31 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): В Битката при Стара Загора войските на Сюлейман паша превземат и опожаряват Стара Загора.
Битката при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. е сражение от Руско-турската война (1877-1878) между част от Предния руски отряд (Старозагорския руски гарнизон, в чийто състав са дружини на Българското опълчение) и Централната османска армия. Води се едновременно с битките при Нова Загора и Джуранли. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града.
Разположение на силите
В началото на юли 1877 г. Предният отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) провежда настъпление на юг от Стара планина. На 10/22 юли авангардът на отряда от 9-ти Кавказки драгунски полк (командир, херцог Николай Лайхтенбергски) влиза в Стара Загора и освобождава града. На 12/24 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков. Към Стара Загора и Нова Загора се насочва Централната османска армия (командир, Сюлейман паша).
В навечерието на битката в града са разположени 4 дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов. На 17/29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд (командир, херцог Николай Лайхтенбергски). В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора. В Стара Загора остават II-а и V-а Опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг (II-а Опълченска дружина, командир подполковник Куртянов), ляв фланг (V-а Опълченска дружина, командир подполковник Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни.
Сюлейман паша отдава значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон (Реуф паша), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон (Ахмед Хулюси паша) закъснява за битката при Стара Загора.
На 18/30 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора, но узнал за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн. Калитиново), напуска града в подкрепа на своята колона.
Ход на битката
Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7:00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханския Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от полковник Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10:00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13:00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, взвод Казашка батарея и конницата, начело с генерал-майор Столетов, са насочени към с. Джуранли.
Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.
I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве.
Част от населението се изтегля с армията. Последен градът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват масово клане на не изтеглилото се българско население. На следващия ден Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско населени
1891 г. – Състои се първа аудиенция на Стефан Стамболов при султан Абдул Хамид II.
Първата инициатива на Стамболовото правителство по Македонския въпрос е от август 1888, когато българските дипломати проучват мнението на Великите сили относно прилагането на член 23 от Берлинския договор за автономия на Македония. Отговорът, включително и от поддържащите Стамболов Австро-Унгария, Англия и Италия, е отрицателен, което го принуждава да изостави инициативата след двумесечни дипломатически сондажи и да се насочи към директни преговори с османското правителство за засилване на Българската екзархия в македонските и тракийските епархии. Резултатът от преговорите е ираде (указ) от юли 1890, с което султан Абдул Хамид II разрешава поставянето на български владици в Скопие и Охрид. Разрешението идва след като българският министър-председател обявява, че ще спре изплащането на източнорумелийския дълг.
1893 г. – Проведени са избори за 7 Народно събрание, спечелени от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.
Народнолибералната партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920, като е най-дълго управлявалата през този период. С нея са свързани вестниците „Свобода“ и „Нов век“.
1919 г. – В Германия е приета Ваймарската конституция, според която страната става република и Райхстага се премества във Ваймар.
1932 г. – Нацистката партия печели повече от 38% от гласовете на парламентарните избори в Германия.
На една и съща дата, но през 13 години: Германия става победена смазана република, и на следващата дата след 13 години тръгва по пътя на хилядолетния III Райх, както са си го представяли.
1979 г. – Министерският съвет на Народна република България излиза с разпореждане за организирането и провеждането на международната детска асамблея „Знаме на мира“ в София и за изграждане на монумента „Знаме на мира“.
Международната детска асамблея “Знаме на мира” е фестивал на детското изкуство под егидата на ООН, организиран по идея на Людмила Живкова, председател на Комитета за култура (с ранг на министър).
По повод обявената от ООН за 1979 г. Международна година на детето Комитетът за култура първоначално замисля да организира международна изложба на детски творби. Идеята е развита и София става домакин на първата асамблея през 1979 г. с участието на деца от 79 държави. Като символ на асамблеята е изграден мемориал в нов парков комплекс (по-късно наречен „Камбаните“) с 68 камбани от различни държавш, които да се бият само от деца. На откриването на мемориала присъства Амаду-Махтар М'Боу, генералният директор на ЮНЕСКО. Комплексът е разположен в подножието на Витоша, отвъд Околовръстния път, срещу жилищен комплекс „Младост 4“ и днешния Бизнес парк София.
Целият проект се обединява от мотото “Единство, творчество и красота”. Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих – руски художник и философ. Създаден е център „Знаме на мира”, който издава свой вестник, и едноименна фондация.
Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да се провеждат през 3 години. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. До 1989 г. в София са проведени 4 асамблеи – фестивали със срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България
1991 г. – Президентите на САЩ и СССР Джордж Буш и Михаил Горбачов подписват договора СТАРТ за съкращаване на ядрените арсенали.
СТАРТ I ( Договор за стратегическо намаляване на оръжията ) беше двустранен договор между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики (СССР) за намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. Договорът е подписан на 31 юли 1991 г. и влиза в сила на 5 декември 1994 г. Договорът забранява на подписалите страни да разгърнат повече от 6 000 ядрени бойни глави над 1600 междуконтинентални балистични ракети ( ICBMs)) и бомбардировачи. START договори най-големия и сложен договор за контрол на оръжията в историята, а окончателното му изпълнение в края на 2001 г. доведе до премахването на около 80 процента от всички съществуващи тогава стратегически ядрени оръжия. Предложен от президента на САЩ Роналд Рейгън , той беше преименуван на START I, след като започнаха преговори за втория договор за START.
Договорът за START I изтича на 5 декември 2009 г. На 8 април 2010 г. заместващият нов договор за STARTбеше подписан в Прага от президента на САЩ Барак Обама и руския президент Дмитрий Медведев . След ратифицирането му от Сената на САЩ и Федералното събрание на Русия , той влезе в сила на 26 януари 2011 г. Този договор беше първият, който осигури огромни намаления на американско и съветско / руско стратегическо ядрено оръжие .
2006 г. – Фидел Кастро обявява, че предава временно властта в Куба на брат си Раул Кастро по здравословни причини.
Поради заболяване през лятото на 2006 г. прехвърля временно правомощията си на първия вицепрезидент – своя по-малък брат Раул Кастро.
На 19 февруари 2008 г., пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ.
На 24 февруари 2008 г. той напуска всички държавни длъжности, а Народното събрание на Куба избира Раул Кастро за председател на Държавния съвет на Куба.
На 19 април 2011 г. Кастро напуска и поста първи секретар на управляващата партия.
___
Време за размисли, мисли и смисли...