В два поредни броя седмичникът “Златна възраст” публикува интервю с проф. Христов. А, днес за виртуалните и реалните приятели и последователи на страницата пълният текст.
- Проф. Христов, в криза или в катастрофа се намира България, като се има предвид изчезването на нацията, жалката покупателна способност на населението, трагичното здравеопазване и тоталния срив на моралните ценности?
- България е в цивилизационна криза, която има логика на задълбочаване. Тоест – „колкото по-лошо, толкова по-лошо“, ако ми е позволено да перифразирам Мечо Пух. За съжаление, това на чисто всекидневно ниво не се усеща осезаемо. Но без да съм много мрачен пророк (нещо, в което непрекъснато ме набеждават), ми се струва, че е поставено под въпрос оцеляването на българите като народ. И това не са силни думи, а въпрос на анализ, както вие посочихте, на демографската не криза, а катастрофа. Особена характеристика на тази катастрофа е, че от страната изтича най-ценното... От 1989 г. насам по непредставителни данни, защото такива никой не може да представи, страната е напусната от 2,5 млн. до 3 млн. души. Грубо казано, всеки, който желае да има друга съдба, напуска страната. И резултатите от това са ужасяващи. Ако си представите, че утре с магическа пръчка на някого му се даде възможност да промени нещо в България, може да се окаже, че вече няма да има с кого – физически.
- ГЕРБ е вече 10 години на власт – не е ли време нещата да се обърнат на 180 градуса? Според вас има ли шанс това правителство да падне, особено след драматичните събития през последния месец?
- Аз не мисля, че проблемът е в падането на това правителство или в идването на което и да било друго, защото ние говорим за събития и процеси от по-дълбинен порядък. Винаги съм казвал, че ГЕРБ е закономерен резултат на българския преход, с всичките му „прелести”. Това управление като в капка вода отразява уродливостта му. А пък устойчивостта на тази власт във времето показва, че има мощни предпоставки за това. Проблемът е, че дори утре да падне - а тя всеки ден дава поводи за това - съвсем не означава, че нещо в страната ще бъде радикално променено. България е превърната в периферна територия със затихващи функции, ние сме елемент от дъгата от установени авторитарни режими – като се започне отгоре от Босна и Херцеговина и се свърши до Турция. А ние през цялото време гледаме като исихасти в пъпа си, без да си даваме сметка, че тук работят закономерности от друг порядък. Ние сме част от една средно- южнобалканска логика на функциониране - общества, в които изначално отсъстват структурни предпоставки за приличен парламентаризъм, демокрация и прочие.
- Къде е причината за това – в народопсихологията ни, резултат от 500-годишното турско робство, във факта, че бяхме най-верният сателит на СССР...?
- Не. И гърците, и сърбите са били под 500-годишно робство, а там такава народопсихология няма. Турското робство служи като удобна извинителна бележка за всички наши негативизми. Освен това националният характер не е нещо, което съществува непокътнато, то е исторически променяща се величина. Много са причините. Накратко: някъде в средата на XX век една селска страна, каквато е България тогава, по причини, независещи от българското общество, беше вкарана в една геополитическа логика на противопоставяне и беше буквално катапултирана в един от двата основни свята. Индустриалната революция, образователният скок, превръщането на довчерашните селяни в работници, техници, инженери, отварянето на лифтовете за социална мобилност – всичко това се случи не благодарение, а въпреки широко разпространените български народопсихологически особености. В резултат на което България някъде към началото на 80-те години се нареди сред 28-те индустриално най-развити сили в света. И това по данни на ООН, а не, както сега е модерно да се казва, на „комунистическата пропаганда”. Но всичко стана, повтарям, не като вътрешна, естествена интенция, а като външна геополитическа поръчка. В случая интересът на Съветския съюз тук да има мощна във военно и икономическо отношение страна. България заемаше много важна роля в т.нар. югозападен фланг на Варшавския договор и на СИВ. Падането на системата отново дойде отвън, а не отвътре – иначе ние все още щяхме да си живеем в някаква модификация на режима на Тодор Живков. Така българската комунистическа номенклатура си легна като комунисти, а се събуди като капиталисти и демократи. Техните наследници в момента ни управляват от името на ГЕРБ – забележете биографичните им данни. Другите, остатъчните сили на БКП, станаха БСП. Става дума за едни и същи хора, с един и същ манталитет, за които понятия като „държавен интерес“ „демокрация“, „парламентаризъм“, „защита правата на човека“ звучат като местене на въздуха от точка А в точка В. Те се отнасят с огромно презрение към всичко това. „Кокалът“ е важен. А той пък е функция на властта. Така че ние ще държим властта, а вие можете да се пенявите колкото си искате! Това пак щяхме да го преживеем, но за съжаление големите промени в България никога не са били продукт на вътрешни процеси, а на външни. Проблемът е, че ние влязохме с такъв манталитет, с такива специфични нагласи в едно ново геополитическо разделение на развития Запад, който нямаше интерес тук нито да има развита икономика, нито добро образование. И ето резултата - България се срина до нивото на периферна територия със затихващи функции.
