25 юни, днес и през вековете

Събития от тази дата, но в други времена и земи

1863 г. – В Цариград Петко Славейков започва да издава вестник Гайда.
„Гайда“ е български сатиричен вестник, редактиран от Петко Славейков и издаван в Цариград. Подзаглавието му е „Сатирический вестник за свестявание на българите. Издава се всеки 15 дена. Год. аб. 2 бели меджидиета“.

Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885). Славейков е баща на 9 деца, от които политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публициста Рачо Славейков и поета Пенчо Славейков.

И той се е борил за освестяване на сънародниците му. Не чрез благи приказки, а чрез сатира и огнено слово. Всичко си е същото.

1876 г. – Американската 7-ма кавалерия, ръководена от полковник Джордж Армстронг Къстър, е разбита от обединените сили на индианските племена сиукси и шайени в битката при Литъл Биг Хорн.

Битката при Литъл Бигхорн, известна още като „Последната позиция на Къстър“ (на английски: Custer's Last Stand), състояла се на 25 юни – 26 юни 1876 г. на територията на днешния щат Монтана, е най-известното сражение от Индианските войни между Съединените американски щати и американските индианци. Обединената сили на лакота (сиуксите) и северните шайени избиват всички членове на пет от ротите на 7-ми кавалерийски полк на САЩ (7th Cavalry), включително подполковник Джордж Къстър, двама от братята му и съпругът на сестра му Джеймс Калхун.

Възможно е, всичко е възможно, когато има осъзнаване и обединение. Дори и при смазващото технологично превъзходство на полуавтоматичните карабини Ремингтън, уинчестър (3 технологично ниво) и военната дисциплина и организация на "белите" срещу лъкове, стрели, копия, бойни брадви и бойни тояги на обединените племена, живеещи в 1 технологично ниво сиу и шайени. Когато се сложи и правилната стратегия и тактика, получава се.

1877 г. – Избухва Каварненско въстание на каварненци и селяни от околните села за самозащита от настъпващия към града башибозук, местни турци и черкезка конница.

Каварненското въстание 1877 в периода 25 юни-24 юли 1877 г. е на каварненци и околните села в самозащита от настъпващия към града башибозук, местни турци и черкезка конница. Османското правителство изпраща в Добруджа отряд от 3000 нередовни войници „за защита на мюсюлманите“. Действат без или в координация с военния план на турското командване да превръщане на селищната територия в пуста земя. Населението с убийства и грабежи е разгонено или депортирано на юг, в което участва и редовна турска войска

Не помните? Не знаехте? Лошо!

1912 г. – ВМРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 човека; Това е част от серията прочути "магарешки атентати", при които загиват всъщност и немалко (понякога дори повече) българи;
последвалите репресии на турската власт (40 убити и 250 ранени) стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година.
Онова ВМРО (не, че е китка за мирисане) няма нищо общо с днешната частна политическа партия, която просто е откраднала етикета и печата на оная организация. Да се знае, че стават и грешки.

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г.

1950 г. – Студената война: Северна Корея напада Южна Корея, с което започва Корейската война.
Всъщност, Северна Корея прогонва колониалните марионетки от Южна Корея за броени дни. Съвсем логично и нормално поведение на уважаваще себе си и ценяща суверенитета си държава. С това обаче не се съгласява главният колонизатор, и се намесва на страната на прогонените си марионетки, което е и началото на Корейската война. При нея руснаците, сражаващи се неофициално на страната на Северна Корея заедно с Китай, свалят 1337 американски военно-въздушни апарати (самолети и хеликоптери). Търпят загуби, разбира се, и съветските ВВС: 1950, 1951, 1952 и 1953. И никаква ядрена война не последва.

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 и първият горещ конфликт в рамките на Студената война; сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски. Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

1955 г. – В писмо до Централния комитет на БКП Никита Хрушчов изисква България да нормализира отношенията си с Югославия.
Интересно, нали?

1988 г. – В Люксембург е подписано споразумение между Европейската общност и Съвета за икономическа взаимопомощ за взаимно признаване и официални отношения.
Това всъщност е в навечерието на смъртта на СИВ. А "Европейската общност" по това време е вече евфемизъм мъм мъдържание, коренно противоположно на замисляното от Робер Шуман и Жан Моне и от опиталите се да го осъществят Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер.

1991 г. – Хърватия и Словения обявяват своята независимост от СФР Югославия, което е начало на четиригодишна гражданска война, взела десетки хиляди жертви.
Забележете, че към разпада на СИВ, Варшавския договор, и изобщо на следвоенното устройство на този театър (СССР и сателити) незрима, почти прозрачна, но твърда ръка прилага Ватикана. Разпада на Югославия започва от католическата част, което без подготовка не е възможно, и спонтанно и случайно няма как да се случи. Плюс всички други спец-служби, разбира се. Защото, катко е добре известно, независимостта на сърбите-католици (Словения, Хърватия) от останалите православни и мюсюлмани сърби в Югославия е всъщност придобиване на други, далеч по-тежки зависимости, добре познати ни и на нас днес.

1999 г. – 38 Народно събрание разрешава на войските на НАТО да използват сухопътното пространство на България за мироопазващата операция в Косово, а Министерството на външните работи отказва въздушен коридор на Русия.
Става дума, разбира се, за чисто марионетна колониална администрация, която просто съобщава официално на туземния език решенията на генерал-губернатурата от уж американското "посолство". Напомням, че решението на това "народно събрание" е незаконно поради незаконността на самото "народно събрание" и на другите юридически действия след 13.07.1992.

Родени

1852 г. – Антони Гауди, каталунски архитект († 1926 г.)

