2 август, родените на тази дата, но в други времена и земи
1877 г. – Стоян Филипов, български революционер и политик († 1944 г.)
Стоян Филипов е роден в източномакедонското село Старчища, тогава в Османската империя. През 1898 година завършва с първия випуск Скопското педагогическо училище и след това учи една година право в Швейцария. Завръща се в Македония и работи като български учител в Драмско, Неврокопско и Серско. Присъединява се към ВМОРО и е ръководител на революционния комитет в беласишкото село Горни Порой. През 1903 година е секретар в неврокопската чета на Атанас Тешовски.
На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовалията, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско). По време на Илинденско-Преображенското въстание действа със своя чета. Заедно с Атанас Тешовски прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди.
След Хуриета от 1908 година е училищен инспектор в Неврокопско. В 1909 година участва в така наречената Неврокопска афера и заедно със Стоян Мълчанков и други дейци на десницата в революционното движение е арестуван, затворен в Ени кауш в Солун и осъден на смърт. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван на Родос.
По време на Балканската война Стоян Филипов война е войвода на чета № 48 към Македоно-одринското опълчение. Заедно със чета № 49 на Стоян Мълчанков първи дават сражение в Неврокопско на турската армия при село Марчево. През 1913 година Стоян Филипов служи в нестроевата рота на Тринадесета кукушка дружина.
След Междусъюзническата война се установява в Неврокопско, където е пунктов началник на ВМРО..
През 1915 година Стоян Филипов е в основата на убийството на Яне Сандански, на когото е издадена смъртна присъда от ВМОРО. След убийството, извършено на 10 (23) април, Филипов е арестуван заедно с още седем души и обвинен в подстрекателство на убийството. На 20 август е изправен пред военен съд в Горна Джумая. Тримата, обвинени като физически убийци, заявяват, че се били в района с „патриотическа мисия“, поверена им от Филипов, който им дава пушки и патрони. Филипов пък заявява, че тази мисия му е била възложена от Тодор Александров, член на Централния комитет на ВМОРО, на когото Филипов е представител в Неврокопско. Според Филипов той имал пълномощно от Александър Протогеров да изпраща разузнавателни мисии в Гърция. Пред съда Филипов заявява, че той лично, както и населението мрази Сандански, който е „турски шпионин“. На 22 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.
През септември 1915 година старши подофицер Филипов завежда разузнавателен пункт №4 в Неврокоп на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Филипов участва в Първата световна война с 11 дивизия.
През 1924 година Стоян Филипов, като пунктов началник на ВМРО в Неврокоп, предупреждава Тодор Александров за готвения план за неговото убийство от Алеко Василев. След убийството на Тодор Александров и разцеплението във ВМРО се определя към крилото на Иван Михайлов. През 1925 година е делегат на Шестия конгрес, а през 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО.
Стоян Филипов прави политическа кариера и става народен представител в 23 Обикновено Народно събрание. На 25 ноември 1932 година срещу него и неговия телохранител Анчо Соколов е извършено покушение. Стоян Филипов е ранен на 13 места, но оживява, докато неговият спътник е убит. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е интерниран в град Лом и е арестуван в продължение на една година.
1882 г. – Иван Джонев, български революционер († 1967 г.)
Иван Джонев е роден на 2 август 1882 година в Крушево, тогава в Османската империя и по националност е влах. Завършва четвърто отделение в Цер, а след това в Крушевското класно училище. Там се присъединява към ВМОРО и участва в бойната десетка на Милан Динев. Власите Вангю Петреску и Николаки Балю решават да създадат про-румънски комитет в Крушево за борба със сърбите и гърците, като определят Иван Джонев за войвода, но след съвещание с дейци на ВМОРО се отказват от идеята си, за да не се влошат отношенията между българи и власи.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Иван Джонев участва в защитата на Крушевската република, а след разгрома се укрива в Цер при чичо си. Зимата на 1903 се връща в Крушево и участва в противодействието на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, околийският комитет на ВМОРО му възлага изпълнението на смъртната присъда на гъркоманина Коте Чавка. Иван Джонев минава в нелегалност и участва в четите на Милан Гюрлуков, Ташко Арсов, Петър Юруков, Георги Ралев. Секретар е в четата на Блаже Кръстев, а след смъртта му в 1911 става войвода. След младотурската революция от юли 1908 година остава в нелегалност. Арестуван е и е затворен в Битолския затвор, но е освободен след намесата на крушевчани.
През 1911 година се жени за Анастасия Нешкова от Прилеп.
Иван Джонев като районен крушовски войвода участва в освобождаването на Крушево през Балканската война на 25 октомври 1912 година заедно с четите на Методи Стойчев и Ставри Димитров. В града е установено временно българско управление, продължило до 15 ноември, когато в Крушево влизат сръбски части. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Джонев и Димитров събират оръжието от турските села и въоръжават местното българско население.
След това Джонев се присъединява към разузнавателните части на Македоно-одринското опълчение. Арестуван е, заедно със съпругата си, и е затворен в солунския затвор Беяз куле, откъдето по-късно е освободен след намеса на френския и румънския консули. Участва в Междусъюзническата война.
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Джонев се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. Четата му се сражава със сръбски потери при село Прилепец. Джонев взима участие и в Първата световна война. Числи се като редник от партизанския отряд при Единадесета македонска дивизия. От щаба на дивизията му възлагат изпълнението на специални задачи с повишен риск. Същевременно участва в административното управление на Крушевска околия, а през 1917 – 1918 г. действа с четата си в района на Демирхисар, Охрид и Дебър,
След 1918 година се установява със семейството си в Горна Джумая, а от 1920 година участва в чети на ВМРО, навлизащи във Вардарска Македония, като завежда Крушовска околия. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.
През 1931 година се преселва в София, от където е принуден да напусне след Деветнадесетомайския преврат. Оземлен е в Никопол, но през 1939 година се завръща в София. Арестуван е по подозрение за участие в атентат на железопътната линия София – Кюстендил и е инквизиран от полицията.
1888 г. – Теодоси Даскалов, български военен деец († 1945 г.)
Теодоси Даскалов е роден на 14 септември (2 септември стар стил) 1888 година в село Горско Сливово, Севлиевско. Внук е на просветния деец Бачо Киро - син на дъщеря му Димитра Бачо-Кирова. През 1907 година завършва Военното училище в София. Офицер от артилерията, той участва в Балканските войни и в Първата световна война като командир на батарея, а след това на отделение в Пети артилерийски полк.
През декември 1920 година Теодоси Даскалов е освободен от армията, но през ноември 1924 година е върнат на служба. През следващите години заема за кратко различни постове – главен редактор на военните издания, началник на отделение в генералния щаб, началник-щаб на Пети пехотен дунавски полк, командир на Пети артилерийски полк, преподавател и инспектор на класовете във Военното училище. През 1932 – 1934 година е военен аташе в Италия, а след връщането си в България става началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на Пети пехотен дунавски полк (1935 – 1936) и началник на гарнизона в Плевен (1936 – 1938).
На 24 януари 1938 година Даскалов е избран за министър на войната във второто правителство на Георги Кьосеиванов и остава на този пост в следващите му кабинети, както и в първото правителство на Богдан Филов. Той е противник на влизането на България в Тристранния пакт и на 11 април 1942 година е отстранен от Министерския съвет и е уволнен от армията с чин генерал от пехотата.
Екзекутиран на 1 февруари 1945 година след издадена смъртна присъда от т. нар. Народен съд.
___
Време за размисли, мисли и смисли...