- Защо това, което се случва при нас, не се случи в другите бивши социалистически страни, като Чехия, Унгария, Полша?
- Случва се в Литва, Латвия, Украйна – веднага ви казвам. Там ще видите демографска катастрофа, пред която и българската бледнее. Не се случва в Полша, защото тя играе важна геополитическа роля – да бъде един от основните фактори по изграждането на блокада и разрушаване на евентуалните връзки между Русия и Германия. Ясно е, че Полша е американският троянски кон в Европа. Не се случи в Унгария, Чехия и Словакия по причината, че те са много близо до европейското ядро и никой не иска там да има проблеми. В тези страни разрушителните процеси не бяха малки, но не бяха в тези дивашки форми като в България. Там надградиха над резултатите на социализма, а ние тук ги унищожихме и същевременно нищо не създадохме. Затова в България днес имаме не имиграция, а библейски „екзодус“ – „изход“ на активния социален капитал вън от страната.
- Бихте ли очертали, в по-общи линии, т.нар. “Визия за България”, която предлага Корнелия Нинова?
- “Визия за България” се опитва да бъде документ, който да надскочи ежедневното ниво на примитивна псевдополитиканщина, защото у нас, явно е, политика няма, и да даде друг, алтернативен образ на страната с нов социален и нов икономически модел. Образно казано, “Визия за България” ще се опита да даде това, което дивашкият преход у нас отне на българския народ. Това е добре, но лошото в ситуацията е, че твърде много историческо време е загубено.
- Тоест, вие сте песимист, че България може да бъде спасена?
- Песимистът е добре информиран оптимист. Това е, което мога да кажа по въпроса. Иначе “Визия за България” може да служи за документ, който да консолидира останалите здрави сили в страната, отвъд всякакви политически разделения. Както вече казах, ние сме в ситуация на свободно падане и ако не вземем мерки, след ГЕРБ може да се окаже, че няма да има кого да спасяваме. Ясно е, че рано или късно този режим ще си отиде, но въпросът е какво ще остане след него. Докато в развития свят се осъществява четвърта технологична революция – говорим за изкуствен интелект, за съвършено нов тип икономика с нов тип енергийни източници, в България берем плодовете на дивашката приватизация и деиндустриализацията. Обществото ни е лишено от икономически и социални предпоставки за нормално съществуване. Вижте с какво ни занимават медиите вече цели 30 години – българските новини, които все по-малко гледам, защото спазвам някаква хигиена, ни внушават, че живеем в престъпен лагер, в който единственото, което се съобщава, е кой кого убил, кой кого арестувал – все едно нищо друго не се случва в тази държава. А се случват и добри неща, но те просто изчезват в помията на ежедневната криминализация и деградация на обществото. Относно деградацията - някои интелектуалци изведнъж плеснаха с ръце – „боже, колко много сме изпростяли!“ А къде бяхте, когато се залагаха основите на този цивилизационен срив? Много е близко до ума – унищожаването на икономиката води след себе си унищожаване на всякакви форми на организиран, цивилизован живот, срива се здравеопазването, образованието – тема, която ми е много близка… Казват - нека да обърнем логиката на функционирането на образователната система с оглед на изискванията на бизнеса. Кой бизнес? Какъв високотехнологичен бизнес има в България? Той е на ниво на страна от развиващия се свят, занимава се единствено с това да преработва суровини. В този смисъл на него не му трябва кой знае колко социален капитал с високообразователно качество.
