Войните винаги са се водели за смисли. Смислите са цивилизационни ценности — архетип, отвоювани и съхранени с бойния дух на победата, този прилив на енергия в ярост благородна и кървавия зов на сърцето — генотип (ДНК).
Имперският руски флаг — черно, жълто (златисто), бяло (сребристо).
Флагът е чисто имперски и официално не е държавен, защото през целия си период на съществуване като царска Руска Империя, понятие "държава", не е съществувало. Съществували са два флага. Единият на управляващата династия Романови в последните 300 години преди февруарския преврат през 1917г, а втория — трибагреник бяло, синьо, червено, за търговско-комерчески операции. Романови са считали, че — "държавата, това сме ние и всичко в рамките на империята принадлежи на династията". Затова не е съществувала необходимост от официален държавен флаг.
На 26 януари (7 февруари) 1855 г. цар Александър 2ри използва официално флага на династията и подписва т.нар. договор от Шимода между Русия и Япония, според който Курилските острови са поделени по протока Фриз – на север за Русия, а на юг за Япония. През 1858г, цар Александър 2ри използва отново официално същия флаг на династията и продава Аляска на САЩ за 7 милиона долара. На 25 април (7 май) 1875 г. в Санкт Петербург използва отново официално същия флаг и подписва нов договор, който предоставя целите Курилски острови на Япония, които Сталин след ВОВ възвръща, вече в състава на СССР. През 1883г, Александър 3ти, син на Александър 2ри, отменя като официален представителен флаг имперския. Назначава комисия, която разучава, кои са най-популярните сред народа цветове, освен имперските на династията Романови. Оказва се, че най-предпочитания цвят сред обикновените люде, бил червения (красный) — "красный" означава красив. Логиката била, че по празниците, народа по него време се обличали в красиви празнични одежди в абсолютно преобладаващ червен цвят. Тези, които не са притежавали червени одежди, са се обличали в синьо. Създава се трибагреника (трикольор) — бяло, синьо, червено, който също не е национален, държавен флаг, а народен представителен флаг с търговско-коммерчески цели. А през 1896 г. император Николай II потвърждава статута на бяло-синьо-червеното знаме като национален представителен флаг с комерчески и търговски цели, но в същото време черно-жълто-бялото знаме официално не е отменено.
В началото на 30те от миналия век, в Харбин на царската руско-китайска източна железопътна линия в Северен Китай, където прибивавали много руснаци емигранти след Великата Октомврийска Революция през 1917г, е основана Всеруска Фашистка Партия (ВФП) от Никифоров, Николай Иванович и бивши белогвардейски офицери и елитни дейци.
В пика на разцвета си е наброявала до 30 000 членове — най-крупната организация на бели емигранти. Действали са най-активно на окупираната от Япония североизточна китайска територия, под наименованието Манджоу Го и по-незначително в самата Япония и САЩ.
Цветовете на тази Руска Фашистка Партия биле — черна свастика (пречупен хитлериски кръст) на бял (сребрист) и жълт (златист) фон. Японците са организирали четири диверсионни групи от ВФП, прехвърлени в СССР, от които оцелява само тази, която се занимавала с агитационни брошури — борци за Империята православието и свастиката.
До 1945г, японците на окупираната територия в Манджурия, създават и работи секретен отряд 731 (731部隊), експериментиращ с всякакъв вид опитни ваксини върху местното население, подобно на немските фашисти в концлагерите.
Квантунската японска армия прави обръщение към РФП с изискване за доставяне (похищение) на лица от европейски произход за опити в експерименти с ваксини върху живи хора. И руските фашисти, без да се колебаят, започват да им предоставят жива плът от похитени, местни бели емигранти. Биле са толкова свирепи, че през 1943г, след битката при Курската дъга, когато японците разбират, че войната е загубена за германците, официално забранява ВФП
Ръководството на ВФП, официално обявява Пьотр Аркадиевич Столипин, като основател и отец на руския фашизъм, приравнявайки го с Мусолини на Италия и Хитлер на фашистка Германия. Издава агитационни брошури с лика и името му, като основоположник на руския фашизъм. Школата им е именувана П. А. Столипин.
Ръководител и лидер на ВФП бил Родзаевский, Константин Владимирович. Подобно на италианските черноризци, руските фашисти носили черни униформи и черни колани,
Създават дъщерни организации - Руското женско фашистко движение (РЖФД),
Съюзът на младите фашисти - "Авангард",
Детската им организация - Съюзът на фашистките непълнолетни, така наречената "Крошка", т. е. руския непълнолетен фашист наричали "крошкин". Една от заповедите в указа на организацията била да не играят, да не разговарят, да не помагат и нищо да не вземат от еврейските деца и възрастни.
При хода на ВОВ, Главнокомандващия на РККА Генералисимус Сталин обявява войната като отечествена. Бил е мразен от белогвардейците, фашистките съюзници в изгнание, репресираните, разколачените, лишенците, колаборационистите власовци, но не абсолютно от всички горепосочени. Сред тях е стоял въпроса, или за Сталин, или за гибел на Руската нация. Т. е ставало дума за оцеляване на страната и борба със вселенското зло. Много от обикновените бели емигранти, за разлика от руските обединени фашисти в РФС, започват да помагат на местните комунисти и съпротивителни движения в общото дело за оцеляването на СССР и окончателната победа на РККА във Великата Отечествена Война. Много от тях след войната се връщат в СССР. А съществували и такива, които последвали Родзаевский, Краснов и Власов с предтекст борба със сталинизма, въпреки, че Хитлер заявява косвено целта си — унищожението на Русия, каквато и да е.
