116 подписчиков

Караганов - Век на войни? Статия първа.

Както личи от заглавието, това е първата статия от „Век на войни?“, цялата.
Цялата втора ще публикувам на 13 март. 30% от втората е публикувана в Поглед.

Настоящата статия е 12-та публикация с превод на български - статия/интервю/видео/стенограма на Сергей Караганов. Някои го определят като руския Кисинджър:

Участие в руски организации:

Член на Научния консултативен съвет към Съвета за сигурност на Русия;
Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика;
Съветник в администрацията на президента на Русия по външна политика;
Член на Президентския съвет;
Член на Съвета по външна политика на МВнР на Русия;
Член на Консултативния съвет към Съвета на федерацията на Русия;
Политолог и икономист;
Доктор на историческите науки;
Декан на Факултета по световна икономика и световна политика, във Висшата школа по икономика в Националния изследователски университет;

Участие в международни организации:

Член на Трилатералната комисия в продължение на 16 години - водещата организация на управляващите кръгове на САЩ, Западна Европа и Япония;
Член на т.нар. "Shadow G8" - сред другите членове - Х. Кисинджър;
Член на Международния консултативен комитет (ICC) на Съвета по външни отношения (CFR), оглавяван от Д. Рокфелер;
Член на Съвета на настоятелите на дружеството Alfred Herrhausen в Deutsche Bank;
Член на Международния институт за стратегически изследвания (Лондон);
Съпредседател (заедно с О. Ламбсдорф) на Комитета за икономическо развитие на Голямата европейска комисия (Комисия на Ширак).

Скандал по целия свят - такъв ефект, без преувеличение, предизвикаха статиите на международния учен Сергей Караганов, че използването на ядрено оръжие от Русия по страните от НАТО ще спаси планетата от глобална катастрофа, от Третата световна война. Темата бе започната от Дмитрий Тренин есента на 2022.

Очаквайте на български следното:
2024.02.21 статия от Караганов „Век на войни? Статия втора. Какво да се прави?“
2023.12.27 Доклад от Караганов и Тренин - „Политиката на Русия спрямо световното мнозинство“
2023.12.27 Видео 1 ч. Представяне на Доклад от Караганов и Тренин - „Политиката на Русия спрямо световното мнозинство“
28.12.2023 интервю с Караганов „Съдействах за отрезвяването и усилването на ядреното възпиране“
2023.12.29 интервю с Караганов „Обръщане към Сибир 2.0. От Ермаково поле до Каракорум“

И черна, земна кръв
Изду вените ни,
Срутени граници,
Нечувани промени,
Невиждани метежи...
А. Блок „Възмездие“, 1911 г.

Започвам тази статия със стиховете на любимия ми руски поет Александър Блок, който по дарбата си на прозорливост е сравним с най-големия руски гений Фьодор Достоевски. Доста отдавна виждам, че светът неумолимо се движи към вълна от военни конфликти, заплашващи да прераснат в трета световна термоядрена война, с голяма вероятност способна да унищожи човешката цивилизация.

Тази прогноза беше една от основните причини, поради които публикувах поредица от статии за необходимостта от възстановяване на доверието в ядреното възпиране, което спасява света повече от половин век.

Множество структурни фактори сочат изключително висока вероятност за качествено повишаване на нивото на военните конфликти, които изправят света на ръба на окончателна катастрофа, но могат да донесат и неизчислими нещастия на човечеството и нашата страна. Не исках да плаша и без това изнервените хора, които не са готови да приемат новата реалност. Особено след като видях истерията, предизвикана от предишната ми поредица вегетариански статии. Но не можеш да скриеш лист хартия в торба и най-далновидните колеги започнаха да пишат все по-решително за вероятността да се плъзнем към голяма война, предлагайки рецепти за предотвратяването ѝ и подготовката за нея в случай, че избухне. На първо място, разбира се, е статията "Голямата война: от миналото към настоящето" на Василий Кашин и Андрей Сушенцов, подготвена въз основа на доклада на Валдайския клуб и публикувана в края на 2023 г. в списание "Русия в глобалната политика"[1]. Друг интернационалист, Фьодор Лукянов[2], започна да преследва същата идея по характерния за него по-мек начин.

