Минутка литературы. Почитаем стихотворение Елисаветы Багряны?
Кстати, ее переводили в том числе Анна Ахматова и Марина Цветаева.
Елисавета Багряна
СНЯГ (https://chitanka.info/text/11671-snjag)
Тази бяла, небивала зима
в паметта ще остане запазена
като приказка бяла – без име,
нито писана, нито разказана.
Този чужди град, смътно обикнат,
с островърхите къщи и замъци,
дето вечер фенерите никнат
с бледожълти, безтрепетни пламъци.
И безкрайните улици, сплели
дълги сенки и клони дантелени.
И ний, първите стъпки поели –
от съня и покоя извели ни...
Ще се нижат дни, черни и бели,
с неотменния знак отбелязани.
За което сме вчера живели,
днес сами може би ще погазим ний.
Но през някоя коледна вечер,
с две въздишки, несетно отломени,
ще потеглят на път отдалече
двете сенки на нашите спомени.
И ще спрат в този град, и ще идат
в остарялата черквица бляснала,
да отслужат една панихида –
на нашата младост угаснала.
Елисавета Багряна
СНЕГ (частичный перевод с болгарского языка на русский язык: Анна Ахматова)
В памяти навеки сохранится
Блеск зимы той белый и обманный,
Словно белоснежная страница
Сказки ненаписанной и странной...
Улицы, где шли мы неоглядно,
Кружево на ветках ледяное
И тот шаг, который беспощадно
Нас увел от сна и от покоя.
Но когда-нибудь, в крещенский вечер
Оторвутся наши два дыханья
И с собою увлекут далече,
Словно тени, – два воспоминанья...
Город тот найдут они по виду,
Что для них всего милей и краше,
И отслужат в церкви панихиду
По угасшей молодости нашей.
Понравилось? Любите поэзию?