1866 г. – Иван Липошлиев, български революционер († ? г.)

Иван Т. Липошлиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

1894 г. – Димитър Пешев, български политик († 1973 г.)

Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Пешев е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.

Черна ирония (а може би не само ирония?) на съдбата е, че спасителят на българските евреи е съден на т.н. "Народен съд" където съдиите са преобладаващо именно от евреи. Народният съд го осъжда на 15 години затвор, при това - забележете – „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца.

1903 г. – Джордж Оруел, английски писател († 1950 г.)

Ерик Артър Блеър (на английски: Eric Arthur Blair; известен под псевдонима Джордж Оруел, на английски: George Orwell) е британски писател, журналист и поет. Той е сред най-уважаваните английски есеисти на ХХ век, талантлив и опитен романист. Творбите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма, страст към чистота на езика и вяра в демократичния социализъм. Най-популярен е с двата си романа, написани към края на краткия му живот: „Фермата на животните“ и „1984“.

1909 г. – Димитър Димов, български писател († 1966 г.)

Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща е на писателката Теодора Димова.

1930 г. – Георги Черкелов, български актьор († 2012 г.)

Георги Иванов Черкелов е български актьор. Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови коопродукции в Италия (Галилео Галилей – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.

1934 г. – Васил Попов, български актьор († 2015 г.)

Васил Николов Попов е известен български комедиен актьор, театрален и кино артист. Освен в театъра, Васил Попов има роли и в много български филми, сред които „Краят на една ваканция“ (1965), „Момчето си отива“ (1972), „Буна“ (1975), „Опасен чар“ (1984). Той е сред участниците в популярните постановки на Българската национална телевизия „Криворазбраната цивилизация“ (1974) по класическата пиеса на Добри Войников и „Вражалец“ по Ст. Л. Костов. През 2012 година участва в сериала Столичани в повече в ролята на бай Милчо.

1935 г. – Стефан Илиев, български актьор († 2018 г.)

В киното, както и в театъра, дебютът му е в годината на завършване на ВИТИЗ – 1958, във филма Любимец 13. Участва в десетки филми в киното и телевизията до края на живота си, сред които 8 международни и 3 чуждестранни продукции. Сред по-известните му филми са „Пленено ято”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Един миг свобода”, „Снимки за спомен”, “Васко да Гама от село Рупча”,„Господин Никой”, „Ocмият”, „Зарево над Драва”, „Магистрала”, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др. Последният му филм е „Под прикритие”, 2012 г.

1953 г. – Иван Илчев, български историк

Чл. кор. проф. дин Иван Илчев Димитров е български историк, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в два последователни мандата в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г.

1956 г. – Борис Трайковски, президент на Република Македония († 2004 г.)

Методист, после протестант. На 26 февруари 2004 г. самолетът на президента, който се насочи към Босна и Херцеговина, за да участва в международна конференция, се разбива около 12:00, падайки по склоновете на планината Хргуд. Катастрофата се е случила в планински район в Херцеговина (югоизточна част на Босна и Херцеговина), близо до град Столак, източно от Дубровник. Освен президента на Македония в самолета имаше и няколко служители на неговата администрация. Никой не успя да оцелее.

IN MEMORIAM

1673 г. – Д'Артанян, френски офицер (* 1611 г.)

Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д'Артанян (на фр. Charles Ogier de Batz de Castelmore, Comte d'Artagnan), е френски офицер, роден между 1611 и 1615 в замъка Кастелмор в Гаскония (Франция), (днес в департамента Жерс) и загинал при обсадата на Маастрихт на 25 юни 1673. Герой от романа „Тримата мускетари“ и неговите продължения „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“ на френския писател Александър Дюма. Загива при обсадата на Маастрихт, убит от куршум на мускет в гърлото. Не е известно къде е погребан.

1861 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя (* 1823 г.

Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel) е 31-ият султан на Османската империя (1839 – 1861). Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя. Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.

1876 г. – Джордж Армстронг Къстър, американски военен (* 1839 г.)

Джордж Армстронг Къстър (на английски: George Armstrong Custer) е американски военен, подполковник, а по време на Гражданската война – почетен генерал. Дж. А. Къстър е известен с действията си срещу американските индианци по време на войните за завоюване на Американския Запад. Сред индианците бил известен с различни имена; сиуксите го наричали Пахуска (Дългокосият), а кроу – Синът на Утринната Звезда.

1876 г. – Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение (* 1851 г.)

Йонко Христов Карагьозов е български националреволюционер. Участник в Априлско въстание (1876). По време на въстанието възглавява голяма чета от 250 души, с която участва в сражение с турските войски в Дебневския проход. След разгрома на въстанието е заловен, откаран в Търново и осъден на смърт от военно-полеви съд. Обесен в родния му град Севлиево заедно със Стефан Пешев на 25 юни 1876.

1905 г. – Атанас Бабата, български революционер (* 1875 г.)

Атанас Иванов Димитров, наречен Бабата и Пазарджиклията[1], е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

1906 г. – Георги Ацев, български революционер (* 1884 г.)

Георги (Гога) Ацев Хаджикостадинов Симоновски, известен като Сърцето,[вляво] е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

1923 г. – Херман Шкорпил, чешко-български археолог (* 1858 г.)

Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (на чешки: Václav Hermengild Škorpil, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.

1927 г. – Боян Пенев, български филолог (* 1882 г.)

Боян Николов Пенев е български литературовед и литературен историк. Един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век.

1997 г. – Жак-Ив Кусто, френски изследовател (* 1910 г.)

Жак-Ив Кусто (на френски: Jacques-Yves Cousteau) е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия, съизобретател на акваланга.