От друга страна, от американската "дълбока държава" също се чуват предупреждения за голямата вероятност от Трета световна война и размисли как САЩ могат да избегнат поражение, ако им се наложи да воюват на два или три фронта (европейски, тихоокеански и близкоизточен)[3].

Реших да се включа в тази дискусия. Иска ми се, разбира се, на въпроса, поставен в заглавието на тази статия, да се отговори отрицателно. Но за да стане това, трябва да разберем причините за разрастващия се конфликт и да предложим много по-активна политика за спасяване на света. Сигурен съм, че трябва сериозно да коригираме цялата политика - както вътрешна, така и военна и външна, за да предложим на себе си и на света нова парадигма на развитие.

Ще се опитам да очертая моето виждане за предизвикателствата в първата статия. Във втората - активни и проактивни начини за реагиране на тях. Не смятам, че с изброяването на предизвикателствата откривам нещо ново. Но взети заедно, те представят една повече от тревожна картина, която изисква решителни действия.

Главното предизвикателство е изчерпването на съвременния тип икономическо управление - капитализма, който се основава преди всичко на реализирането на печалба, като за целта по всякакъв начин се насърчава необузданото потребление на стоки и услуги, които са все по-необходими за нормалния човешки живот. Потокът от безсмислена информация през последните две-три десетилетия също е от тази категория. Приспособленията поглъщат чудовищно количество енергия и време, които хората биха могли да използват за продуктивни дейности. Човечеството е влязло в конфликт с природата и е започнало да я подкопава - самата основа на своето съществуване. Дори в нашата страна ръстът на благосъстоянието предполага преди всичко ръст на потреблението.

Второто предизвикателство е най-очевидното. Глобалните проблеми - замърсяването на околната среда, изменението на климата, намаляването на запасите от прясна вода, на земята, подходяща за земеделие, и на много други природни ресурси - не се решават или се предлагат така наречените "зелени" решения, които най-често целят да затвърдят господството на привилегированите и богатите както в техните общества, така и на международно равнище. Постоянните опити тежестта на контрола върху замърсяването и емисиите на CO2 да се прехвърли върху производителите, повечето от които са извън Стария Запад, а не върху потребителите в него, където свръхпотреблението се превръща в гротеска. 20-30 % от населението, концентрирано главно в Северна Америка, Европа и Япония, консумира 70-80 % от ресурсите на биосферата[4], а разликата само се увеличава.

Въпреки това болестта на консуматорството се прокрадва и в останалата част на света. Самите ние все още страдаме от показното потребление, което беше толкова модерно през 90-те години на миналия век и което отминава (ако изобщо отминава) много бавно. Оттук и нарастващата конкуренция за ресурси, нарастващото вътрешно напрежение, включително и поради неравномерното потребление, в много страни и региони.

Осъзнаването на безизходицата на сегашния модел на развитие, но и нежеланието и невъзможността да се откажем от него, е една от основните причини за неудържимото нарастване на враждебността към Русия и в малко по-малка степен към Китай (цената на скъсването на отношенията с него е много по-висока).

Необходим е враг, за да се отвлече вниманието от нерешимите предизвикателства.

Санкциите от средата на 2010 г. насам се обясняват с необходимостта да се окове разрастващото се тяло на Европейския съюз. И сега те са една от основните "скоби" на Запада.

Сега в Европа все по-често се говори и за необходимостта, ако не и за целесъобразността, от подготовка за световна война. Забравяйки в разгара на историческата безпаметност и интелектуалната лудост, че ако тя започне, на натовска Европа ще ѝ останат няколко дни или дори часове живот. Макар, естествено, не дай си Боже.

Паралелен процес е нарастването на социалното неравенство, експлозивно след провала на комунистическия СССР, погребал необходимостта от социална държава. В развитите страни на Запад средната класа - основата на политическите демократични системи - се свива от десетилетие и половина или две десетилетия. Те стават все по-малко ефективни.

