Американската делегация, водена от специалния представител на САЩ за Сирия Джеймс Джефри, проведе днес преговори с министъра на отбраната на Турция Хулус Акар.
Това е техническа среща. Засега нищо повече. И тя (все още) не означава, че за операцията на турците в източната част на Ефрат е дадено разрешение. Разногласията и противоречията са все още налице. Всъщност, само от САЩ зависи - дали ще застави кюрдите да се изместят на исканите от турска страна 30-35 км полоса от границата с Турция, или ще се наложи да бъдат принудени да го направят от турска страна. С бой, разбира се. Това е единствената причина операцията все още да не е започнала. Ако се съди по косвените разузнавателни признаци, САЩ все още не са дали нито съгласие, нито заповед на кюрдските отряди да се предислоцират.
Една от причините Ердоган да придвижи сделката с С-400 въпреки силно изразеното неодобрение от страна на Вашингтон и дори заплахи със санкции беше именно липсата на движение по този важен за него въпрос от американска страна. Американците постъпиха по американски - нито да, нито не, което и принуди Турция да се придвижи напред в сделката с руското ПВО С-400. Какво може да последва, ако САЩ продължават да стоят на място? Две вероятности, според мен равни по сила: турция да откаже част или напълно сделката със закупуването на американските изтребители 5 поколение Ф-35, и/или да закупи вместо тях руски изтребители Су-35 - много по-евтино, но за сметка на това - много повече на брой, и боеспособни за сражение с нелоши шансове за противник дори и на Ф-35. Подчертавам - всичко това е само лично мнение, и размисли над чашка чай, нищо повече.
Продължаваме...
Тази зона за сигурност наистина е много важна за Ердоган. и причините са повече от една.
Първата е именно (и наистина) осигуряване на периметър за сигурност. Простичко казано - между територията на Турция и зоната на действие на кюрдските отряди трябва да има със сигурност буферна зона, където кюрдски крак да не стъпва по никакъв начин, и при никакви условия, гарантирано както с военна сила, така и с "международно одобрение" (съгласувано със САЩ, разбира се)
Втората сериозна причина са т.н. "бежанци": както истински, така и..."от другите".
Точно в тази неутрална нулева зона Ердоган иска да "изсипе" (да пресели) всичките си бежанци и "бежанци" и да остави контрола, отговорността и разхода за тях на т.н. "международни организации. В светлината на срутената турска лира и набъбващите икономически проблеми, които неизбежно водят към външно-управляеми социални напрежения и дестабилизации Ердоган е длъжен да разтовари част от това бреме, при това - колкото се може по-скоро. Тези "бежанци" и бежанци са натоварване не само за стопения бюджет на Турция, но и за силовите и структури, които са принудени да отделят значителна част от силите си за сигурност за осигуряване на реда и порядъка в лагерите, където има около 3.5 млн (поне толкова са заявени от турска страна).
Ако някой попита, или даже се замисли - а къде тук е сирийския интерес, териториалната и цялост, международните закони, и прочее ала-бала и бла-бла? Ами точно там, където е финала на предишното изречение - бълбукат в канализацията без значение за преговарящите. Сирия е третирана от Турция и от САЩ (както и от останалите силови оператори в региона) като парче пица, нарязано на неправилни, но за сметка на това военно-охранявани парчета, и всеки третира своето парче именно като такова - свое, с което може не само да прави, каквото си иска, но и да търгува с другите оператори. Тоест, ако забелязвате, има известна асиметричност в обсъждането за левия бряг на Ефрат в бившата цяла Сирия: за тази територия преговарят само Турция и САЩ. Русия, Иран, Великобритания и даже Израел не са на тази маса за преговори. Западния бряг на Ефрат е макар и с големи условности на ниво лицемерна демагогия, но все пак някак си в светлината на т.н. Астанински споразумения. Това би трябвало да е показателно за всеки, който следи събитията.
Преведено на обикновен човешки език, това означава, че (ако не сте забравили), целите, които (официално) си постави Русия при влизането в Сирия на 01.10.2015, меко казано не се изпълняват, и даже няма никакви шансове да бъдат осъществени.
Първата цел: осигуряване и възстановяване на териториалната цялост на Сирия е провалена.
Втората (да я наречем - военна) цел: ликвидация на ИДИЛ, която в първите месеци руските СМИ и СМРАД представяха като "унищожаване на терористите" (тоест - не само на ИДИЛ) също е не само изпълнена, но и заведомо неизпълнима. даже и тези 10-12% от ИДИЛ (местните), които не бяха предислоцирани от САЩ като "вносните" от ИДИЛ в Северна Африка, Централна Азия и в Европа, продължават редовно да създават сериозни главоболия с партизанските си набези в уж оцветената в розово зона (подконтролна на Башар Асад, Русия и Иран). Например преди броени дни взривиха ЖП линиите пред влака, който транспортираше фосфатна руда от пустинята.
Рудниците съгласно слухове на злите езици (неприятели на Путин, не се знае - дали е вярно) принадлежали на приятеля на Владимр Путин - Тимченко, като сигурността на цялата тази икономическа добивна дейност би трябвало да осигуряват руските ЧВК.
Всичко това на фона на (умишлените?) пожари в тайгата и на тежките наводнения в Иркутска област звучи зле. От една страна - в Русия административната система ясно показва тежка системна професинална непригодност (нещо да ви напомня?), от друга - воюваме в Сирия, но в интерес на кого? Отговорът отдавна не е тайна, и допринася за срутването на рейтинга на президента на Русия.
А Турция и САЩ преговарят, защото имат политическата субектност да го направят. Без значение, дали са съгласни, или им харесва, и двете страни са наясно, че противниковата има намерение, ресурси, воля, и решимост за преследване и отстояване на точно тези си интереси, и се налага да се съобразяваш с това, колкото и да отлагаш решенията и пазарлъците.
По това се различават момченцата от мъжете, и субектните от обектните, които са на външно-субектно управление.