- Но нали 50 000 души в България работят в областта на аутсорсинга и ИТ индустрията?
- Бели роби, които изработват компютърни програми за центровете на света – Северна Америка и Западна Европа, за в пъти по-ниско заплащане от хората там. Това е експлоатация в световен мащаб. Никак не е случайно, че една част от аутсорсинга в софтуерната индустрия, примерно, излезе от Индия и дойде в страни като България, защото в нашата страна има природно интелигентни деца с прилично образование. Но забележете – заплащането у нас е по-ниско от това в Бангалор в Индия! В една Сърбия, например, която води три войни, преживя кървавото югославско разпадане, не получава европейско финансиране в мащабите и формите, които има в България, икономическите показатели по някои направления в сравнение с нашите са много по-добри. Да не говорим, че сръбските или македонските села са в пъти по-живи от нашите. Тук просто няма хора.
- Споменахте за нашата дивашка приватизация, възможно ли е в близко бъдеще да се случи обратният процес – българска национализация?
- Първо – какво да национализираме, и ако национализираме – какво от това? Има един
основен принцип, водещ от Древна Елада – „никой не може да влезе два пъти в една и съща река.“ И да гледаме назад към миналото, то няма да се върне. Всяка носталгия може да ни служи само като ориентир как можем да изградим нещо в бъдеще, но имайки предвид, че цялостната икономическа, социална, цивилизационна, геополитическа ситуация сега е коренно различна от преди 15, 20, 30 години. В момента има драматично пренареждане на пластовете в световен мащаб. Само срещата между Путин и Си Дзинпин във Владивосток миналата седмица трябва да говори много – Русия от днес започва най-големите военни маневри от 1981 г. насам – с 300 000 души. И то със силите на Китайската народна армия. Това трябва ясно да покаже накъде отиват балансите на силите. Изключително интересни са процесите, които се случват в Турция – непосредствено касаещи България, за което също не си даваме ясна сметка. Всичко това говори, че трябва да имаме съвършено нов поглед върху ситуацията и оттам - за предлаганите решения. За съжаление тези, които наричат себе си „български политически елит”, първо нямат капацитета за това, второ – нямат интерес, тъй като статуквото ги устройва. Но в това те показват пълната си интелектуална немощ, защото не си дават сметка как, грабейки в днешния ден, утре няма да има какво да се граби. Тоест, те копаят собствения си социален и политически гроб. Оттичането на хора от страната продължава, българската икономика се е превърнала в една елементарна преразпределителна икономика на европейки подаяния (ние излизаме много евтино на Европейския съюз, около 1 млрд. годишно). Интересът на нашите европейки „приятели” е мирът и тишината тук да не се нарушават, защото те си имат достатъчно проблеми с Вишеградската четворка, с Русия, с Тръмп, с емигрантите, с Гърция, с Италия... И в този смисъл това мъртвешко статукво може да продължи много дълго. Казвам го с огромно съжаление.
- Професор Андрей Пантев беше казал, че в България имаме една „лимузинена левица” и една „народна десница”. Как ще коментирате това изказване?
- Андрей Пантев ми е учител и приятел, когото изключително много уважавам. Словосъчетанието „народна десница” е като „дървен камък” – десницата по определение не може да бъде народна. Тези етикети „ляво” и „дясно” в България нямат нищо общо със съдържанието. Те у нас са, общо взето, полюси, положени извън страната – под тях се разбира „русофоб” и съответно „американофил” или обратното. Няма нищо по-невярно от това. Това само по себе си е индикатор, че вътре нямаме естествени разделителни линии, по които да се конструира политическият живот. Това, което е казал Пантев, е много сериозно – всъщност палачите и жертвите на прехода се намират в шизофренично единство, което е противоестествено.