Демокрацията е един от инструментите, чрез които олигархичните елити, разполагащи с власт и богатство, управляват сложните общества. Оттук и възходът на авторитарните и дори тоталитарните тенденции на Запад, въпреки писъците в защита на демокрацията. Но не само там.

Третото предизвикателство е деградацията на човека и обществото, най-вече в относително развития и богат Запад. То също така (но не само) става жертва на градската цивилизация с нейния относителен комфорт, но и на откъсването на човека от традиционната среда, в която той е исторически и генетично формиран. Нараства безкрайното потребление на цифри, което сякаш трябва да доведе до масово просвещение, но все повече води до масово оглупяване, до увеличаване на възможностите за манипулиране на масите не само от страна на олигархията, но и от страна на самите маси - до охлокрация на ново ниво. Освен това олигархиите, които не желаят да споделят своите привилегии и богатства, умишлено оглупяват хората, допринасят за разпадането на обществата, стремейки се да ги лишат от възможността да се противопоставят на все по-несправедливия и опасен за мнозинството ред на нещата. И не само се насърчават, но и налагат античовешки или постчовешки идеологии, ценности и поведения, които отричат естествените основи на човешкия морал и практически всички основни ценности.

Информационната вълна се наслагва върху сравнително благоприятни условия на живот - отсъствие на основните предизвикателства, които са движили развитието на човечеството - глад, страх от насилствена смърт. Страховете са виртуализирани.

Орязването на съзнанието заплашва с всеобща интелектуална деградация.

Вече виждаме почти пълната загуба на стратегическо мислене сред европейските елити; в традиционния меритократичен смисъл на думата просто не са останали елити. Интелектуалният упадък на управляващия елит на Съединените щати, страна с огромен военен, включително ядрен потенциал, се случва пред очите ни. Примерите се множат. Вече цитирах един от последните, който ме шокира. Както президентът Байдън, така и неговият държавен секретар Блинкен твърдяха, че ядрената война не е по-лоша от глобалното затопляне[5]. Но подобна болест заплашва цялото човечество и трябва да бъде решена решително. Нашето мислене е все по-неадекватно по отношение на все по-сложните предизвикателства. За да ни отвлече вниманието от нерешимите проблеми и да се разсеем от тях, се насърчава изкуственият интелект. С всичките си възможни полезни приложения той няма да запълни вакуума на интелекта, но несъмнено носи допълнителни огромни опасности. Повече за тях по-късно.

Четвъртият по важност източник на общото напрежение, което нараства от десетилетие и половина, е безпрецедентно бързото в историята преразпределение на силите от Стария Запад в полза на надигащото се Световно мнозинство. Тектоничните плочи под досегашната световна система са се разместили и е започнало глобално дългосрочно геополитическо, геоикономическо и геоидеологическо земетресение. Причините за това са няколко.

На първо място, първо, СССР през 50-те и 60-те години на ХХ век, а след това и Русия, която се възстанови след петнадесетгодишен провал, избутаха изпод петстотингодишното господство на Европа-Запад неговата основа - военното превъзходство. И, повтарям това, което е казвано многократно, върху тази основа беше изградено господството в световната политика, култура, икономика, което позволяваше да се налагат техните интереси и порядки и - най-важното - да се помпа БНП в тяхна полза. Загубата на половин хилядолетие хегемония е основната причина за неистовата омраза на Запада към Русия и опитите да я смаже.

На второ място, грешките на самия Запад, който повярва в своята окончателна победа, отпусна се, забрави историята, изпадна в еуфория и леност на мисълта. Започна поредица от екстравагантни геополитически грешки. Първо, стремежите на по-голямата част от руския елит от края на 80-те и 90-те години на ХХ век да се интегрира със Запада бяха арогантно отхвърлени (вероятно за наше щастие). Те искаха да бъдат равнопоставени; отказаха. Резултатът - от потенциален партньор и дори съюзник, притежаващ огромен природен, военен, интелектуален, по-малък, но все пак значителен производствен потенциал, Русия се превърна в противник и се превърна във военностратегическо ядро на незапада, който най-често се нарича Глобален юг, по-точно наричан Световно мнозинство.

