Признайте си, че напоследък не ви харесват публикациите ми.
Искате да чуете, че Русия е силна, възражда се. Че ще ни спаси и освободи отново. Ей така, по навик. Защото си няма друга работа и защото много ни се иска.
Искате да чуете, че Путин е прероденият Сталин.
Искате да чуете и прочетете, че Русия ще смачка САЩ и глобалните банкстери и справедливостта и човещината ще възтържествуват над света, защото Русия ще го извоюва вместо нас. Всъщност, вместо целия свят, защо трябва да се издребнява. Просто защото така ви се иска, без да си мръднете пръста, без никакви напъни и рискове за вас.
Понеже ние сме малки, незначителни, не ни бива, и не ставаме за нищо друго, освен за спасяване и осиновяване. Като хилаво и сополиво сакато дете на 140-142 години.
Признайте си, че истината ви плаши. Че ненавиждате огледалото, което ви показва как в действителност изглеждате. Предпочитате да вярвате на първия фалшив комплимент, произнесен от фалшив човек със задни мисли да ви прецака някак си. Точно затова хвърляте торбите с парите на телефонни измамници. Търкате билетчета. Гледате риалити и турски сериали. Вярвате на рекламите. Гласувате на избори за едни и същи. И така 28-29 години. И после: "Олеле, Божке, кой ги избра тия!"
Признайте си, че не искате да пораснете: 140 години след Освобождението все още искате някой да се чишка с нас.
Признайте си, че не искате да възмъжеете. Да си носите отговорностите ЛИЧНО, след това семейно, после за вашето семейство, след това за вашия блок, махала, град, община. И за нищо на света не искате да носите отговорност за населението от народа ни. За страха и мижитурството на постъпките и бездействието ни.
Признайте си, че тази отговорност ви плаши, вбесява ви и винаги искате "те" да са виновни. Който и да е друг, само не и вие лично.
Признайте си, че искате да ви излъжа.
Така ли е?