошо е да се гледа киселото лице на служителя и липсата на контакт. Лошо е и когато има нула внимание през тези три секунди на преценка.
- Защото първото впечатление е много важно. И от страна на ресторанта, и от страна на гостите.