- Нашите пенсионери са най-низвергнатото съсловие, те понесоха най-голямата тежест на прехода и буквално са подложени на геноцид. Къде е изходът и има ли такъв?
- Пенсионерите са всъщност досадна грижа за всеки управляващ режим в България. Защото, те, горките, не могат да се дигнат и да се махнат оттук. Те създадоха тази страна, благодарение на тях ние имаме светло, топло, пътища, АЕЦ „Козлодуй” и още много неща от „лошия” социализъм, но от друга страна, те са неудобна подробност, която непрекъснато досажда, защото, видиш ли, е жива. Следователно към тях има два подхода – официалният популистки е, че много уважаваме труда на нашите родители, баби и дядовци, но как пък така се случи, че точно сега нямаме достатъчно ресурси, за да повдигнем тяхното качество на живот… Защото в България се краде чудовищно. От друга страна – колкото са по-малко, толкова по-добре. Отношението към хората от третата възраст събира като в капка вода едно от най-отвратителните български качества, което едно време не е съществувало, но сега съществува – липсата на милост към самите българи по думите на Свобода Бъчварова. Като нямаме милост към себе си, как да очакваме милост от историята към нас?
И друго: ежедневното мислене е, че всеки проблем трябва да има решение. Това е инфантилно мислене. Има проблеми, които нямат решение. Като болестите, които не се лекуват. Отговарям Ви в качеството си на социален учен, а не депутат (депутат между другото още не означава политик, искам да подчертая.). За да се харесам на вашите читатели, веднага мога да предложа план за „спасение“ на България в 10 точки. Но няма да го направя именно защото уважавам вашите читатели. Истината трябва да бъде гледана такава, каквато е – озъбена. Цялостната ситуация в България в момента, в това число и положението на пенсионерите, за съжаление, е такава, и аз лично не виждам сериозни алтернативи за нейната промяна - при сегашното геополитическо положение на страната, при сегашните силови и икономически баланси вътре в самата страна. Промяната на сегашния модел (става дума за системна проява, а не за едно или друго епизодично проявление) изисква смяна на цялата система. Но аз не виждам субект, който да направи тази промяна. И ще го кажа, с огромно уважение към вашите читатели - революциите не се правят от пенсионери, те се правят от млади хора. А младите хора са на Терминал 2.
- Виждате ли някакъв смисъл от българското европредседателство, като изключим протоколните комплименти?
- Не, разбира се! Ставаше въпрос за една рутинна процедура, по което всяка една страна членка на всеки 6 месеца оглавява т.нар. Съвет на ЕС. От което, разбира се, режимът направи вътрешна пропаганда – едва ли не оставаме с илюзията, че сме някакъв потресаващ геополитически фактор в Европа. Даже те самите не си вярват. Да не говорим, че навън, в международен мащаб, ако някой изобщо ни е забелязал, се е отнесъл, меко казано, иронично към това наше домакинство.
- Какво можем да очакваме от едно евентуално въвеждане на еврото у нас?
- О, разбира се, нов ценови шок, както в Гърция. И то при положение, че става въпрос за икономика в пъти по-слаба от гръцката. Това няма да стане скоро – има причини, които не зависят от нашия „елит”. Европейските структури, когато опрат до реалните, жизненоважни техни интереси, пипат много сериозно. Поради което аз си позволих да кажа още преди две години – България няма да влезе никога нито в Еврозоната, нито в Шенген. Просто в ЕС са много добре запознати с реалните баланси вътре в страната, те много добре знаят с кого си имат работа. Така че, извън дипломатическите приказки, нищо няма да се случи в това направление. Да, ще бъдем приети в т.нар. чакалня, но дотам. Освен това ЕС претърпява в момента драматични метаморфози, и общо взето, само ние сме им, както казват турците: „ексик“.