Този смешник, клоун Родзаевский започва да получава неудобни въпроси от сподвижниците си по повод изказването на Хитлер и книгата“ Mein Kampf" (Моята борба), в която характеризира славяните "Untermensch". Пише писмо до фюрера с молба да премахне тези унизително за славяните пасажи в книгата “Mein Kampf". Естествено отговор от Хитлер не получава. Затова Родзаевский превежда изказванията и книгата му на руски, премахвайки обидните за славяните пасажи. А на съратниците си разказвал, че немските оригинали са писани много отдавна и днес Хитлер вече си е променил първоначалното мнение, друг човек накратко казано.
За съжаление такава илюзия са имали много съветски евреи по него време в Украйна и Белоруссия. Вярвали са, че германците са джентълмени, културна европейска нация — Бетовен, Бах и не се вслушали в съвета на Сталин, за непременна пълна евакуация. Последиците ги знаем.
През 1945 г. Николай Иванович Никифоров е арестуван от Смерш и депортиран в СССР. Осъден е на 10 години в трудови лагери, където умира.
На 13 август 1945 г., поради неизбежността окупацията на Манджоу-Го от съветските войски, Родзаевски напуска Харбин и се премества в Шанхай. Балакшин пише, че още по пътя Родзаевски започва да копнее силно за изоставеното си семейство: съпругата и децата си, които много обича. В края на войната Родзаевски води преговори с НКВД на СССР за възможното му завръщане в родината си. Докато е в Шанхай, той написва статията „Седмицата, която преизковава душата“, в която описва душевния си срив и признава приемствеността на съветския период от царския:
- "В СССР са възвишени заслугите на Михаил Кутузов и Александър Суворов", признава той. Била е въэвишена и на почит военната униформа, носена от царската армия; сравнява Сталин като обединител на московските земи и претворител величието на Русия с Иван Калита. Родзаевски пише и писма до командващия Забайкалския фронт маршал Малиновски и Сталин, че се отказва от възгледите си.В отговор Родзаевски получава обещания за имунитет и интересна нова работа като журналист-агитатор. Родзаевски се премества от Шанхай в Пекин и живее три седмици в сградата на съветското посолство. Въпреки това до последния момент той се съмнява, дали е необходимо да се върне в СССР и въпреки всичко решава да тръгне.
На 25 октомври 1945 г. Родзаевски лети за СССР с документите на лейтенант от Червената армия. При влизане в СССР е арестуван и прехвърлен в Москва. Когато Червената Армия разбива Японската Квантунска Армия в Манджурия, пленяват атаман Григорий Семёнов.Отведен е в СССР.
Осъден е на специлен процес на издиваващите се в източното направление, а Власов и офицерите от РОА в отделен процес на издиваващите се в западно направление.
Процесите биле два в
Москва— воюващите под Имперския флаг със свастиката на руските фашисти от ВФП и воюващите под власовския флаг на РОА.
А присъдата една, най-унизителната за военното достойнство и офицерска чест — смърт чрез обесване, долни предатели — атаман Григорий Семёнов и генерал Власов.
Случаят на Родзаевски е обединен с делата на «семёновцами» такива бели емигранти като атаман Григорий Семёнов, генерал Л. Ф. Власевски, генерал А. П. Бакшеев, И. А. Михайлов, Л. П. Охотин, княз Н. А. Ухтомски и Б. Н. Шепунов
Родзаевски е обвинен в активна антисъветска дейност след бягство от СССР, по-специално в създаването на „Руската фашистка организация“ и нейното ръководство, провеждане на антисъветска пропаганда сред белогвардейците, които са биле на територията на Манджурия, съставяне на листовки, брошури и книги с антисъветско съдържание и др., включително енергична дейност на международната арена със създаването на подобни организации и групи в Манджурия, Китай, както и в Европа и САЩ.
Освен това, според присъдата, той е участвал в подготовката на нападение срещу СССР заедно с редица японски генерали, организирайки и лично участвайки в редица провокации, извършени от японското разузнаване, като претекст за окупацията на Манджурия. Организиране и обучаване измежду членовете на ВФП, шпиони и терористи, използвани срещу СССР, а също така за свързки с германското разузнаване и използване на средства, получени от хитлеристите за антисъветска работа.
На 30 август 1946 г. в 5:30 ч. Родзаевски е осъден на смърт и разстрелян същия ден в едно от мазетата на сградата на Министерството на Държавна Сигурност на СССР на Лубянка.
По-вече данни за ВФП и Руския Фашистки Съюз (РФС), може да намерите в англоезичната версия на Уикипедия в отдел — сътрудничество на руските фашисти с Японската Квантунска Армия, на основания данни на американското военно разузнаване.
Такава е незавидната съдба на Имперския флаг, символ на ВФП и власовския трикольор на РОА.
Такава е и днешната война, за смисли — символи, имена и цивилизационни ценносто (архетип и генотип).
И двата флага до Великата Октомврийска Революция, за които днешните ура патриоти на Русия ни проглушават са биле използвани, като анти народни символи. Имперският от ВФП под прякото командване на Квантунската Армия и трикольора на власовската РОА под прякото подчинение на хитлериския Вермахт.
Днешният руски трикольор е същия използван от РОА — колаборационната армия (власовци) на колаборациониста Генерал Власов под прякото командване на Вермахт.