6K подписчиков

9 август, събития от тази дата, но в други времена и земи

1945 Г. – ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА: ЯПОНСКИЯТ ГРАД НАГАСАКИ Е УНИЩОЖЕН ОТ АТОМНАТА БОМБА С КОДОВО ИМЕ „ДЕБЕЛАКА“, ХВЪРЛЕНА ОТ АМЕРИКАНСКИ БОМБАРДИРОВАЧ B-29.

Ядрените гъби от атомните бомбардировки над Хирошима (ляво) и Нагасаки (дясно)
Ядрените гъби от атомните бомбардировки над Хирошима (ляво) и Нагасаки (дясно)
Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г., по време на Втората световна война.

В утрото на 6 август 1945 г., американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“, с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“ (в превод от английски: „Малчугана“). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „Fat Man“ („Дебелака“), с която е разрушен град Нагасаки.

Нагасаки преди и след ядрения взрив
Нагасаки преди и след ядрения взрив
Дебелака (на английски: Fat Man) е кодовото наименование на плутониевата бомба, използвана в атомната бомбардировка над японския град Нагасаки на 9 август 1945 година, в края на Втората световна война. Тя е втората от двете ядрени бомби (другата е „Малчугана“), използвани при военни действия и нейното детониране представлява третата сътворена от човека ядрена експлозия. Бомбата е от имплозивен тип с 6,4 килограмово ядро от плутоний-239, с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил, подобна на тази, детонирана месец преди това в Ню Мексико по време на ядрените опити „Тринити“.
Макет на плутониевата бомба „Дебелака“ хвърлена върху Нагасаки
Макет на плутониевата бомба „Дебелака“ хвърлена върху Нагасаки

Разработена е от Армията на САЩ, в рамките на Проект „Манхатън“Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се провежда тежката битка за остров Окинава, в която само жертвите сред населението са между 50 000 и 140 000 души,[3] японската армия дава около 100 – 125 000, а американската около 72 000 жертви.В двумесечната битка за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците считат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.

Руините в Нагасаки, 6 седмици след бомбардировката, 24 септември 1945 годинаф
Руините в Нагасаки, 6 седмици след бомбардировката, 24 септември 1945 годинаф

Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за разработката на ядрено оръжие по проекта „Манхатън“ до смъртта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да използват ядрено оръжие срещу Япония.На 26 юли 1945 година, Труман и останалите лидери на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.Труман казва в изявление на конференцията:

Пълното обединение на нашите военни сили, подкрепени от нашата решимост, означава неизбежно и окончателно унищожение на японските въоръжени сили, дори с цената на пълното опустошение на японските градове… Ние призоваваме правителството на Япония да провъзгласи веднага безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и достатъчни доказателства за своите добри намерения за това. Иначе Япония я очаква бърз и унищожителен разгром.

В декларацията не се споменава нищо за ядрено оръжие. То все още се пази в строга тайна.

На следващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпръснат в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не проявява желание да приеме ултиматума.На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро. Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не променя решенията на правителството. На 31 юли в разговори дава да се разбере, че императорската власт трябва да се защити на всяка цена.Същевременно към юли 1945 разузнаването на САЩ е разполагало с достатъчно данни, че всяка отстъпка от изискването за „безусловна“ капитулация би била достатъчен повод за императора и висшето военно командване на японската армия да приемат капитулацията.

Град Нагасаки е едно от най-големите пристанища в Южна Япония и е от голямо значение във войната поради разнообразната промишлена дейност, включително производството на снаряжение, военната екипировка на кораби и други военни материали. За разлика от модерна Хирошима, голяма част от жилищата са старомодни японски конструкции, изградени от дърво с керемидени покриви. Много от по-малките заводи и бизнес субекти също се помещават в сгради, изградени от дърво или други материали, които са неустойчиви на експлозии. Нагасаки е град, развиващ се с бързи темпове, но е учудващо, че няма определен план за градоустройство; жилищните сгради са строени възможно най-близо до други сгради.Нагасаки никога не е подлаган на голяма бомбардировка преди експлозията на ядрената бомба. На 1 август 1945 г. много бомби със силен експлозив са хвърлени върху града. Няколко от тези бомби опустошават корабостроителници и области в югоизточната част на града, включително сградите на известната фирма Мицубиши Мотърс. Шест бомби попадат на територията на Медицинския комплекс в Нагасаки, като три от тях са директно върху сградата. Вредата от тези бомби е малка, но създава паника в Нагасаки и много хора, най-вече ученици от провинциалните области са отведени на безопасни места и затова населението на града значително намалява преди ядрената атака.

Бомбардировката

На сутринта на 9 август 1945 г. американският стратегически бомбардировач B-29 „Суперфортрес“, на борда на който е 393-ти ескадрон, командван от майор Чарлз Суини. Товарът на бомбардировача е ядрена бомба (с кодово наименование „Дебелака“ – 6,4 килограмово ядро от плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил), чиято първостепенната цел е град Кокура, а второстепенната е Нагасаки.

Планът се развива по подобие на този за Хирошима. Наблюдателите в метеорологичните самолети докладват, че времето е подходящо за атака. Когато двата самолета пристигат до крайбрежието на Япония, третият самолет, Биг Стинк, командван от офицер Джеймс Хопкинс, не е на уговореното място, забавя се около 30 – 40 минути и Суини решава да продължи без Хопкинс. Пристигайки над Кокура с половин час закъснение, лошите метеорологични условия (70% облачност) не позволяват изпълнението на атаката. След три обиколки над града и поради намаляване на горивото, бомбардировачите се насочват към второстепенната цел – Нагасаки, където в 11:01 ч. е извършена бомбардировката.

Жертви

Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска достоверност на записките за населението, правени по това време в Япония, огромното количество жертви, починали малко по-късно или години след бомбардировките, или стремежът да бъде преувеличен броя на жертвите от японска страна, в зависимост от политическите намерения.

Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000-140 000 души, а в Нагасаки между 60 000-80 000, като болшинството от жертвите са сред цивилното население. Други източници посочват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.

___

Време за размисли, мисли и смисли...