Воспоминание Ночь. Безмолвье. При луне пляс позёмки за селом. В несравненной тишине память грезит о былом... Снежный вечер без огней в парке после бела дня. Колокольчики саней в ближнем городе звенят и куда-то вдаль манят. Ели спят былинным сном. И зовут тебя, меня сани в город расписной, а из города –в мечту, всё зовут меня, тебя в даль, в простор и в высоту, нас с тобой ещё любя. Сколько лет прошло, и вновь колокольчики звенят нашу горькую любовь воскрешая ль, хороня. перевод с болгарского Терджимана Кырымлы Спомен Нощ. Безмълвие. Луна. Ръси леко снежен прах. В замечтана тишина мярна ми се спомен плах: – Бяла вечер. Тишина. Парк. И снежен бял път мек. Звън неясен от шейна някъде в града далек. Сладко мами тоя звън негде във далечен път. Като че вълшебен сън покрай нас елхите спят. Път далечен, път – мечта. Звън неясен – сякаш зов. Из безкрайна пустота нашта скръбната любов. Звън неясен и далек – колко време се мина! А и днес пак – същий ек на отминала шейна… Христо Цанков-Дерижан
1 год назад