На трето място, вярвайки в безалтернативния модел на либерално-демократичния глобалистичен капитализъм, Западът не само пропусна, но и подкрепи възхода на Китай, очаквайки, че великата цивилизация ще тръгне по пътя на демокрацията и така ще стане по-малко контролируема и ще се впише във фарватера на Запада. Спомням си учудването си, когато видях, че фантастично благоприятното предложение от руския елит през 90-те години на ХХ век е било отхвърлено. Мислех, че Западът е решил да довърши Русия. Оказа се, че това е смесица от гордост и алчност. След това политиката спрямо Китай вече не беше толкова учудваща. Интелектуалното ниво на западните елити стана очевидно.

На четвърто място, САЩ влязоха в поредица от ненужни конфликти - Афганистан, Ирак, Сирия - и предсказуемо ги загубиха, разрушавайки представата за военното си господство и трилионите, инвестирани в сили с общо предназначение. С безразсъдното си оттегляне от Договора за ПРО, може би с надеждата да си възвърне превъзходството в областта на стратегическите оръжия, Вашингтон съживи чувството за самосъхранение на Русия. Надеждите за добросъвестно споразумение бяха разбити. Въпреки бедността си Москва стартира програма за модернизация на стратегическите си сили, която до края на 2010 г. позволи за първи път в историята не само да се изравни, но и да изпревари.

Петият източник на нарастващо напрежение в световната система - споменатата по-горе, почти мигновена по исторически стандарти, лавинообразна промяна в баланса на силите в света, бързото намаляване на способността на Запада да помпа световния БНП в своя полза - предизвика нейната яростна реакция. В икономическата сфера това води до унищожаване на някогашното му привилегировано положение в икономическата и финансовата сфера, най-вече от страна на Вашингтон. Това се случва чрез милитаризиране на икономическите връзки - използване на сила в опит да се забави отслабването на позициите ѝ и да се навреди на конкурентите ѝ. Вал от санкции, ограничения върху трансфера на технологии и високотехнологични стоки, прекъсване на производствени вериги. Безсрамно печатане на долари, а вече и на евро, ускоряване на инфлацията и нарастване на държавния дълг. В опита си да запазят позициите си Съединените щати подкопават глобалистичната система, която сами създадоха, но която започна да дава почти равни възможности на по-организираните и трудолюбиви конкуренти от Световното мнозинство. Започнаха икономическата деглобализация, регионализацията и свиването на старите институции на световното икономическо управление. Взаимозависимостта, някога разглеждана като инструмент за развитие и укрепване на сътрудничеството и мира, все повече се превръща във фактор на уязвимост и подкопава стабилизиращата си функция.

Шести. Хвърляйки се в отчаяна контраатака, на първо място срещу Русия, но също и срещу Китай, Западът започна почти безпрецедентна пропагандна кампания с военновременни размери, сатанизирайки конкурентите, особено Русия, и систематично прекъсвайки човешките, културните и икономическите връзки. Създава се желязна завеса, която е по-чиста от преди. Създава се образ на тотален враг. От наша и китайска страна идеологическата война не е от същото тотално и жестоко естество. Но ответната вълна се разраства. В резултат на това е налице политическа и психологическа ситуация, при която Западът обезличава руснаците и отчасти, но засега по-малко (скъсването на връзките е по-скъпо) китайците, докато ние гледаме на западняците с все по-голямо презрение. Дехуманизацията проправя пътя към война. На Запад това изглежда е част от подготовката за нея.

Нашата ответна реакция създава предпоставки за безмилостна борба.

Седми. Разместването на тектоничните плочи, появата на нови държави и континенти, размразяването на стари конфликти, потиснати от системата на структурирана конфронтация от Студената война, неизбежно (освен ако на тази тенденция не се противопостави активна мирна политика от страна на новите лидери) ще доведе до поредица от сблъсъци. Възможна е и появата на "междуимпериалистически" противоречия, не само между старите и новите, но и между новите. Първите проблясъци на такива конфликти вече са видими в Южнокитайско море, между Индия и Китай. Ако конфликтите продължат да се умножават, което е повече от вероятно, те ще доведат до верижни реакции, увеличавайки заплахата от световна война. Засега основната опасност е ожесточената контраатака на Запада. Но конфликтите неизбежно могат да възникнат почти навсякъде. Включително и в периферията на Русия.

