ИДЛЕБ - ПРОТИВОСТОЯНИЕ "ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ"
Ердоган се среща с Путин. Разговорът е (естествено) за - това какво ще се, и какво няма да бъде допуснато да се направи в Идлеб.
Това, което е ясно забележимо за внимателно следящите развитието специалисти, е втвърдяването на тона на Ердоган по отношение на Путин.
Нещо незабележимо не само за голямата част от зрителите в България, но даже и за мнозинството в Русия. Там и тук все още вярват само на официалните усмивки на официалните фотографии за пред репортерите.
За Ердоган очевидно и явно няма никакво значение, че "Русия се намира там по покана на официалното правителство на Сирия". Турция просто ги смята за незаконни: и правителството, и поканата, и присъствието на Русия там.
Ердоган направо заяви, че ако Русия продължава да настоява на своето законно присъствие там, то той ще вкара своята войска по молба на "сирийския народ".
Това, естествено, са ориенталски мурафети и шмекерлъци, макар и от най-грубите. Защото войската на Ердоган ВЕЧЕ е там, отдавна, и достатъчно много:
- първо беше "Щит на Ефрат" - там вече е турската войска, и района е под турска военна окупация.
- после беше Африн: "Маслиново клонче" - там нещата са същите.
- след това (а всъщност, почти едновременно) беше и изграждането на т.н. "наблюдателни постове" по границата на Идлеб: отначало 5, после 7, после 9, после 13...
Тези т.н. "постове" всъщност постоянно се усилват с нови части, въоръжения и снабдявания до все по-мощни и цялостно окомплектовани военни гарнизони, които могат съвсем пълноценно да воюват с малки армии.
- успоредно с това Турция подготвя, инструктира, обучава, и въоръжава т.н. от тях "национална армия на Сирия". Да се превежда като турко-езични местни брадато-главорези ("Сирийската свободна армия" е само една от тях), неотличими от лошите ИДИЛ, от умерените Ан Нусра, и другите, които настояват за ценностна система и начин на живот от 12-15 век, по шериата.
Ако трябва да се изразяваме в цифри, в Идлеб има минимум 4 различни по идеология и субординация групи от главорези, чиято бройка варира от 80-100,000.
"Щита на Ефрат" и "Маслиново клонче" са още около 30,000.
Това дотук е само нерегулярната армия на Турция (съвремените башибозуци), която в случая трябва да се превежда като прокси армия на САЩ и Великобритания, заедно със Саудитска Арабия и Катар.
Заедно с турските регулярни мехметчици (~30,000) в Сирия общия брой на въоръжените сили, които могат да бъдат преки участници в боестълкновенията на земята набъбва до 150,000.
Към това се добавя и възможността за моментално и мощно усилване от турската войска в Турция, която също е в готовност.
Русия има там несъизмеримо по-слаб контингент - както във вид на ВКС (35-40 бойни самолета) и няколко хиляди нерегулярни ЧВК, но всичките до един снабдяващи се само през турските проливи.
Вече разбирате, че има за какво да се преговаря Ердоган с Путин в Кремъл, нали така?
И това не е всичко.
Условният "Запад" (обединените англосакси и техните васали и колонии) съвсем твърдо и недвусмислено съобщиха за пълната готовност да бомбардират Асад и всеки, който попадне "в неправилното време и място".
Според мен е очевидно,че на тези преговори Ердоган има неизмеримо по-мощни козове от Путин.
Какво всъщност прави Ердоган?
Той играе ролята на сдържаща притискаща по дипломатическа линия сила за отлагането (задача минимум) до отмяната (задача максимум) на старателно подготвеното военна операция с пълна мобилизация на силите на Иран, Сирия и Русия зачистване на големия гнойник: Идлеб. Последната територия на десния бряг на Ефрат.
Мобилизираните сили са изцедени до немай къде и всички сили са на предела. Такива групи войски не могат да се държат като опънат лък дълго време. Ако не последва "изстрел" и развръзка, те ще се саморазпаднат от естествени ерозивни процеси и вътрешно напрежение.
Ако обаче последва планираното нападение, обединените руско-сирийско-ирански сили ще бъдат принудени да се срещнат не само с дивите главорези, но и с регулярна турска войска, с мощен унищожителен ракетен и ВВС удар по сирийските военни и граждански обекти откъм Средиземно, Червено море, а най-вероятно и от към АтТанф.
Ердоган има мощни козове, срещу които Путин няма равностоен отговор.
Козовете са изброените военни, но и икономическите руско-турски проекти:
- сделката за С400 (не завършена);
- сделката за атомната електроцентрала АкКую (не завършена);
- "Син поток" - действащо газоснабдяване от към Русия, за което Турция плаща.
- "ТАНАП", който се строи, и който превръща част от достачиците на газ за Газпром за Европа в негови преки конкуренти: средноазиатския газ;
- "Турски поток" - от планираните за "Южен поток" 4 нишки за 64 млрд кубометра беше извършен (преглътнат от руска страна) преход към 31.75 млрд кубометра за 2 нишки за "Турски поток", но в крайна сметка турската страна настоява за 1 нишка, и за 15 млрд кубометра - следващо преглъщане от страна на Русия и Газпром.
Какво може да противопостави Русия и Путин?
"Ама аз ти спасих живота при опита за преврат на 14-16.07.2016".
"Чок гюзел, ефенди Владимир, чок тешеккюр едерим (много ти благодарим), дето се вика, винаги си буйрунус в нашата къща. Толкоз. Тук говорим за сериозни неща - за геополитика, не за лични битовизми."
Ердоган също не е много за завиждане.
Воюва, харчи се, нуждае се от победа, за да стане "гази" (победоносен). Финансовата система на Турция е в по-благоприятно положение от такива протекторати като България, но всички тежки зависимости от големите "господари на парите" са налице. И настъпателното мачкане (срутване) на турската лира през последните месеци не е естествен, а външно управляем процес. Не е поради "невидимата ръка на пазара", а поради невидими (за едни) и съвсем видими (за други) "ръце" и решения. И да иска, не може да прави отстъпки на Путин. Залозите са твърде високи, а играта е твърде напреднала - скоро ще станат 8 години вече.
Ако постигне, каквото е нужно на "господарите" на тези преговори, може да се спре срутването на турската лира, и/или даже леко да се стабилизира. Решението не е на Ердоган, но от него зависи.
Нищо лично.
Обичайният Гордиев възел.