ИМОТИ
До 1989 година ВСИЧКИ български семейства имаха минимум по един ИЗПЛАТЕН ИМОТ в собственост (най-често апартамент), над 60%: ВТОРИ ИМОТ (изплатен): семейната къща на село с двор, и още 12-15% от българите имаха ТРЕТИ ИМОТ: вила, която беше от 35 до 120 м2. По-големите бяха рядкост.До 1989 колко от западняците имаха имот в собственост, изплатен? Бетон и тухла, не мукава, велпапе, фазер и пдч?Това имане ли е, или нямане?
2. РАБОТА
До 1989 ВСИЧКИ българи бяха осигурени с работа, и това, което се полагаше на ВСЕКИ трудоустроен:
- 8 часов работен ден
- 5 дневна работна седмица
- безплатна или на символични цени храна на работното място
- отпуски: минимум 2, а най-често и повече пъти годишно
- безплатна медицинска помощ
- безплатно образование
- безплатно повишение на квалификацията
- безплатно работно облекло
- безплатен (или на символични цени) транспорт от-до работното място
- платени болнични
- гарантирани пенсии не по-малко от 75% от работната заплата
- почивни бази на символични цени
- санаториуми
- безплатна или достъпно евтина спортна база: басейни, стадиони, други
- символично евтини комунални разходи: ток, телефон вода, отопление, поддръжка.
Това имане ли е, или нямане?
3. БИТОВИЗМИ
Същите тези работещи (тоест - всички) български граждани в суверенна България купуваха без проблем храна, дрехи, мебели, битова техника всичко за бита собствено българско производство (или социалистическо) в български магазини. Всичко "еко", "био" или както го наричат днешните шмекери, които тъпчат "млякото" с палмово масло. Всичко беше ново, от магазина, нямаше понятие "дрехи втора употреба" даже за "малцинствата".
4. ЛУКС
Нямахме част от ЛУКСОЗНИТЕ стоки: японски цветни телевизори, някои швейцарски шоколади, и битова електроника на по-високо ниво. Това беше в корекомите. В българските магазини всичките тези стоки ги имаше на по-скромно или подобно ниво, но "чуждата кокошка е патка", и чуждестранното е по-шарено и лъскаво, за да привлича хората с кокоше мислене, каквито имаше и тогава, а сега са просто смазващото мнозинство.Всъщност, българите бяха толкова бедни и смазани от тоя соц, че въпреки, че си имаха всичко за нормалното съществуване им оставаше достатъчно, за да си купят валута по черния курс и да си купят и тези луксозни неща от корекомите. Не всички, и не винаги, но корекомите си работеха постоянно и празни не са били никога - винаги имаше купувачи и българи там.
Това нямане ли е?
5. НЯМАНЕ
Сега да ви кажа - какво наистина нямаше, признавам си веднага без бой.нямаше реклами. Никакви и никъде: нито по улиците, нито по телевизиите, нито във вестниците и списанията, нито във филмите. Никъде! Страшно нямане на реклами беше! Репресии и терор! Война бяха обявили на рекламите! А ние страдахме и хлипахме, тъгувахме по рекламите. Питате ли ни, как се живееше бещ реклами?! Да не знаеш какво и дали да си го купиш, и да си принуден да мислиш сам, самостоятелно, със собствената си глава - какво и колко ти трябва. Ужас беше, страшно ми е само като си го спомня.
Ах, да, нямаше и хора да се ровят по кофите за боклуци в търсене на храна и каквото и да е "втора употреба".какво са казвали и показвали ревизиите на баща ви, покажете го тук в студиото.
Дефицит в България имаше изкуствено създаден но след 1987 година. складовете бяха пълни, но вече имаше директива за качване на социалното напрежение и съъздаване на изкуствени дефицити.Това се прави от англосаксите във ВСИЧКИ територии, които са били в прицела им за превземане, и във ВСИЧКИ времена: такива дефицити са създавани под тяхно управление в Санкт Петербург през 1917 (при това - амо за БЯЛ хляб, не за обикновения), и в СССР след 1987 за цигарите: от 6 цигарени фабрики в СССР внезапно нарочно 4 се затварят за "планов" ремонт".Примерите са десетки, не ми се трошат пръстите да описвам всички.