В Близкия изток израелско-палестинският конфликт очаквано се разрасна, заплашвайки да прерасне в общ близкоизточен конфликт. В Африка се водят поредица от войни. Малките конфликти не спират на територията на опустошените Афганистан, Ирак и Сирия. Те просто предпочитат да не бъдат забелязани на Запад, който все още доминира в пропагандната среда. Латинска Америка и Азия исторически не са толкова войнствени региони, колкото Европа, която е била арена на повечето войни и на две световни войни за едно поколение. Но и там е имало войни, а много от границите са изкуствени, наложени от бившите колониални сили. Най-очевидният пример е Индия-Пакистан. Но има и десетки други примери.

Като се има предвид траекторията на развитие на Европа, която засега неумолимо води надолу по отношение на икономическото забавяне, нарастващото неравенство, задълбочаващите се проблеми с миграцията, нарастващата дисфункция на все още относително демократичните политически системи, моралната деградация, можем да очакваме с много голяма степен на вероятност в средносрочен план разслояване, а след това и разпад на Европейския съюз, нарастване на национализма, фашизация на политическите системи. Засега се засилват елементите на либералния неофашизъм, но вече се появява и десният национал-фашизъм. Субконтинентът отново ще изпадне в обичайното си състояние на нестабилност и дори източник на конфликти. Неизбежното оттегляне на САЩ, които губят интерес към стабилността на субконтинента, ще засили тази тенденция. Имаме да чакаме около десет години. Иска ми се да греша. Но това не изглежда така.

Осмото предизвикателство. Ситуацията се влошава от фактическия срив на международното управление не само в икономиката, но и в политиката и сигурността. Възобновяването на ожесточеното съперничество между великите сили и разрушената структура на ООН я правят все по-малко функционална. Системата за сигурност в Европа беше нарушена от разширяването на НАТО. Опитите на САЩ и техните съюзници да формират антикитайски блокове в Индо-Тихоокеанския регион и борбата за контрол над морските пътища увеличават конфликтния потенциал и там. Северноатлантическият алианс, който преди това беше система за сигурност, играеща стабилизираща и балансираща роля, се превърна в блок, който извърши редица агресии и води война в Украйна. Новите организации, институции и маршрути, предназначени, наред с другото, да гарантират международната сигурност - ШОС, БРИКС, континенталният "Пояс и път", Северният морски път - досега само частично компенсират нарастващия дефицит на механизми за подкрепа на сигурността. Този дефицит се задълбочава от разпадането, предимно по инициатива на Вашингтон, на предишната система за контрол на въоръженията, която играеше ограничено полезна роля по отношение на предотвратяването на надпреварата във въоръжаването, но все пак осигуряваше по-голяма прозрачност и предвидимост и по този начин по някакъв начин намаляваше подозрението и недоверието.

