Тръмп заяви, че САЩ излизат от договора за ракети с малък и среден обсег. Основанието (формално) е, че Русия нарушава този договор.
Защо стана така ли?
Защо се стигна дотук?
Всъщност, причините са очевидни.
Първо, Тръмп изобщо не е "приятел на Путин". Такива фамилиарности в политиката на такова ниво са без значение. Няма ги в уравнението и в менюто изобщо.
Второ - Тръмп не е избиран от руските хакери. Той си гони интереса на страната. Точно както беше заявил. Точно както говореха на предизборните кампании всички останали президенти на САЩ. точно така, както говореше и Хилъри Клинтън.
С една съществена разлика - за него това не е маркетинг и демагогия, а сериозни намерения. Тоест - той го прави.
Обеща да направи Америка отново велика?
Обеща.
Обеща да възроди отново индустриалния капитал?
Обеща.
Какво е нужно за възраждането на индустриалния капитал?
Работни места в тези сегменти, в които САЩ все още са производител.
Кои са тези места?
Правилно: Военно-промишления комплекс (ВПК). В американския ВПК са задействани десетки хиляди фирми и подизпълнители и милиони работни места.
Какво означава САЩ да излезе от този договор?
Означава именно това: започваме да произвеждаме тези ракети с малък и среден обсег. Тоест - създаваме работа и препитание за американците и големи тлъсти поръчки за ВПК.
Кой му даде прекрасен повод за всичко това?
Разбира се: Владимир Путин, с неговите презентации и филмчета за супер-оръжие на 01.03.2018. Изчакаха, провериха, седнаха, калкулираха, и решиха, че няма основание за притеснение.
Защо - те си знаят, ние можем само да се досещаме. За сметка на това имат отличен повод за обяснение пред американското общество - защо им трябват нови увеличения за военните бюджети.
САЩ имат печатната машина за парите, имат ФЕД, имат индустрията, имат и правото да вземат това решение на своя територия. Имат и повода да се избавят от сдържащия ги досега договор за ограничения. И произвеждат.
Когато имаше СССР, който беше над 10 пъти по-силен от днешна Русия, тези договори се спазваха. Имаха сдържаща сила. Гарантираха мира. Със СССР САЩ бяха принудени да се съобразяват.
Днешна Русия обаче е друго.
Даже прочутите ракети Калибър, които бяха успешно изпитани в Сирия, не могат да бъдат произведени в достатъчно количество от колониална и външно-подчинената днешна руска икономика.
60 броя за тримесечие е предела на възможностите. А това е крайно недостатъчно.
За сравнение: само в ВМС групировката на САЩ, която е около Сирия, има над 300 ракети Томахоук. За да бъде произведено нужното количество от руска страна ще трябват не по-малко от 15 месеца.
Някой ще ги изчака ли да го направят?
САЩ, ако решат, просто ще изпратят още 2-3 ескадрени миненосеца USS Arleigh Burke (DDG-51).
И какво? Русия ще произвежда нужното количество Калибър още 1-2 години? Става, стига да има коя да я чака и да и го позволи.
Излизането от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие от страна на Тръмп е правилно подбран по време ход.
След 2 седмици са междинните избори (на 06.11.2018). По този начин той печели популярност в САЩ, показва сила (там това е важност от първостепенно значение) и от ноември включва нова серия изключително болезнени санкции срещу Русия (обявени още през август). За американците, американския бизнес, особено за ВПК - Тръмп е просто идеалният Президент.
Накратко: той укрепва своите позции както във вътрешно-политически, така и във външнополитически план. В случая - за сметка на Русия, разбира се.
Какво може да противопостави Путин и Русия на всичко това?
Общо взето, нищо сериозно:
на думи - разсъждения на тема, че руснаците като мъченици ще отидат в рая при следващата война, а условния противник щял просто да "пукне". Голямо утешение. Вероятно точно по същия начин мотивират джихадистите техните проповедници. Но думите на Путин във най-самотния Валдай от 15 години насам са без особено значение за голямата политика. Тези думи са вече просто развлечение за обикновената публика - раждат се крилати фрази и цитати, но нищо повече.
А на дело?
Може ли Русия да противопостави нещо на дело?
С делата нещата стоят проблематично.
Към тази година в строя трябваше да има поне 2300 танка Армата. Толкова бяха обявени...някога.
На практика на 22.08.2018 на форума "Армия 2018" заместник-министъра на отбраната Алексей Криворучко обяви, че от руското министерство на отбраната са закупени 132 машини Т-14/Т-15. Като до края на тази година ще получат 9 (девет!) машини, а останалите - до края на 2021 година. Почувствайте разликата. Дето се вика - да се надяваме, че танкове няма да ни трябват.
Лошото е, че така е с всичко, не само с ракетите Калибър, или с танковете Армата.
Най-добрият руски изтребител Су-35 (този, за който гравитацията не съществува и е по-умен от пилота си) с цена около $100 млн/бр. е налице в количество 70 самолета в 3 от 7-те федерални окръга на Русия. Да, общо всички изтребители в строя в Русия са 554. Но вижте размера, територията на Русия. Само на Турция изтребителите са почти 300 бр.
Да, разбира се, Турция никога и за нищо на света нямало да воюва с Русия. Сваленият самолет Су-24 на 25.11.2015 е "гаранция" за това. Или може би спасяването на Ердоган с помощта на Путин при опита за преврат 14-16.07.2016? Обърках се вече.
А след Ердоган? А след Путин? Те безсмъртни ли са? Или са вечни?
Да не говорим, че да, Турция най-вероятно никога няма да тръгне да воюва с Русия...сама! Турция е НАТО, а в НАТО ВВС и ВМС са...по-добре да не казваме - колко.
Накратко, сериозната диагноза е днешна капиталистическа външно-управляема и с тежки финансово-икономически зависимости отвън Русия не е в състояние да осигури заявените и потребни количества от оръжие и бойна техника даже и за собствената си армия.
Огромното наследство от оръжие и бойна техника от времето на СССР е силно съкратено, все още относително сериозно, но не достатъчно.
С него може (би) е възможно да се започне война, но очевидно не може да се изведе до победен край.
А войната не просто наднича зад ъгъла.
Тя вече си върви, постъпателно и по всички фронтове.