Девето. Отстъплението на Запада, особено на Съединените щати, от позицията на господстващ фактор в световната култура, икономика и политика, макар да е окуражаващо от гледна точка на откриването на нови възможности за други страни и цивилизации, носи и неблагоприятни рискове. Оттегляйки се, Съединените щати губят интерес към поддържането на стабилността в много региони и, напротив, започват да провокират нестабилност и конфликти. Най-очевидният пример е Близкият изток, след като американците си осигуриха относителна енергийна независимост. Немислимо е сегашният палестинско-израелски конфликт за Газа да е резултат единствено от явната некомпетентност на израелските и американските разузнавателни служби. Дори и така да е, той също е знак за загуба на интерес към мирното и стабилно развитие. Но главното е, че като се увличат бавно по неоизолационизма, американците ще останат в мисловната парадигма на имперското господство още дълги години и ако им се позволи, ще разпалят конфликти в Евразия. Американската политическа класа ще остане поне още едно поколение в интелектуалната рамка на Макиндеровите теории, подхранвани от краткосрочното геополитическо господство. А в по-конкретен и практически план Съединените щати ще възпрепятстват възхода на нови сили. На първо място Китай, но също така Русия, Индия, Иран, скоро Турция и страните от Персийския залив. Оттук и успешното провокиране и разпалване на военния конфликт в Украйна, опитите за въвличане на Китай във войната около Тайван (засега неуспешни) и за изостряне на китайско-индийските разногласия, постоянното разпалване на конфликти почти на празно място в Южнокитайско море, помпането в Източнокитайско море, системното торпилиране на вътрешнокорейското сближаване, прокарването на конфликти в Закавказието, между арабските страни от Персийския залив и Иран (засега неуспешно). Можем да очакваме усилия за разпалване на конфликти в общата периферия на Русия и Китай. Най-очевидната уязвима точка е Казахстан. Един опит вече беше направен. Той беше спрян благодарение на въвеждането на мироопазващ контингент на ОДКБ-Русия по настояване на казахстанското ръководство. Но това ще продължи, докато в САЩ не се смени поколението на политическия елит и ако и когато на власт дойдат по-малко глобалистично настроени и по-национално ориентирани хора. А това ще стане поне след петнайсет-двайсет години. Макар че, разбира се, процесът трябва да се опита да се стимулира в името на международния мир и дори на интересите на американския народ. Но реализацията на интересите няма да дойде скоро. И то само ако и когато бъде спряна деградацията на американския елит и САЩ претърпят поредното си поражение, този път в Европа около Украйна.

В отчаяна борба за запазване на световния ред от последните петстотин и особено тридесет-четиридесет години Съединените щати и техните сателити, включително новите, които сякаш се присъединиха към победителя, провокираха и подхраниха войната в Украйна. Първо те се надяваха да смажат Русия. Сега, когато не успяха, ще удължат конфликта, надявайки се да изтощят максимално, да сринат страната ни - военно-политическото ядро на Световното мнозинство, най-малкото да ѝ вържат ръцете, да ѝ попречат да се развива, да намалят привлекателността на предлаганите от нея (все още не ясно формулирани, но очевидни) алтернативи на западната политическа и идеологическа парадигма.

След година-две СВО би трябвало да бъде оттеглена с категорична победа. Това е необходимо и за да може сегашният американски и свързаните с него компрадорски елити в Европа да се примирят със загубата на господстващо положение и да приемат една много по-скромна позиция в бъдещата световна система.

Дългосрочната, но вече неотложна задача е да се съдейства за мирното отстъпление на Запада от неговите предишни хегемонистични позиции.

Десето. В продължение на много десетилетия относителният мир в света се крепеше на страха от ядрените оръжия. През последните години, с "привикването" към мира, гореспоменатата интелектуална деградация и орязването на съзнанието на обществата и елитите, "стратегическият паразитизъм" е във възход. От войната, дори от ядрената война, вече не се страхуват. Вече съм писал за това в предишни статии. Но не съм единственият, който бие тревога за това. Тази тема редовно се повдига от видния руски външнополитически мислител Дмитрий Тренин[6].

И накрая, единадесетото и най-очевидно предизвикателство. Или по-скоро група от предизвикателства. Разгръща се нова качествена, но и количествена надпревара във въоръжаването. Стратегическата стабилност, която е показател за вероятността от ядрена война, се подкопава от всички страни. Появяват се или вече са се появили нови видове оръжия за масово унищожение, които са извън системата от ограничения и забрани. Това са много видове биологични оръжия, насочени както срещу хора, отделни етнически групи, така и срещу животни и растения. Възможната цел на тези видове оръжия е да предизвикат глад, да разпространят болести по хората, животните и растенията[7]. САЩ са създали мрежа от биолаборатории по целия свят. И вероятно те не са единствените. Някои биологични оръжия са сравнително достъпни.

В допълнение към разпространението и драстичното увеличаване на броя и обхвата на ракетите, другите оръжия от различен клас, започна революцията на дроновете. Те са относително и/или просто евтини, но могат да пренасят оръжия за масово унищожение. Но главното е, че в случай на масово разпространение, което вече е започнало, те могат да направят нормалния живот непоносимо опасен. Размивайки границите между войната и мира, тези оръжия са идеалното средство за терористични атаки и дори за обикновен бандитизъм. На практика всеки, който се намира в относително незащитено пространство, се превръща в потенциална жертва на нападателите. Ракетите, дроновете и другите оръжия могат да нанесат огромни щети на гражданската инфраструктура с всички последствия за хората и държавите. Вече наблюдаваме това около конфликта в Украйна.

Високопрецизните неядрени оръжейни системи с голям обсег на действие подкопават стратегическата стабилност отдолу. Налице е процес (отново от САЩ) на миниатюризация на ядрените бойни глави, който подкопава стратегическата стабилност отгоре. Има все повече признаци за пренасяне на надпреварата във въоръжаването в космоса.

Хиперзвуковите оръжия, в които ние и нашите китайски приятели засега сме водещи, благодарение на Бога и на нашите конструктори, рано или късно ще се разпространят. Времето за полет до целите ще бъде намалено до минимум. Страхът от "обезглавяващ" удар по центровете за вземане на решения рязко ще се увеличи. На стратегическата стабилност ще бъде нанесен още един мощен удар. Ветераните си спомнят как ние и НАТО изпаднахме в паника заради ракетите SS-20 и "Пършинг". Сега ситуацията е много по-лоша. В случай на криза все повече ракети с голям обсег, с висока точност и неудържимост ще застрашават най-важните морски комуникации - Суецкия и Панамския канал, проливите Баб-ел-Мандеб, Ормуз, Сингапур и Малака.

Неконтролируемата надпревара във въоръжаването, която вече е започнала в почти всички посоки, може да доведе до момента, в който системите за противоракетна и противовъздушна отбрана ще трябва да бъдат навсякъде. Разбира се, ракетите с голям обсег и висока точност, както и някои други оръжия, също могат да укрепят сигурността, например окончателно да обезценят флота от самолетоносачи на САЩ, да намалят възможността за агресивна политика, американската подкрепа за съюзниците. Но тогава те ще се втурнат към ядрените оръжия, което обаче в случая с Република Корея и Япония е повече от вероятно.

И накрая, най-модерното, но и реално опасно.

Изкуственият интелект във военната сфера не само многократно повишава опасността на въоръженията, но и създава нови рискове от ескалация на всякакви локални конфликти.

Просто оттегляне на оръжията от контрола на индивидите, обществата и държавите. Вече виждаме автономни оръжия на бойното поле. Тази тема изисква отделен задълбочен анализ. Засега във военностратегическата сфера изкуственият интелект носи повече опасности. Но той може да предостави и нови възможности за тяхното предотвратяване. Да се разчита на него, както и на традиционните начини и методи за реагиране на нарастващите предизвикателства, е глупаво, дори безразсъдно.

Човек може да продължи да изброява факторите, които правят военностратегическата ситуация в света предвоенна или дори военна. Светът е на прага или вече отвъд поредица от катастрофи, ако не и обща катастрофа. Ситуацията е изключително, може би безпрецедентно тревожна, повече, отколкото по времето на Блох, който предричаше ужасен ХХ век за нашата страна и за света. Но аз призовавам читателя да не изпада в паника и отчаяние. Има рецепти, някои пътища за изход вече са очертани. За това - в следващата статия.

Всичко е в нашите ръце, но трябва да разберем дълбочината, остротата и безпрецедентността на предизвикателствата и да ги посрещнем. Не само да реагираме, но и да действаме проактивно. Повтарям. Нуждаем се от нова външна политика, от нови приоритети за вътрешното развитие на страната, от нови приоритети за обществото, за всеки отговорен гражданин на Отечеството и света. Как - в следващата статия.

Източник: Русия в глобалната политика.

Тази и други публикации може да видите в:
Телеграм: „Суверенитет” и „Сталин”
Фейсбук: „Суверенитет” и „Сталин”
Яндекс: Всички статии от „Суверенитет” и „Сталин” са събрани там
Youtube: „Суверенитет” и „Сталин”
Олег Костадинов